Решение № 320 от 16.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Перник, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200726 по описа за 2026 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БМК ПЕРНИК“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 871585-F864596/20.01.2026 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 евро за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Поддържа се, че размерът на санкцията е несъразмерен спрямо стойността на контролната покупка от 21,60 лв., както и че за същото нарушение на дружеството е наложена и принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни.

Твърди се още, че нарушението представлява единичен и маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото липсват данни за предходни нарушения, трайна практика по неиздаване на фискални документи или настъпили вредни последици за фиска. Направено е искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител е депозирал писмена молба-становище, с която поддържа жалбата и претендира присъждане на сторените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се

1 представлява от юрисконсулт Петров, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.12.2025 г. в 08:00 часа служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект – склад за млечни продукти, находящ се в гр. Перник, ул. „Средец“ № 1А, стопанисван от „БМК ПЕРНИК“ ЕООД. В обекта имало монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално устройство модел „Datecs“ с ИН на ФУ № DT766475 и ИН на ФП № 02766475.

Преди легитимирането на проверяващите свидетелят А. В. Т. извършил контролна покупка на 24 броя айран „Паралел дар“ от 400 грама, на обща стойност 21,60 лв. Сумата била заплатена в брой и приета от служител на дружеството, като стоката била предадена, но за продажбата не бил издаден фискален бон, касова бележка от кочан или друг документ, удостоверяващ продажбата. От извършената проверка на КЛЕН за 17.12.2025 г. било установено, че продажбата не е регистрирана чрез фискалното устройство.

За извършената проверка и направените констатации бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0164695/17.12.2025 г.

Въз основа на установеното на 18.12.2025 г. срещу „БМК ПЕРНИК“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F864596. В акта било прието, че с неиздаването на фискален бон за извършената продажба дружеството е нарушило чл. 118, ал. 1 ЗДДС. АУАН бил връчен на същата дата на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 871585-F864596/20.01.2026 г. от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „БМК ПЕРНИК“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, била наложена имуществена санкция в размер на 700 евро за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка съответства на описаната в АУАН.

Наказателното постановление било връчено на представител на дружеството на 13.03.2026 г., а жалбата срещу него била подадена на 27.03.2026 г.

Във връзка с установените при проверката нарушения била издадена и Заповед № ФК-С469-0164695/02.03.2026 г., с която на дружеството била наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски 2 обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като сред основанията за прилагането на мярката било посочено и нарушението, за което е издадено процесното наказателно постановление.

По делото били разпитани актосъставителят В. Д. Н. и свидетелят А. В.

Т.. Н. заявила, че лично е присъствала при извършването на контролната покупка, видяла е плащането и предаването на стоката и непосредствено е установила, че фискален бон не е издаден. Т. потвърдил, че лично е извършил покупката и е заплатил сумата в брой, без да получи документ за продажбата.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, взаимно допълващи се и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства и от приетите по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН писмени доказателства, сред които протоколът за извършена проверка, АУАН, разпечатката от КЛЕН, описът на касовата наличност, наказателното постановление, документите относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган и заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и териториално компетентни органи, съобразно представените по делото оправомощителни заповеди. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението е установено на 17.12.2025 г., АУАН е съставен на 18.12.2025 г., а наказателното постановление е издадено на 20.01.2026 г.

АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити. В тях са посочени времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението, конкретната неотчетена продажба, нарушената и санкционната разпоредба, както и индивидуализиращите данни на санкционираното дружество. Фактическото описание в наказателното постановление съответства на това в АУАН и позволява на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си. Поради това съдът не установява съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице да регистрира и отчита извършените от него доставки и продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, независимо дали е поискан друг данъчен документ.

3

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 17.12.2025 г. в стопанисвания от „БМК ПЕРНИК“ ЕООД обект е извършена продажба на 24 броя айран на обща стойност 21,60 лв., сумата е приета в брой от служител на дружеството и стоката е предадена, без да бъде издаден фискален бон или друг документ за продажбата. Неиздаването на фискален документ се установява както от непосредствените и взаимно съответстващи показания на свидетелите Н. и Т., така и от извършената проверка на КЛЕН за съответната дата.

Показанията на двамата свидетели са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства. Н. лично е наблюдавала извършването на покупката, плащането и предаването на стоката, а Т. лично е заплатил сумата в брой. Липсват доказателства за техническа неизправност на фискалното устройство или за друга обективна причина, възпрепятствала издаването на фискален бон. Напротив, установено е, че в обекта е имало работещо фискално устройство.

Отговорността на юридическото лице по чл. 83 ЗАНН е обективна и възниква при неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност. Обстоятелството, че плащането е прието от служител на дружеството, а не лично от неговия управител, не изключва отговорността му.

Служителят е действал в рамките на търговската дейност на дружеството, като е приел плащането в негова полза и е предал продаваната стока.

Неоснователни са и доводите, че липсата на доказана значителна икономическа облага или конкретно ощетяване на бюджета изключва съставомерността на деянието. Нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е формално и е довършено с извършването на продажбата и приемането на плащането без издаване на изискуемия документ. Настъпването на конкретни вредни последици не е елемент от неговия състав. Тези обстоятелства обаче са относими при преценката за маловажност на конкретния случай.

Неоснователно е и възражението за недопустимо кумулиране на имуществената санкция с принудителната административна мярка „запечатване на търговски обект“. По делото е представена Заповед № ФКС469-0164695/02.03.2026 г., в чиито основания е включено и процесното нарушение, но не е установено, че заповедта е влязла в сила, като липсват и данни наложената мярка да е била изпълнена.

Съгласно разрешението по дело C-733/23 забраната за кумулиране е относима към хипотеза, при която за същото нарушение вече е наложена мярка по запечатване и забрана за достъп, имаща наказателен характер.

Самият чл. 50 от Хартата свързва действието на принципа ne bis in idem с наличието на окончателно произнасяне. В настоящия случай липсва окончателна и фактически реализирана втора санкционна последица, поради което само издаването на невлязла в сила и неизпълнена заповед не е достатъчно да обуслови отмяна на наказателното постановление на това основание.

4

Независимо че нарушението е доказано, съдът намира за основателно възражението, че конкретният случай е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Преценката за маловажност се извършва въз основа на конкретната степен на обществена опасност на деянието, съпоставена с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Формалният характер на нарушението не изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Липсата или незначителността на вредните последици, стойността на неотчетената продажба, начинът на извършване на деянието, поведението на нарушителя и наличието или липсата на предходни нарушения следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност.

В случая неиздаденият фискален бон се отнася до една конкретна контролна покупка на 24 броя айран на обща стойност едва 21,60 лв.

Стойността на продажбата не премахва обществената опасност на деянието, но ограничава значително възможните фискални последици от него. По делото не е установен конкретен размер на избегнат данък, не са представени данни процесната продажба да е довела до съществено ощетяване на държавния бюджет и не е доказано дружеството да е реализирало значително неправомерно икономическо или данъчно предимство.

Установено е единствено получаването на продажната цена от 21,60 лв.

Не са събрани доказателства неотчитането на продажби да представлява трайно установена практика в дейността на дружеството, нито че процесното деяние е част от организирано или системно поведение, насочено към укриване на оборот. Проверката е установила една конкретна продажба, като самите проверяващи заявяват, че скрито наблюдение на други продажби не е могло да бъде извършено, тъй като в обекта не е имало други клиенти.

Следователно не може по предположение да се приеме, че и други продажби обичайно са били извършвани без издаване на фискални документи.

По делото не са представени доказателства за предходни влезли в сила наказателни постановления срещу дружеството за нарушения от същия вид.

Обстоятелството, че при същата проверка са били направени и други констатации и са образувани отделни административнонаказателни производства, не може да бъде приравнено на предходна административнонаказателна обремененост. Издадените по тях актове не установяват с окончателна сила извършването на други нарушения и не могат да бъдат използвани като отегчаващо обстоятелство или като доказателство за системност.