Определение № 535 от 08.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 08.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100501307 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. № 24976/02.12.2021 г. от „Мид инвест“ ООД, чрез адв. Е.М., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение № 1769/25.11.2021 г. по настоящото дело. Молителят твърди, че в открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2021 г. е представил списък по чл. 80 от ГПК, с доказателства за извършено плащане. Иска съда да се произнесе според направената претенция.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 26657/22.12.2021 г. от П.

К. Д., чрез адв. И.К., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законово установения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. Рег. № 28914 от 19.04.2021 г. подадена от П. К. Д. срещу решение № 261181 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 12040 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект на собственост с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, представляващ Апартамент № 94, находящ се на осми етаж на жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, с площ 89,33 кв. м., състоящ се от три стаи, кухнятрапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре, ведно с избено помощенеие № 94, с площ от 5,00 кв.м. и 0,9075 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху който имот е налице запазено право на ползване в размер на 1/2 ид.ч. в полза на Маргарита Петрова Петкова, ЕГН **********, съгласно Нот. акт № 32, том IV, peг.

№ 12047, дело № 459 от 2012 на нотариус Светлана Димова, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за П. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. **** и 1/2 ид.ч. за „Мид инвест" ООД, ЕИК: 205471531, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „****, на основание чл.

34, ал. 1 от ЗС.

1

С Решение №1769/25.11.2021 г. ВОС потвърждава решение № 261181 от 05.04.2021 г. по гр.д. № 12040 по опис на Варненски районен съд за 2020 г.

Съгласно чл. 81 от ГПК с всеки акт, с който се приключва делото пред съответната инстанция съда се произнася и по въпроса с разноските. Реализирането на правото на едната страна и съответно отговорността на другата страна в съдебен спор за направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК е в зависимост от изхода на делото, както и от надлежното заявяване на искането за присъждането му и доказване на факта на реалното заплащане на договорена между страната - клиент и адвоката - пълномощник парична сума. Доказателствата за реалното извършване на претендираните разноски, в търсения от страната размер се представят в срок до края на последното по делото открито съдебно заседание. На репариране подлежат само действително направените разноски, респективно до доказания размер. В съобразителната част на т.1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г., ОСГТК на ВКС е прието, че договореното заплащане по банков път следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В настоящия случай, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по въпроса с дължимите разноски.

От данните по делото се установява, че в последното по делото съдебно заседание „Мид инвест“ ООД, чрез процесуалния си представител е отправил искане за присъждане на направените разноски. Налице е пълномощно (стр. 39 от гр. д. № 12040/20 г. по описа на ВРС), от което е видно, че процесуално представляващият страната адвокат е упълномощен да осъществи правна защита и съдействие по делото, до неговото приключване пред всички инстанции, поради което доказва се възмездно мандатно правоотношение. Пак в последното по делото съдебно заседание, пред въззивна инстанция молителят е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който се претендира разход за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Като доказателство за размера на адвокатското възнаграждение е представена фактура №0000000751/18.10.2021 г. ,на стойност 300 лв., за процесуално представителство пред ВОС. За удостоверяване заплащането на сумата по фактурата е представено извлечение от електронно банкиране, съдържащо данни за платеца, получателя, размера на сумата и дата на получаването й по банкова сметка. Поради което в срок са доказани претендираните от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение.

По правилата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, производството пред въззивната инстанция е инициирано от П. К. Д.. Потвърждавайки акта на ВРС, Варненският окръжен съд индиректно е отхвърлил обжалването на въззивника, което обуславя правото на насрещната страна да иска присъждане на сторените разноски.

С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се допълни в частта за разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1769/25.11.2021 г. , постановено по в. гр. дело № 1307/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА П. К. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. Възраждане, бл. 18, вх. 4, ет. 8, ап. 94, да заплати на „Мид инвест“ ООД с ЕИК 205471531, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ***, сума в общ размер на 300 лв.

2

(триста лева), представляваща сторените пред ВОС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3