Решение № 4024 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502266 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11205 от 14.10.2022 г., СРС, 71 с - в по гр. д. № 44772/2020 г. са изцяло отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *******, срещу П. Т. Г., ЕГН ********** и Р. А. Т., ЕГН **********, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл.79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за установяване на солидарна дължимост на сумата 9 023, 52 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2738208 от 23.05.2017 г., сключен с „У.К.К.Ф.г" ЕАД за периода от 1.6.2018 г. до 1.3.2023 г„ ведно със законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 978, 11 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 22.04.2019 г., обезщетение за забава в размер на 459, 67 лв. за периода от 01.06.2018 г. до 05.06.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.04.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2019г. по ч. гр. д. № 22320/2020г. по описа на СРС, 71 с - в, поради погасяване на задълженията по постигнато извънсъдебно споразумение между страните по делото.

Решението се оспорва от ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон и производствените правила. Единственото съображение в жалбата е, че ищецът е поискал прекратяване на делото, а съдът вместо да се произнесе по това искане, е постановил отхвърляне на исковете по същество като е отхвърлил исковете. Моли СГС да отмени решението, с което е отхвърлен иска и да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение да се присъждат разноски на ответника, като моли да 1 посочи банкова сметка за превод на суми.

Въззиваемите страни ответниците П. Т. Г. и Р. А. Т. не са оспорили жалбата в срока по чл. 263 ГПК, нито са взели становище по нея в съдебно заседание.

Като съобрази становищата на страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

СРС се е произнесъл по искове с правно основание положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.

92, ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

С решението исковете са отхвърлени тъй като според изричното признание на ищеца преди първото по делото заседание, направено с молба от 13.09.2022 г., между страните е било постигнато извънсъдебно споразумение и към момента на подаване на молбата задълженията на ответниците по делото са изплатени изцяло. Направено е искане за прекратяване на делото поради постигнатата извънсъдебно споразумение.

Друго изявление от страна на ищеца не е направено в молбата, нито в първото по делото съдебно заседание.

Въззивната жалба не съдържа никакви други конкретни доводи и оплаквания за незаконосъобразност на решението на СРС, освен че съдът се произнесъл по същество, а не е прекратил делото.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д.

№ 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Следователно по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба настоящият състав намира, че следва да се произнесе относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При извършване на тази проверка съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството е образувано след подадени възражения от двамата длъжници в срока по чл. 414 ГПК.

При постановяване на решението въззивният състав намира, че не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора изводът на СРС, че следва да отхвърли предявените 2 искове е съобразен с материалния закон и с направеното от ищеца изрично признание в молбата от 13.09.2022 г., че вземанията, които са предмет на делото, са изцяло погасени в резултат на постигнатото между страните извънсъдебно споразумение.

Въззивният състав намира, че за СРС не е било налице основание да прекратява производството, доколкото ищецът не е направил оттегляне или отказ от исковете.

Постигането на извънсъдебно споразумение не е равнозначно на изявление за оттегляне или отказ от исковете, по смисъла на чл. 232 или чл. 233 ГПК, в какъвто случай производството по делото следва да се прекрати.

Направеното от ищеца изявление по същество представлява материално правно признание за извънсъдебно погасяване (удовлетворяване) на претенциите му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Това изявление води единствено до извод за съда, че ищецът недвусмислено признава, че претенциите са удовлетворени, поради което исковете подлежат на отхвърляне, както и приел и СРС. Ищецът не е поддържал различни съображения във въззивната жалба.

При липса на други доводи в жалбата, както се посочи и по – горе, въззивният съд няма задължение да изследва по същество дали претенциите на ищеца за основателни и доказани по размер в производството. Следва да се отбележи единствено, че те не са и оспорени от ответниците по основание и размер.

По изложените съображения в съвкупност, решението следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален закон.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Доколкото те не са направили искане за присъждане на разноски, такива не се присъждат в тяхна полза за настоящото производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11205 от 14.10.2022 г., СРС, 71 с - в по гр. д. № 44772/2020 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3