Определение № 1940 от 03.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. Варна , 02.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20213100501277 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 6280/16.04.2021г, депозирана от М. И. М. с ЕГН **********, действащ чрез адвокат Т., срещу Определение № 749/31.03.2021г. по гр.д. № 4599/2021г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Девня.

Жалбоподателят сочи, че определението е неправилно, тъй като по делото не са налице доказателства, от които да се изведе извод, че той едностранно е променил мястото, на което полага обичайно труд. Съгласно изрични указания на РС, жалбоподателят и ищец в производството е посочил, че не би могъл да определи правилно къде полага преимуществено труд по Трудовия му договор с „БКС София“ ООД, тъй като това може да се разбере, ако вещо лице провери това обстоятелство.

Предвид това счита, че и съдът не е имало въз основа на какво да направи подобен извод. Сочи, че по делото са представени двата му трудови договора, като във всеки от тях е посочено място на работа, но действително то не се е спазвало. Счита, че съдът му е отнел правото да избере местната подсъдност, дадено му от нормата на чл. 114 от ГПК, съгласно която законодателят е обвързал подсъдността с „мястото където обичайно се полага труд“, а не само мястото на работа, съгласно трудовия договор.

1

Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното определение, с което производството в частта, в която е предявен иск срещу „БКС София“ ООД е прекратено и изпратено на РС Девня по подсъдност.

В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба „БКС София“ ООД.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.

275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, съображенията на съда в тази насока са следните: като

Ищецът М. И. М. с ЕГН ********** е предявил пред РС

Варна искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ срещу ответника „БКС София“ ООД с ЕИК 103270281, със седалище и адрес на управление гр. Девня, ***. Със същата молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 214 от КТ срещу ответника „Никман Канал Сервиз“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

„Места“ № 21.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „БКС София“ ООД е депозирало възражение за местна подсъдност на предявения срещу него иск, с искане делото да бъде изпратено по компетентност на РС Девня, където е седалището на дружеството.

Видно от исковата молба на ищеца и уточнителни молби към нея, същият твърди, че според него приложение следва да намери нормата на чл.

114 от ГПК и делото да бъде разгледано от РС Варна, тъй като лицата, които му възлагат задачи по двата му трудови договора са едни и същи, а управител на двете ответни дружества е Николай Димитров.

Предвид така наведените твърдения от М., РС Варна с Разпореждане от 16.03.2021г., изрично е указал на същия, че следва да изрично да посочи къде обичайно е полагал своя труд, по сключения с ответника „БКС София“ ООД трудов договор – дали това е мястото посочено в трудовия му договор или е друго място.

2

С уточнителна молба ищецът е заявил, че ежедневните му задачи се поставят по такъв начин, че не може да се разбере в изпълнение на кой от трудовите му договори са, поради което не може да посочи, къде обичайно полага труд. В същата молба М. М., чрез процесуалния си представител адвокат Т. е посочил, че поддържа твърденията си, че в случая е приложима нормата на чл. 114 от ГПК и той има право да избере по-удобния за него съд.

РС Варна е приел, че възражението на ответника „БКС София“ ООД по чл. 119, ал. 4 от ГПК е редовно, доколкото е направено в срока за отговор на исковата молба. Приел е, че съгласно нормата на чл. 105 от ГПК, исковете следва да бъдат подадени пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, като е съобразил и нормата на чл. 114 от ГПК, която урежда отклонение от общото правила на чл. 105 от ГПК, и съгласно която е предвидена специална привилегия на работника или служителя, в случай на съдебен спор с работодателя му, да избере да предяви иска си пред съда, където се намира мястото, на което той полага обичайно своя труд.

Като е съобразил горното, съдът е приел, че от представения на лист 8 от делото Трудов договор безспорно се е установило, че мястото на работа на ищеца е определено в подразделение гр. Девня, звено Основна дейност СМР „Услуги СМР“. Приел е, че мястото е ясно определено, като същото е задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор.

Съдът е счел, че доколкото в ТД не е предвидено друго, работникът или служителят не може едностранно да променя мястото на престиране на труда си. Поради това е приел, че при конкретно посочено място на работа в трудовия договор, ищецът не може да поддържа, че мястото, където той обичайно полага труд е различно, за да избере подсъдност по чл. 114 от ГПК.

Настоящият състав на съда споделя становището на РС. На първо място следва да се има предвид, че ответникът е възразил срещу местната подсъдност на спора, като надлежно е сезирал съда да извърши преценка в тази насока. Доколкото обаче ищецът не е навел конкретни твърдения за обичайното място, на което престира труда си, ответникът не е релевирал възражения в тази насока, респективно не е ангажирал и доказателства за това.

От друга страна наведените от ищеца твърдения по никакъв начин не 3 биха могли да бъдат отнесени към съществените и релевантни обстоятелства, въз основа на който да се формира преценка на подсъдността по реда на чл.

114 от ГПК, а именно обичайното място на полагане на труд. Фактът, че едно и също лице е управител на двете ответни дружества не води до извода, че и по двата трудови договора ищецът е полагал труд на едно и също място.

Прочее, ищецът дори не е навел конкретни твърдения, че полага преимуществено труда си в гр. Варна, а само е споделил, че не може да прецени тези обстоятелства. Тъй като ищецът не е твърдял изрично, че полага обичайно труд в гр. Варна, той не е ангажирал доказателства в тази насока, като не е направил и доказателствени искания.

Предвид горното, при надлежно сезиране по смисъла на чл. 119, ал. 4 от ГПК и при дължимата от него преценка за подсъдност на делото, РС Варна правилно е ценил единствено обстоятелствата, че дружеството ответник е със седалище и адрес на управление в гр. Девня, а съгласно трудовия договор между страните, мястото на работа на ищеца е в гр. Девня. В следствие на това съдът правилно е приел, че ищецът не може сам, без да се позовава на предвидените в закона обстоятелства и без да сочи и иска доказателства за тях, да определи сам обичайното си място на работа и въз основа на него да избере съд, пред който да предяви исковете си срещу работодателя.

В обобщение на всичко гореизложено, настоящият състав на съда намира, че обжалваното Определение на РС Варна е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него оставена без уважени.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 749/31.03.2021г. по гр.д. № 4599/2021г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Девня.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването, при условие че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5