Решение № 115 от 25.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Свиленград, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200374 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 005827 от 21.11.2025 година на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в Н ационално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на Г.

Г.

Г. с

ЕГН

************** от град

*******************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Васил Левски” № 7, област Хасково, чрез адвокат Г. Б., за нарушение на чл. 1 39, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., равняващи се на 9 20.33 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 64 лв., равняващи се на 32.72 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ – такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) и чл.

11, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и 1 функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 29, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Жалбоподателят Г. Г. Г. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.

Б., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение, тъй като не бил управлявал автомобила. Оспорва се НП. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Г. Г., се явява. За него се явява адвокат Г. Б., който пледира за цялостна отмяна на НП, тъй като нарушението било недоказано, следвало да се издаде Електронен фиш (ЕФ), а не НП и не бил спазен принципът на пропорционалност, който бил част от общите принципи на съюзното право на Европейския съюз (ЕС), които Държавите - членки трябвало да спазват. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, редовно призован на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не се явява. Процесуалният му представител – Старши юрисконсулт Р. Б., представя Писмена молба, в която подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да бъде изменен размера на наложената Глоба с такъв, който се явява пропорционален, ефективен и възпиращ. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро, равняващи се на 190 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

2

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.05.2025 година в 10.45 часа свидетелят П. Т. П. и колегата му И. Б.

Й. изпълняват служебните си задължения на второкласен път № 11, при км.

21+671, с посока на движение Виден - Монтана, като спират моторно превозно средство (МПС) – специален автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер 616 ЦДИ” с държавен регистрационен № **************** с обща технически допустима маса 5 990 кг, брой оси – 2, екологична категория евро 3 – собственост на „Алби 22” ООД с ЕИК 205440411 и със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Генерал Скобелев” № 39а, етаж 3, ап.№ 6, област Хасково (видно от Свидетелството за регистрация, част I, Справката за собственост, представена от АНО и Справката от Търговския регистър), управлявано от жалбоподателя Г. Г.. След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), контролният орган - П. Т. П. констатира от контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10732, че на дата 07.01.2025 година в 17.39.51 часа в извъннаселено място, а именно: на второкласен път № 88, при км.

1+372, пътен участък (ТОЛ сигмент) 88: ГКПП „Капитан Петко войвода”08/88-1, на територията на община Свиленград, област Хасково, включено в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано в посока намаляващ километър, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. посочения път попада в Приложението към т. 1 на Решение № 238 на Министерски съвет от 22.04.2025 година за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на едната от които е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № ****************, датата и часа на движение, идентични с датата и часа на нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 24.05.2025 година, свидетелят П. Т. П. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и 3 правоприлагане – Монтана” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на установяване на нарушението съгласно изявленията на жалбоподателя) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 005827/07.01.2025. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си И. Й.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че автомобилът е управляван (засечен) без да има предварително заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 24.05.2025 година, който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП № 005827 на 21.11.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. (920.33 евро), както и е посочено, че дължи 64 лв. (32.72 евро) такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 30.03.2026 година (в същия смисъл са и данните, налични в Историята на обработка на процесното нарушение) по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с поименно отбелязване от кого е получено, а именно: лично от жалбоподателя Г.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се протИ.поставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-1326 от 17.10.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ , видно от която Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ е оправомощен да издава НП по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител на 4 санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.

189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Красимир Атанасов Чакъров е служебно известно на Съда, но се установява и от представената Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ . Материалната компетентност на актосъставителя д а съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като П. Т. П. заема длъжността „Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане – Монтана” в НТУ към АПИ, чиято териториална компетентност обхваща цялата територия на Република България и не е ограничена от териториалния обхват на структурното звено, в което заема длъжността. Материалната компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.

Фактът, че в АУАН не е посочено, че става дума за второкласен път, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен ТОЛ сигмента. Обстоятелството, че в АУАН е посочено, че се касае за „товарен” автомобил, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като тази неизправност е отстранена с НП на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и 5 родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-4690 от 08.05.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.

Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП, поради което жалбоподателят не се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и информацията, съдържаща се в самото НП, както и в Писмо с вх.рег.№ 4010 от 12.05.2026 година, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя.

При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, донякъде идентични с тези, наведени от адвокат Г. Б. в пледоарията му пред настоящия състав:

Съгласно регламентираните в ЗП условия за ползване на платената пътна мрежа в чл. 179, ал.3а от ЗДвП е въведена наказуемост за водач на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , който го управлява по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, с налагане на Глоба в размер 1 800 лв. Т.е. предвидената санкция е във фиксиран размер и не държи сметка за характера и тежестта на нарушението. В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), е въведено задължение за Държавите-членки да 6 установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата Директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Националните разпоредби приети по същата Директива, установяващи таксуване на ППС на база изминато разстояние в случая се съдържат именно в ЗП, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в ЗДвП. Съгласно чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), Съдът на ЕС ( С Е С ) разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 от ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена Държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи протИ.речие на националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на последното. В практиката на СЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕС, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение. Въпросът дали чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета , изменена с Директива 2011/76 ЕС допуска система от наказания, която да предвижда налагане на фиксирана Глоба за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на Съда от 22.03.2017 година по същите е даден отговор, че: 1) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана Глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) чл. 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания, като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.