Решение № 7255 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7255 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.А като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110109194 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ във връзка с чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. с чл. 99 ЗЗД .

Ищецът Ю. С.ком, дружество регистрирано в Република Литва, с рег. № ******, твърди, че ЮЗС и ответникът са сключили договор за въздушен превоз, съгласно който пътникът е следвало да бъде превозен от Летище „София“ с полет LH1429, излитащ по разписание на 28.11.2023 г. в 06:35 ч. (местно време) със свързващ полет LH1336, излитащ от международно летище „Франкфурт“ на Майн, до крайна дестинация международно летище „Ференц Лист“ с полет пристигащ по разписание на 28.11.2023 г. в 11:45 ч. (местно време).

Сочи, че общата резервация на пътника била потвърдена, но полет LH1429 е бил отменен, което довело до невъзможност пътникът да стигне по разписание до крайната си дестинация. Излага, че разС.ието между началната и крайната точка на полета е до 1 500 км., поради което счита, че дължимото обезщетение е в размер на 250 евро. Ищецът твърди, че пътникът му е прехвърлил вземането си с договор за цесия от 01.12.2023 г., за което на 14.12.2023 г. изпратил до ответника уведомление за извършеното прехвърляне, заедно с покана за доброволно плащане, но плащане не постъпило.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 250 евро (с левова равностойност 488,96 лв.), представляваща обезщетение за отменен полет LH1429, излитащ по разписание на 28.11.2023 г. в 06:35 ч. (местно време), част от обща дестинация София-Франкфурт на Майн– „Ференц Лист“ с полети LH1429 и LH1336, прехвърлено с Договор за цесия от ЮЗС, ведно със законната лихва считано от 10.10.2024 г. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2024 г. по ч.гр.д. 60502/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.

Ответникът „ДЛ“ АД, дружество регистрирано в Германия, под номер HRB2168, с търговско представителство в България „ДЛ“, БУЛСТАТ 121773298 оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че ЮЗС е имала закупен билет за полети LH1429/28.11.2023 и LH336/28.11.2023 по маршрут София-Франкфурт-Будапеща, както и че полет LH1429/28.11.2023 по маршрут София-Франкфурт е отменен. Оспорва ЮЗС да е 1 прехвърлила на ищеца процесното вземане, като излага и че представената от ищеца „форма за възлагане“ няма характеристиките на договор за цесия, респ. оспорва и процесуалната легитимация на ищеца. Развива подробни съображения в насока, че не следва да се ангажира отговорността му, т.к. в случая било налице извънредно обстоятелство станало причина за отмяна на 1 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Georgi Konstantinov Kacarov на 06.07.2025 г. в 21:00:18 ч., SOFIA REGIONAL COURT на 06.07.2025 г. в 21:00:26 ч. полета, а именно влошена метеорологична обстановка на летище Франкфурт. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа и правна страна съдът приема следното:

При липса на оспорване от ответника съдът е приел за ненуждаещо се от доказване, че Юлия Спирова е имала потвърдена резервация за полети LH1429 и LH1336 по маршрута София–Франкфурт–Будапеща, че полет LH1429/28.11.2023 г. е отменен и че разС.ието между началната и крайната точка е до 1 500 км.

По делото е приета Форма за възлагане от 01.12.2023 г., в която изрично е посочено, че при подписването се прилагат Privacy Policy и Terms & Conditions of Services на Skycop. В представените и приети по делото Общи условия терминът „Споразумение“ е определен като споразумение между клиента и Skycop, сключено електронно или писмено, по силата на което клиентът прехвърля на Skycop пълната собственост върху своето вземане. В т. 6.2 от същите Общи условия е посочено, че законите на Република Литва се прилагат за П&У, Споразумението и всеки друг документ, сключен във връзка с тях, освен ако в конкретния документ не е уговорено друго, като за потребителя се запазва защитата на задължителните разпоредби на държавата, в която пребивава. Следователно между пътника и ищеца е уговорено литовското право като приложимо към техния договорен комплекс.

Този избор е допустим по силата на Регламент (ЕО) № 593/2008 („Рим I“): договорът по принцип се урежда от правото, избрано от страните. При доброволна цесия отношенията между цедент и цесионер се уреждат от правото, приложимо към договора между тях.

Законът, уреждащ прехвърленото вземане, определя неговата прехвърлимост, отношенията между цесионера и длъжника и условията, при които цесията може да се противопостави на длъжника. При потребителски договор изборът на право не може да лиши потребителя от защитата на императивните норми на държавата по неговото обичайно местопребиваване.

Договор между лица в различни държави е формално валиден, ако отговаря на правото, което го урежда по същество. Следователно изборът на литовско право е релевантен и следва да бъде зачетен, но само в рамките на отношенията между пътника и Skycop, а не като универсално право за всички аспекти на спора.

По делото са представени и извлечения от Гражданския кодекс на Република Литва.

Установява се, че по литовското право прехвърлянето на вземане е уредено в чл. 6.101–6.110, че формата на договора за цесия следва формата на главното правоотношение, и че уведомяването на длъжника за прехвърлянето е предмет на чл. 6.109. Тези доказателства подкрепят извода, че именно литовското право е избраното от страните по договора между пътника и Skycop.

Спорът по делото обаче не е дали литовското право е избрано, а дали изобщо е доказано, че именно пътникът Юлия Спирова е сключила сочения договор с ищеца. Подписът във Форма за възлагане е оспорен от ответника, а в съдебно заседание на 25.11.2025 г. съдът е открил производство по оспорване истинността на документа в частта относно положения подпис и е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже, при пълно и главно доказване, че подписът е положен от съответното лице. В същото заседание ищецът е заявил, че документът е електронен и е представил преносима памет с електронния му вид, като е поискал срок да представи и писмено потвърждение от пътника. На ищеца е даден триседмичен срок да представи писмен оригинал на потвърждение на договора за цесия.

Такъв документ не е представен в срока.

Обстоятелството, че според Регламент (ЕС) № 910/2014 електронният подпис не може да бъде лишен от правно действие или допустимост като доказателство единствено защото е в 2 електронна форма или не е квалифициран, не води автоматично до извод, че конкретният електронен подпис произхожда от конкретно физическо лице. Това правило урежда допустимостта и принципната правна стойност на електронния подпис, но не заменя доказването на авторството му, когато то е изрично оспорено в процеса.

В случая представените копие от лична карта, данни за полета и разпечатка на формата за възлагане са косвени данни, които създават вероятност за връзка с пътника, но не установяват с необходимата степен на сигурност, че именно тя е подписала документа на 01.12.2023 г. Не е проведено техническо или друго годно доказване на авторството на електронния подпис, липсва и своевременно прието лично потвърждение от пътника.

Поради това съдът приема, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест относно факта на валидно сключен договор за цесия от името на Юлия Спирова.

Самите договорни документи на ищеца налагат същия извод. Във Форма за възлагане е посочено, че ако тя бъде обявена за невалидна или не може да се счита за валидна в конкретната юрисдикция, отношенията между клиента и Skycop се считат за договор за услуги, при който Skycop организира и финансира събирането на вземането и извършва свързани действия. Следователно самият ищец различава две хипотези: валидно прехвърляне на вземането, при което става негов носител, и обикновен договор за услуга, при който той само администрира събирането. При недоказано валидно прехвърляне не може да се приеме, че ищецът е придобил процесното вземане и че е материалноправно легитимиран да иска сумата от свое собствено име.

Следователно, макар съдът да приема, че страните по договора между пътника и ищеца са избрали литовското право, този извод не променя крайния резултат по спора. Избраното право урежда съдържанието и формалната допустимост на техния договор, но не заличава липсата на надлежно доказване, че договорът действително е сключен от пътника. По тази причина ищецът не установи придобиване на вземането и предявеният иск се явява неоснователен.

При този изход на делото право на разноски има ответникът „ДЛ“ АД, който претендира съгласно представен по реда на чл. 80 ГПК списък заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 216 евро и изплатено възнаграждение на вещото лице по приетата по делото СТЕ в размер на 255, 64 евро. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 471, 64 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю. С.ком“, дружество, регистрирано в Република Литва с регистрационен номер ******, срещу „ДЛ“ АД, дружество, регистрирано в Федерална република Германия със седалище и адрес на управление: гр. Кьолн, ул. „ФГ“ 2-6 установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 5, пар. 1, б. „в“ и чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет LH1429/28.11.2023 г., ведно със законната лихва от 10.10.2024 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 33836/28.10.2024 г. по ч. гр. д. № 60502/2024 г. на СРС, 175 състав, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Ю. С.ком“, дружество, регистрирано в Република Литва с регистрационен номер ****** да заплати на „ДЛ“ АД, дружество, регистрирано в Федерална република Германия със седалище и адрес на управление: гр. Кьолн, ул. „ФГ“ 2-6 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 471, 64 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 3 двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4