Определение № 15271 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15271 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно частно гражданско дело № 20251100507651 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - чл. 279 ГПК във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане №60851/11.04.2025г., с което на основание чл.411,ал.2, т.1 ГПК е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№59595/2024г. по описа на Софийския районен съд, 28-ми състав.

Жалбоподателят моли съда да отмени това разпореждане като незаконосъобразно и да укаже на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение, като се позовава на съдебна практика, обосноваваща схващането, че за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за достатъчната индивидуализация на вземането не е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата по кредита е усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният падеж, как се определя лихвеният процент на договорната лихва и т.н., а за редовността на заявлението е напълно достатъчно да се посочи размерът на вземането, основанието от което произтича и страните. Сочи, че в процесният случай в заявлението е посочен размерът на вземането, основанието на което то се претендира, както и страните, като съдът не е имал основание да указва на заявителя да конкретизира искането си, и следователно да отхвърля заявлението поради неизпълнението на тези указания. На следващото място твърди, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл.11, ал . 1 т. 10 от ЗПК, защото разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, т.е.

1 предвиждания за бъдещето, а не разходи по кредита.

Софийският градски съд, ЧЖ-V I - A състав, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.

413, ал. 2 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебeн акт, поради което е процесуално допустима.

С Разпореждане от 23.12.2024г. първоинстанционният съд е констатирал несъответствие между претендираната от заявителя дължима главница по договора и посочената такава в представения погасителният план към него, като претенцията е в размер на 393,24 евро, а усвоеният кредит посочен в договора и погасителния план е в общ размер на 409,03 евро, общият размер на всички плащания е 565,80 евро, а месечната погасителна вноска 28,29 евро, при което претендираната главница не отговаря на сума, която е останала неизплатена след изплащане на някоя от месечните вноски, и по тази причина не става ясно как точно е формирана тя. Констатирал е, че претендираната със заявлението мораторна лихва за забава върху неплатената главница в размер на 393,24 евро по договора за кредит е в размер на 132,73 евро за периода от 24.04.2019 г. до 26.10.2020 г., което представлява начислена лихва в размер на малко над 33,37 % от задължението за главница, или при годишен лихвен процент от около 26,69 %., което е повече от размера на законната лихва, която е 10 – 13 % годишно и евентуално сочи към наличието на нарушение на чл.33,ал.1, т.2 ЗПК. Поради това на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 и 3 ГПК, и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя, в едноседмичен срок да уточни с писмена молба до съда, по какъв начин е формирал размера на твърдяната дължима лихва за забава, като посочи следните компоненти: олихвяема сума, лихвен процент (с цифри), период за начисляване , и как е изчислил претендирания остатък от главница, като съотнесе същия с конкретни вноски от приложения по делото погасителен план (да посочи каква част от коя вноска се иска).

Заявителят не е изпълнил в срок дадените му указания, а с молба от 13.01.2025г. е обосновал разбирането си, което е намерило отражение в практиката на някои окръжни съдилища, че съдът в заповедното производство не извършва проверка, дали размерът на претендираната лихва е изчислен правилно, а преценката му относно основателността на заявлението следва да бъде ограничена само до това дали е налице надлежно конкретизирано по основание и размер вземане, а представеното заявление отговаря на тези изисквания.

Поради неизпълнението на дадените указания в срок, първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението на основание чл.411,ал.2, т.1 ГПК. В мотивите на обжалвания акт е посочено, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и др., не се допуска 2 национална съдебна практика, която ограничава правомощията на съда в заповедното производство да иска от заявителя конкретно и точно посочване на вноските или частите от периодични вноски по договор за кредит, които претендира. В случая вместо да изпълни указанията на съда, с молба с вх. № 10837/13.01.2025 г. заявителят е посочил „трактовката“ на четири окръжни съдилища в актове, постановени преди цитираното определение на СЕС, а това сочи към наличието на явно нежелание у заявителя да изпълни конкретни и ясни указания на съда, поради което е прието, че заявлението следва да бъде отхвърлено като нередовно.

Обжалваното разпореждане е правилно.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на разпорежданията на СРС съждения касаещи необходимостта от уточняване на заявлението.

Заповедният съд не може да бъде лишен от възможността да осъществи проверка на законосъобразността и дължимостта на предявеното вземане спрямо потребител, а и следва да обезпечи възможността за длъжника да разбере ясно и точно какво се претендира от него.

Първоинстанционният съд не може да осъществи тези си правомощия след като в заявлението и в приложените към него документи установяващи вземането са посочени суми на задължението, които са взаимоизключващи се и липсва дори твърдение дали част от главницата е била погасена, по какъв начин и на коя дата. Не може от заявлението да не става ясно, защо претендираната като неизплатена главница е с 15,79 евро или 30,88 лв. помалко от предоставената в заем сума, при положение, че месечната вноска е 28,29 евро, като в погасителния план е посочено, че с първата вноска се погасява част от главницата в размер на 17,96 лв., и подобно заявление, да бъде прието за редовно. Размерът на претендираната мораторна лихва не отговаря на дължимата такава посочена в договора и погасителния план.

Такова заявление е очевидно нередовно и първоинстанционният съд правилно е констатирал това, като е дал точни и ясни указания за отстраняване на нередовностите, които не са били изпълнени в предоставения срок.

Неизпълнението на дадените указания съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК е основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №145577/24.04.2025г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане №60851/11.04.2025г., с което на основание чл.411,ал.2, т.1 ГПК 3 е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.

№59595/2024г. по описа на Софийския районен съд, 28-ми състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4