Решение № 3169 от 18.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17808/2025
- Вид
- Решение № 3169
- Подписан
- 18.08.2026
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 28 · Закон за измерванията
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 1а ал. 3 · Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
РЕШЕНИЕ
№ 3169 гр. София, 18.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110217808 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН Образувано е по жалба на Н. И. И., ЕГН **********, чрез адв. А. Д. САК, срещу електронен фиш серия К № 10786213, издаден от С., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че ЕФ е постановен при неправилно установена фактическа обстановка, доколкото жалбоподателят е спазил правилата за движени. Сочи, че ЕФ не е издаден в зкаоноустановея срок, както и че е следвало да бъде съставен АУАН с оглед упражняване правото на възражение на жалбоподателя. На следващо място се излага, че в ЕФ не е налице ясно формулиране на административното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. От защитника на жалбоподателя е постъпила молба, с която се взема становище по делото. Излага се, че С. не е надлежна страна по делото, тъй като административната структура не може да е АНО.
Въззиваемата страна - С., редовно уведомена, не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. С. М., с пълномощно от Директора на С., се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда възражение за 1 прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 30.03.2023 г. товарен автомобил марка "***", модел "35 Ц 15" с рег.
№ ***, бил собственост на „***“ ООД, ЕИК ***, но съгласно попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от Д. К. М., представител на посоченото дружество, на 30.03.2023 г. в 08.00 часа МПС било предоставено на Н. И. И., ЕГН **********, като му било върнато в 20.00 час на същата дата.
На 30.03.2023 г. в 13.18 часа Н. И. И. управлявал товарен автомобил марка "Ивеко", модел "35 Ц 15" с рег. № *** по бул. "Софийски околовръстен път" до № 37 /бенз. Шел/ с посока на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе". В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства към 30.03.2023 г. била 50 км/ч, която била сигнализирана с пътен знак "В26". Независимо от това жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка "Ивеко", модел "35 Ц 15" с рег. № *** със скорост от 1 11 км/ч. /след приспадната толеранс от 3 %/. Път II-18 "Софийски околовръстен път" в района при номер 37, в участъка на незиностанция „Шел“ е част от Републиканската пътна мрежа и не попада в границите на населено място. Нарушението на режима на скоростта било установено с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1197, представляваща одобрен тип средство за измерване, която билa преминала последваща техническа проверка на 14.03.2023 г. в Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 13.05.2025 г. от С. бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 10786213, с който на жалбоподателя Н. И. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК справка за собствеността на товарен автомобил марка "Ивеко", модел "35 Ц 15" с рег. № *** , заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 022 СГ - ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, 2 идентификационен номер MD 1197, извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език, справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет от 30.03.2023 г., сертификат от дата 26.08.2020 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-22278/31.03.2023 г., отговор от Агенция "Пътна инфраструктура", Областно пътно управление - София изх.
№ 11-00-80/21.01.2026 г., ведно със схема за организация на движението на път II-18, Околовръстен път - София, в района при номер 37 с посока на движение от бул. "Ботевградско шосе" към бул. "Цариградско шосе", декларация от Д. К. М., веществените доказателствени средства – снимка към електронен фиш серия К № 10786213, снимка на разположението на уреда и знак В – 26..
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщените веществени доказателствени средства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло статичното изображение към електронен фиш серия К № 10786213 като годно веществено доказателствено средство. От същото се установяват марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено доказателствено средство съдът кредитира и приложената към материалите по административнонаказателната преписка снимка на разположението на уреда на триножник на участък от пътя и снимка на знак В - 26.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателката, поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде разгледана по същество.
Не са основателни оплакванията за липса на реквизити в атакувания електронен фиш. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС "легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се 3 съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението". В тази връзка неоснователно е възражението за конституиран ненадлежно АНО, доколкото коректно е изписана структурата, която е издала ЕФ – С.. Видно е, че в електронния фиш не е необходимо да се посочва вида на използваното техническо средство, отстоянието му от пътни знаци "В26", не следва да се посочва приспаднат ли е толеранс при определяне на измерената скорост, както и в съдържанието на електронния фиш няма място датата на неговото издаване. Обстоятелствата относно разположението на пътни знаци, дали нарушението е установено с техническо средство, което представлява одобрен тип и е преминало проверка на техническата изправност, касаят основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение, а не редовността на издадения електронен фиш от външна страна.
На следващо място по отношение възраженията на жалбоподателя, че с непосочване датата на издаване на електронния фиш, е препятствана възможността да се извърши преценка за спазване на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, съдът ще посочи, че в производството по установяване на нарушения с автоматизирани технически средства или системи, за които се издава електронен фиш, срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН не намира приложение. От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е видно, че същата е относима към съставянето на АУАН и издаването на НП и не намира приложение към реда за установяване и санкциониране на нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш, който се явява специален по отношение на общата уредба в ЗАНН (така Решение № 7443 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 8928/2020 г. на Административен съд - София-град, Решение № 4365 от 28.06.2022 г. по адм. д. № 4299/2022 г. на Административен съд София-град и др. Дори и да не бъдат споделени горните изводи обаче, от приложената справка от С. е видно, че обжалваният фиш е издаден на 13.05.2023 г., т. е. по-малко от два месеца от извършване и установяване на нарушението. В тази връзка неоснователни са исканията за назначаване на експертиза, която да установява кога е издаден ЕФ.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния 4 случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, административнонаказателното производство е следвало да се образува със съставяне на АУАН. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6, т. 65 ДР на ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е установено с мобилна система при спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, приета на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП (така и Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм. д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от 06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд София-град и др.).