Определение № 312 от 22.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Перник, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА

Въззивно частно гражданско дело № 20241700500191 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Витоша, ул. „Околовръстен път“, № 260, чрез адвокат от САК, срещу Разпореждане № 2553 от 16.02.2024 г. по ч. гр. д. № 769/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Юробанк България“ АД срещу Е. П. Б. за сумата от 106,00 лева, представляваща разходи за уведомяване за обявяването на предсрочна изискуемост.

В жалбата се твърди, че сумата от 106 лв. представлява такса по Раздел I, т. 5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, която ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е заплатило наЧСИ, във връзка с връчването на уведомления за обявяване на предсрочна изиекуемост на вземане по договора за кредит. Липсата на доброволно изпълнение на договорно задължение е в основата на предприетите от кредитора действия по защита на правата и законните му интереси по договора. Претендиралите разходи са реално направени, поради което същите са дължими на общо основание - чл. 78 от ЗЗД. Действително в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на кредитополучателя - потребител - кредиторът има право единствено на лихва за времето на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 3, т. 1 и 3, обаче, в ГПР не се включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито безспорно са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно нотариалните разноски не са обезщетение за 1 забава по смисъла на чл. 33 от ЗПК и не може да бъде възприето, че претенцията за тях се основава на нищожна/неравноправна клауза. Жалбоподателят сочи, че плащането на тези разноски е видно от приложените платежни нареждания към заявлението по чл.

417 от ГПК, с което се доказва, че претендиралите разходи са реално направени, поради което са и дължими на общо основание - чл.78 от ЗЗД.

Според жалбоподателя правото на банката за обявяване на предсрочна изиекуемост на задължението е посочено както в договора, така и от самия законодател в ЗПК, поради което сумата от 106 лв. е дължима на основание чл. 78 от ЗЗД.

Разходите са необходими, за да бъде връчено редово уведомлението, защото само и единствено съд, частен съдебен изпълнител и нотариус може да изпълни законосъобразно процедурата по връчване уредена в чл. 47 от ГПК, за което е необходимо да се направят справки за актуален адрес на длъжника, справка за работодател, а тези справки могат да бъдат извършени само от лице, имащо достъп до база данни – НАП, НОИ и Национална база данни Без посочените справки няма как ла бъде осъществено редовно и съобразено със закона врьчване по ГПК. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.

Според жалбоподателя разноските за заплатена такса за връчване на покана представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на дължимите по договора суми в уговорените размери и срокове.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и произнасяне по същество от настоящата инстанция.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч. гр. д. № 769/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е образувано по заявление по чл. 417 ГПК с рег. № 3571/16.02.2024 г., подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, Столична община, район Витоша, ул. „Околовръстен път“, № 260, чрез адвокат от САК, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Е. П. Б., ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: 6 900,00 лева – просрочена главница, 194,01 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 19.04.2023 г. до 05.02.2024 г., 106,00 лева – разходи по уведомяване, както и за законна лихва, дължима от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на уведомление, изпратено до длъжника Е. П. Б., констативен протокол, изготвен от ЧСИ С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, относно извършеното връчване на уведомлението, ведно с изготвена сметка до „Юробанк България“ АД за начислените такси във връзка с извършеното производство по връчване на уведомление до длъжника. Представени са още Договор № *** от *** за потребителски кредит по Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID 19, 2 ведно с погасителен план, общи условия на „Пощенска банка“ АД за предоставяне на потребителски кредит.

Длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят е обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 21.12.2023 г. чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител С.Б., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на клаузи, които са в противоречие със закона или с добрите нрави. Според първоинстанционният съд, съгласно чл. 33, ал.

1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, докато претендираното вземане от 106,00 лв. не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Същевременно в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл. 417, ал. 2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото са посочени процесните суми 3 от 106, 00 лв., като “такси“/“разходи за уведомяване“.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода, че процесната сума от 106,00 лв. за разходи по уведомяване противоречат с разпоредбите на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като направените от кредитора- заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника - потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче, нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. В случая претенцията на заявителя е по реда на чл. 417 от ГПК и съдът е сезиран с извлечение от счетоводните книги по сключения между страните договор. От друга страна разноските във връзка с изпълнението по кредита и събиране на дължимите суми поради неизпълнение на договора кредиторът може да събере в изпълнителното производство.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Окръжен съд – гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2553/16.02.2024 г. по ч.гр. д. № 769/2024 г. на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5