Решение № 28 от 06.02.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…….. 07.02.2019 г. гр.Плевен

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав На двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

КРИСТИНА ЛАЛЕВА

Секретар : Десислава Гюзелева

Прокурор : АННА БАРАКОВА

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА ВНОХД № 1143 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Н.Х.А. срещу Присъда 188 от 29.11.2018 година по НОХД 2594/2018 година по описа на Районен съд Плевен.

С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия Н.Х.А., роден на *** ***, обл.Плевен, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.10.2018г. в гр.Плевен,без надлежно разрешително съгласно Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,държал високорисково наркотично вещество – 4.465гр. MDMA /екстази/ на стойност 133,95 лева - престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 от НК, поради което и на основание чл.

55ал.1 т.1 го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок. Районният съд не наложил по –лекото по вид наказание

„глоба” предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.354а ал.6 НК, първия съд отнел в полза на държавата 10бр. лилави хапчета с форма на „домино” /MDMA екстази/, обвити в смачкан лист формат А4 с надпис „складова разписка”, които се намират във 02 РУ МВР Плевен, предадени Агенция”Митници” при Централно митническо управление, Отдел “МРР-НОП” – гр. София, като след влизане на присъдата постановил унищожаването им.

Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените разноски в размер на 69,41лв. по сметка на ОДМВР-Плевен,разноски в размер на

30,00лв. по сметка на РС-Плевен.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, тъй като авторството и съставомерността на деянието, за което е било повдигнато обвинение не било доказано по един безспорен и несъмнен начин и въпреки това подсъдимият бил признат за виновен. Алтернативно се навеждат и доводи за несправедливост на наложеното наказание и се иска преквалификация на деянието с оглед ниската обществена опасност на извършителя и на самото деяние.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

На 15.10.2018г. подсъдимият Н.А. ***,в автомобил,който се движел по ул. „Д-р Г. М. Димитров”. Във връзка с извършването на специализирана полицейска операция по линия разпространение на наркотични вещества свидетелите С.Д. и И.Д. в качеството си на полицейски служители участвали в мероприятието. Полицейските служители забелязали движението на превозното средство, в което се намирал А..

Непосредствено след това свидетелят Д. подал сигнал за спиране със „Стоп-палка”. След преустановяване движението на автомобила полицейските служители установили, че в моторното превозно средство се намират три лица три лица,като на предна дясна седалка се намирал подсъдимият А.. След отправено запитване към проверяваните лица дали държат в себе си вещества,притежанието на които е забранено от закона, А. дал отрицателен отговор. Д. обаче забелязал подаваща се от джоба на връхната дреха на подсъдимия хартия,което наложило лицето да бъде отведено в сградата на Второ РУ-гр.Плевен,където спрямо Н.А. бил извършен личен обиск на лице на основание чл.80 ал.І от ЗМВР, при което били намерени различни движими вещи, между които и 10 бр. лилави на цвят таблетки с форма на плочки за домино,същите увити в лист хартия с надпис на него „складова разписка”.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. По същество няма спор относно обстоятелствата,че забранените за държане вещества са намерени у подсъдимия, както и относно техния вид, характер и химичен състав. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното производство е осъществило престъпния състав по чл. 354 а ал.3 т.1 от НК от НК. Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието. Основното възражение на защитата е във връзка с твърдение за неправилно квалифициране на деянието в насока, че последното представлява маловажен случай. Настоящата въззивна инстанция не може да се съгласи с това оплакване, като напълно споделя изводите на районния съд относно правната квалификация на деянието, която е възприета от първия съд и съответства на обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт. Извършеното от подсъдимия деяние не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл.

93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не са незначителни и смекчаващи обстоятелства и не занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. Това обстоятелство се определя както от количеството, така и от прогнозната стойност на наркотичното вещество. В този смисъл само чистото съдебно минало на подсъдимия не е достатъчно, за да се обоснове извода за маловажност на деянието. При определяне на вида и размера на наказанието при правилно квалифицираното деяние, първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание осем месеца месеца лишаване от свобода при приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Като правилно е уразмерил наказанието, районният съд е достигнал до правилния извод, че изпълнението на наказанието не е наложително и го отложил по реда на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок.

Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и справедлива присъда, като е отговорил на всички възражения на защитата.

Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично установеното авторство на деянието от подсъдимия и на неговата вина, е настъпила и единствено възможната последица за противообщественото поведение на Н.А.- осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда 188 от 29.11.2018 година по НОХД 2594/2018 година по описа на Районен съд Плевен

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ЧЛЕНОВЕ: