Решение № 4400 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4400 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110211072 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. Ц., чрез адв. Ц. срещу наказателно постановление № ********************г., с което на В. Г. Ц. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В жалбата си В. Ц. твърди, че не е извършил нарушението, като оспорва и фактическите констатации в акта. Твърди, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв. Ц.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К.. Тя оспорва жалбата и доводите в нея. Иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Претендират се разноски от двете страни.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.08.2024 г. около 19:03 ч., лек автомобил „Ф. Г., с рег. № **********************, се движел в гр. София, по бул. „Сливница“ с посока от ул. „Мелник” към ул. „Кукуш“. До бл.№ 120 преминал със скорост от 106 км/ч.. Същата бил засечена с техническо средство видеосистема, като отчетената скорост била 110 км/ч. с толеранс от 3 %, при огроничение на скоростта от 50 км./ч. в населено място.

На 12.09.2024г. Г. Ц., собственик на моторното превозно средство, попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която отразила на 06.08.2024г. около 19:03ч., автомобилът му да се управлява от В. Г. Ц..

На 12.09.2024г. на В. Г. Ц. е съставен АУАН. Актът бил връчен на Ц..

В последствие на В. Г. Ц. при идентично описание на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които се твърди да са извършено е съставено наказателно постановление № **************************г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушението на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите В.В. и К. Д., приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, разпечатка за извършени от жалбоподателя нарушения на ЗДвП, справка за годността на техническото средство, писмо от БИМ, ведно с удостоверение за одобрен тип, декларация, заповед.

Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в производството, няма съществени противоречия. Съдът кредитира както свидетелските показания, така и писмените доказателства. От тях в съвкупност се установява датата и мястото на извършване на нарушението, отчетената скорост, вида на техническото средство и на моторното превозно средство, респективно предоставената възможност на собственика да посочи лицето управлявало моторното превозно средство на процесната дата. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, въпреки тяхната оскъдност, поради 2 наличие на качествени характеристики за това – тъждество на описаните факти с изведеното от писмените доказателства по делото. Отразеното от тях в АУАН намира потвърждение и в писмените материали по делото – справка за техническа изправност на техническото средство, както и снимков материал. В този аспект е нужно да се посочи, че доказателстевния облик е единен и непротиворечив.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление, с което на В. Г. Ц. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“ е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и НП са издадени от съответните компетентни органи /видно от приложената по делото заповед/.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство и ограничаващи правото на защита на нарушителя. На следващо място отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената от компетентните органи правна квалификация в акта и наказателно постановление е съобразена с изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Точно и ясно при въвеждане на необходимия минимум от реквизити са описани обстоятелствата, касаещи извършеното нарушение, така щото за субекта на отговорността е ясно посочено кога, къде и какво се твърди да е извършил, коя правна норма въвежда дължимото правило за поведение и как осъщественото от него навлиза в конфликт с конкретното правило.

Съставеният акт и издаденото наказателно постановление вменяват на жалбоподателката извършено нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП моторните превозни средства следва да се движат с посочената от законодателя и лимитативно определена скорст, съобразно вида и категорията на моторното превозно средство, мястото, където се узвършва управлението на моторното превозно средство.

Законодателят е дефинирал и отгроничил конкретно посочвайки разрешената скорост за движение в населено място, като в процесната хипотеза, тя е 50 3 км./ч.. В ал.2 на същия този чл.21 от ЗДвП е въведена друга хипотеза, предвиждаща „ .....когато скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“.

Същевременно в обстоятелстевната част на АУАН и тази на последващото наказателно постановление ясно е описано при какви обстоятелства се твърди да е осъщестевно нарушението, посочвайки конкретни улици, респективно място на констатиране и извършване на същото. Нещо повече в дадената правна и словесна квалификация на нарушението контролният орган е въвел като нарушено не задължението за съобразяване с поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение, а с изискавнето за спазване на скороста в населено място. При тези две различни фактически рамки, могат да бъдат разгледани две различни по вид администартивни нарушения – такова по чл.21 ал.1 ЗДвП или по ал.2. В процесанта хипотеза администартивният орган не вменява на нарушителя неспазване с ограничение, поставено от пътен знак, за да следва това обстоятелство да е въведено в съдържанието на АУАН и наказтелното постановление, респекитвно да се изследва от съда.

В настоящия случай, изхождайки от обективно установеното от доказателствата по делото, очертавайки фактите по делото, несъмнено са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на водача на моторното превозно средство по реда на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Служителите на МВР, които имат право да установяват нарушенията за правилата на движение по пътищата могат да използват технически средства или системи, записващи точна дата, час, и регистрационния номер на моторното провозно средство. В закона е предвидено изготвените с посочените технически средства снимки видеозаписи, разпечатки да са веществено докадателство и да могат да се ползват като такова именно в административното производство. В производството обаче съдът прие като гласно доказателствено средство и показанията на разпитаните свидетели. От същите и от писмените доказателства по делото се установява, че на посоченото в акта място – населено такова, ограничаващата скорост на дивжение е до 50 км./ч. Това обстоятелство е въведено във фактологията на описанието на твърдяното административно нарушение. От друга страна свидетелските показания, редом с въведеното в акта и разпечатката установиха и друг значим факт - регистрационния номер на засечен лек автомобил, по отношение на който е извършено отчитане на скоростта.

Несъмнено установено по предвидения за това процесуален ред, е фактът именно жалбоподателят да е лицето управлявало на процесната датата автомобила. Георги Борисов Ц. – собственик на автомобила е отразил в подадена декларация автомобилът да е управляван на процесната дата от жалбоподателя. В декларация от 12.09.2024г. по чл. 188 ЗДвП В. Г. Ц. е отразил именно, той да е управлявал процесното моторно превозно средство на въведената в НП дата.

Така безспорно се установява именно собствения на жалбоподателя лек автомобил да се е движел на посоченото в акта място със съответната скорост 4

– 106 км./ч. при отчетен 3% толеранс, отразена в разпечатката от техническото средство. Същата е доказателство, изготвено по предвидения за това ред и съобразно разпоредбата на на чл.189 ал.7 ЗДвП може да установява изследвания факт - конкретна скорост на движение в засечен пътен участък и време. Несъмнено установено по делото е движението да е извършено в населено място, като ограничението да е до 50км./ч.

В този смисъл съдът прие, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на административното нарушение, за извършването на което е издадено и наказателно постановление.

При индивидуализирането на административнонаказателната отговорност следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното нарушение, съответно личността на субекта на нарушението. Глобата предвидена в чл.182 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП за превишаване на разрешаната скорост на движение по пътя и лишаването от правоуправление са с посочен размер и при установяване на всички признаци – обективни и субективни - на административното нарушение, на субекта на нарушението- жалбоподателят В. Ц. следва да се наложи описаното по вид и размер административно наказание, каквото е определено в самото наказателно постановление.

Съдът прие, че административно наказание в този му вид и размер е законосъобразно, адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение и ще способства за постигане на индивидуалната и генерална превенция.

Процесното деяние не сочи засягане на закриляните обществени отношения в по-ниска степен отколкото други деянията от този вид /нарушението е формално/, поради което и съдът прие, че не са налице предпоставки сочещи приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изхода на производството жалбоподателят В. Ц. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

************************, с което на В. Г. Ц. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и „лишаване 5 от право да управлява МПС“ за срок от три месеца

ОСЪЖДА В. Г. Ц. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6