Решение № 1544 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502428 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С Решение № 2946/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 216/2024 г. по описа на СГС, ГО, Столична община е осъдена да заплати на Р. Д. К. от гр.София на осн.чл.49 от ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждане настъпило на 13.05.2024 г. в гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.05.2024 г. до изплащане на вземането, като исковата претенция е била отхвърлена за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000,00 като неоснователна.

Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на Р. Д. К. на същото основание и сумата от 197,58 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с увреждане настъпило на 13.05.2024 г. в гр.София, в резултат на падане предизвикано от необезопасена неравност на тротоар, ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащане на вземането, като исковата претенция е отхвърлена над 197,58 лв. до пълния предявен размер от 212,58 лв.

Столична община е била осъдена и да заплати на ищцата сторените от нея по делото разноски, а на адв.А. С. В. на осн.чл.38, ал.2 от ЗА сума от 1 933,50 лв. за адв. възнаграждение.

Срещу решението Столична община, чрез юрисконсулт М. М., е подала въззивна, а Р.

К., чрез адв.В. - насрещна въззивна жалба.

Жалбата на Столична община е насочена против уважителната част от решението.

В нея се правят оплаквания за неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е интерпретирал приобщените по 1 делото доказателства, което довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до необоснованост на решаващите му изводи за частична основателност на предявените искове.

Предвид на тези оплаквания е поискана отмяна на решението на СГС в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора пълно отхвърляне на предявените искове.

Насрещната въззивната жалба на Р. К., чрез адв.В., е насочена против отхвърлителната част от първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от същата иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв.

Твърди се в същата да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също изразяващи се неправилна преценка на приобщените по делото доказателства по отношение на факта за дължимия се на този въззивник размер на претендираното обезщетение.

Горното нарушение довело и до неправилно приложение на материалния закон, както и до необоснованост на обжалваното решение в отхвърлителната му част до размера от 20 000 лв. до 30 000 лв..

Столична община поддържа неоснователност на насрещната въззивна жалба в депозирания по нея отговор.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част и в отхвърлителната до размер на 30 000 лв., прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

При преценка оплакванията за неговата неправилност въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД от Р. Д. К. против Столична община.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 13.05.2024 г. в гр.

София, ищцата се движела в посока от бул. „Христо Ботев“ към бул.„Княгиня Мария Луиза“, по ул. „Екзарх Йосиф“. В района на № 11 на последната улица К. попаднала в участък с неравни, неукрепени и плаващи плочки, част от тротоара, при което се спъва и пада.

Причината за спъването е неподдържаната и увредена настилка на тротоара, като този участък не е бил обозначен. След падането ищцата изпитала силна болка в областта на лявата ръка и главата. Получила е спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, като й е поставена диагноза – фрактура на дисталния край на левия радиус и хематом в дясната зигоматична област, поставена е гипсова шина.

Седмица по-късно - на 21.05.2024 г., след проведен контролен преглед, било взето решение за приемането й за болнично лечение, поради нарастването на образувалия се хематом на лицето.

За лечението му била проведена оперативна интервенция, при която хематомът бил евакуиран в дълбочина и бил поставен гофриран дрен.

Поддържано е получените телесни увреждания и проведената операция да са довели до болки и страдания със значителен интензитет за ищцата.

Инцидентът довел до негативна промяна в ежедневието й, изразяваща се в ограничаване на нейната социалната, семейна и професионална активност.

Отделно от горното във връзка с проведеното лечение К. понесла и разходи в размер на 212,58 лв.

Поддържано е причинените й имуществени и неимуществени вреди да се дължат на 2 неизпълнение от страна на ответника на законовите му задълженията по чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата за поддържане на процесния тротоарен участък, което обуславяло и отговорността му за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди, определени като такива в размер на 40 000 лв. за понесените неимуществени и 2 12,58 лв. за понесените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано съответно от 13.05.2024 г. и от 05.09.2024 г.

В отговора по исковата молба Столична община, чрез процесуалния си представител, е оспорила предявените искове по основание и размер.

Оспорила е изложените в обстоятелствената част фактически твърдения относно настъпването на процесния инцидент, неговия механизъм и последиците за ищцата, респ. своята отговорност на плоскостта на непозволеното увреждане.

Твърди да отсъстват каквито и да е доказателства за посочените обстоятелства мястото и начина на настъпване на инцидента, получаване на увреждане от ищцата, получаване от нейна страна на медицинска грижа /няма доказателства, че е бил посетен спешен център в деня на инцидента/, вкл. за получени телесни увреждания, най-вече относно наличието на кръвоизлив и хематом, каквито се констатирали едва с епикризата от 21.05.2024 г.

Акцентира представеният към исковата молба „лист за преглед на пациент № 109200“ да не съдържа дата, поради което и не установява за кой момент се отнася. Горният извод се отнасял и за представените копия от страници от амбулаторна книга на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

В условието на евентуалност поддържа инцидентът да е настъпил поради разсеяност или някакъв физически дискомфорт при ищцата, напр. замайване, която не е успяла да прецени ситуацията и е загубила равновесие.

Твърди от своя страна, че според предоставена информация от районната администрация на Столична община, на територията на която е настъпило увреждането тротоарната настилка е в добро общо състояние и не са постъпвали сигнали във връзка с нарушена и/или опасна настилка. В този смисъл и ищцата не отдала нужното внимание и не преценила обстановката, вследствие на което допринесла за настъпилия вредоносен резултат.

Оспорил е настъпването и интензитета на твърдените от ищцата болки и страдания.

Оспорва предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени, като неоснователно завишен.

Оспорва предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен, поради отсъствието на извършени разходи за лечение от ищцата.

След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд доказателства във връзка с оплакванията и в двете въззивни жалби, настоящата инстанция приема за безсъмнено установи следните релевантни за предмета на спора факти:

В показанията си пред СГС свидетелката Е. К., дъщеря на въззивницата-ищца е заявила, че на 13.05.2024 г., преди 16,00 ч., в гр.София, заедно с майка й Р. К. се движели пеша в близост до пазара по левия тротоар на ул.“Екзарх Йосиф“ в посока „Халите“.

Придвижвайки се по този начин ищцата-въззивник се спънала в необезопасена неравност на тротоара - разместени и счупени плочки, които не били обозначение по съответния начин, в резултат на което паднала. Това се случило, защото плочките били счупени и разместени на това място - едната нагоре, другата надолу и се образувал ръб, в който тя се спънала, въпреки че била с ниски обувки. Оплакала се, че я боли ръката и скулата й се подула много бързо. С такси отишли до Пирогов, където я приели в спешен кабинет и констатирали хематом на скулата. Изпратили ги при травматолог за ръката, направили й снимка, гипсирали я и й казали 35 дни да бъде гипсирана. Лекарят й казал още да слага лед на скулата, да я снимат и да му пращат снимки на Вайбър и да се следи дали ще вдигне температура. На 21.05.2025 г. се върнали за контролен преглед за ръката в Пирогов, направили й снимка, казали й да стои с гипса още 20 дни и ги препратили към лицевочелюстна хирургия, за да й оперират хематома. Четири дни била на фраксипарин, за да направят операцията и след пет дни я изписали. След това приемала антибиотик и била с 3 превръзки. От оперативната намеса й останал белег за цял живот.

Според свидетелката майка й живее сама, но след като ръката й била гипсирана се наложило тя да се грижи за нея и да я обслужва в бита й - за обличане, къпане, тоалет и т.н., поради което и се преместила да живее при нея.

На 15-17 юни й махвали гипса и предприели рехабилитация, но въпреки това движението на ръката й не се възстановило в цялост. След проведена консултация със специалист травматолог се установило, че има скъсано сухожилие, поради което и няма да може да използва палецът на ръката си пълноценно - той щял да виси. Тази травма не й позволявала да държи каквото и да е с ръката си, защото я боли, изпуска неща и поради това има нужда от помощ.

След инцидента й останал страх да излиза сама и когато има ангажименти, искала дъщеря й да я води от страх да не падне. Била травмирана и от белега, който й останал на лицето.

Въззивната инстанция приема, че следва да преценява показанията на свидетелката Е.

К. в светлината на чл.172 ГПК, поради изключително близките й родствени отношения с ищцата-въззиваема /нейна дъщеря/, предвид че цитираната правна норма изисква показанията на роднините на посочилата ги страна да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

Според даденото тълкуване на цитираната норма в хипотеза като настоящата при предявен иск по чл.49 ЗЗД в Решение № 207/17.03.2021 г. по гр.д. № 165/2020 г. на IV г.о., ВКС, което изцяло се възприема от решаващия състав, съдът следва да преценява показанията на възможни заинтересовани свидетели, определени от чл. 172 ГПК, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост, на близко родство и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала опредЕ. облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.