Решение № 783 от 23.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Бургас, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101872 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молбауточнение вх.№ 24074/09.12.2025 г. и молба-уточнение вх.№ 12806/15.06.2026 г., подадена от Л. В. К. с ЛНЧ ***********, гражданин на *** ***, стар ЕГН **********, с адрес гр. *** ул. *** *, против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД с ЕИК 208538540, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от изпълнителния директор Димитър Пламенов Михайлов, и В. А. П. с ЛНЧ ********** с адрес с. *** № *, Общ. ***, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците /първият - взискател, а вторият - длъжник по изп.д. № 207/2010 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС/, че ответникът В. А. П. не е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по плана на гр. Несебър, със застроена площ от 150 кв.м., на три етажа, ведно със съответните 250/4002 ид.ч. от правото на собственост от ПИ с идентификатор *** по плана на гр. Несебър в м. „Юрта/Балкана“, целият с площ от 4002 кв.м.

Ищцата твърди, че срещу нея е започнало принудително изпълнение по изп.д. № 207/2010 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС по отношение на следните нейни имоти: ½ ид.ч. от сграда с идентификатор № 1

*** по плана на гр. Несебър, със застроена площ от 150 кв.м., на три етажа, както и 250/4002 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по плана на гр. Несебър в м. „Юрта/Балкана“, целият с площ от 4002 кв.м. Сочи, че посочените имоти са нейна лична собственост, че срещу нея няма издаден изпълнителен лист, а изпълнението е за дълг на *** й *** В. А. П. в резултат на незаконно наложена на 17.11.2010 г. от СВ – Несебър възбрана върху чужд имот с постановление на ЧСИ Илко Бакалов. Възбраната била наложена по личната партида на бившия съпруг на ищцата и нямала сила спрямо нея, като същата била по предварително допуснато обезпечение на невлязъл в сила съдебен акт – издаден изпълнителен лист срещу В. П.. На 09.10.2025 г. ищцата получила съобщение от ЧСИ Илко Бакалов за насрочен опис на нейния личен имот по това изпълнително дело, като в съобщението било посочено, че същата е трето лице, придобило възбранен имот. Ищцата сочи, че няма такова качество, че възбраненият имот не е придобит от нея след налагането на възбраната, а е нейна лична собственост, като за тези имоти същата е водила гражданско дело пред Окръжен съд Кърджали, с чието решение, влязло в сила на 14.03.2012 г., бил уважен предявеният от нея против *** й *** установителен иск за собственост по силата на лична трансформация за процесната сграда и прилежаща земя. Сочи, че този имот никога не е бил СИО, за да може да се насрочва публична продан на ½ ид.ч. от него.

Взискател по изпълнителното дело бил „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД, чийто праводател „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД оспорил правото й на собственост с нарочно становище пред ЧСИ и желаел продължаване на изпълнителните действия срещу имота на ищцата. Ето защо, ищцата счита, че има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника и на взискателя по изпълнителното дело, че правото на собственост върху имотите – сграда и прилежаща земя, не принадлежи на длъжника, като предявява самостоятелни собственически права върху имотите, изключващи тези на длъжника, и сочи, че в условията на евентуалност, ако не бъде зачетена личната трансформация на имуществото в нейна полза, е придобила същото по давност с начален момент 2008 г. /датата на фактическата раздяла с *** й ***/ и не е лице, придобило имота чрез възбрана, както се твърди от ЧСИ.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адвокат Николов, който поддържа исковата молба, ангажира доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

2

Правното основание на предявения иск е чл. 440 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД, който оспорва иска, като сочи, че с постановление на ЧСИ от 16.11.2010 г. е била наложена на 17.11.2010 г. възбрана върху процесните имоти като собствени на длъжника В. П., която възбрана е била вписана по неговата лична партида. Сочи, че към датата на налагане на възбраната, ответникът П. е бил собственик на процесните възбранени ½ ид.ч. от посочените в исковата молба имоти по силата на приложения към исковата молба нот.акт № ***/2003 г. Сочи се, че в хода на бракоразводното дело между **** е било одобрено споразумение, по силата на което е бил предоставен в изключителна собственост на ищцата следният имот, придобит по време на брака, а именно – имот с идентификатор № ***, като впоследствие ищцата завела иск за трансформация срещу В. П. по чл. 21, ал.4 СК и е представила влязло в сила на 14.03.2012 г. и вписано на 20.03.2012 г. съдебно решение на ОС Кърджали, с което в отношенията между нея и *** й *** било прието, че тя е собственик на възбранената ½ ид.ч. от имота поради липса на съвместен принос. Сочи се, обаче, че съдебното решение по спора за лична трансформация е непротивопоставимо на взискателя, тъй като неговата възбрана е вписана в АВ преди вписване на решението, постановено по спора пред ОС Кърджали, поради което и същото не може да засегне изпълнението в полза на взискателя.

В с.з. ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД изпраща представител, който моли за отхвърляне на иска като неоснователен, не претендира разноски.

Ответникът В. П. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който изцяло признава иска, като сочи, че имотът, който е бил прехвърлен на ищцата в собственост по бракоразводното им дело, е различен от спорния имот, за който е призната нейна лична трансформация с решението на ОС Кърджали, като върху прехвърления й имот, обаче, не била наложена възбрана. Имотът, признат за лична собственост на ищцата с посоченото съдебно решение, никога не е бил предмет на прехвърляне и разпореждане след възбрана. Ответникът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД на практика оспорвал собствеността на ищцата, но не за процесния имот, а за съседен 3 такъв, за който сочел и доказателства.

В с.з. ответникът П. не се явява и не изпраща представител, не сочи доказателства. Моли за уважаване на иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становищата на ответниците по нея, представени доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал.1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Искът се предявява срещу взискателя и длъжника /ал.2/.

Страните не спорят и това се установява от приложените по делото писмени доказателства и от извършените от съда служебни справки в ТРРЮЛНЦ, че „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД, правоприемник на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с ЕИК 130997190 /правоприемник на „ЦКБ“ АД по силата на договор за цесия от 28.12.2010 г./ е взискател по изп.дело № 207/2010 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС, а ответникът В. П. – длъжник по това изпълнително дело за парично вземане, предмет на издаден по реда на чл. 417 ГПК изпълнителен лист от 02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1206/2010 г. по описа на Несебърски районен съд.

Не е спорно, че за удовлетворяване на взискателя по издадения изпълнителен лист е било образувано посоченото изп.дело № 207/2010 г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие БОС, по което с постановление на ЧСИ от 16.11.2010 г. е била наложена възбрана върху процесните имоти /½ ид.ч. от сграда с идентификатор № *** по плана на гр. Несебър, със застроена площ от 150 кв.м., на три етажа, със съответните 250/4002 ид.ч. от правото на собственост от ПИ с идентификатор *** по плана на гр. Несебър в м. „Юрта/Балкана“, целият с площ от 4002 кв.м./ като собствени на длъжника В. П., която възбрана е била вписана по неговата лична партида на 17.11.2010 г.

Имотите, върху които е наложена възбраната, са били придобити от **** Л. П. и В. П. по време на брака им в режим на СИО с нот.акт № ***/** г. на НРС, като правото им на собственост е било впоследствие удостоверено и с 4 констативен нот.акт № ***, том ***, рег.І ****, дело № ****/**.**.20** г. на нотариус Мария Бакърджиева при НРС /л.46-47/. В този документ за собственост имотите са описани като 500 кв.м. ид.ч. от нива, цялата на площ от 4 000 кв.м. съгласно нот.акт № ***, т.*, д.№ ****/** г. на НРС, а съгласно скица № 1699/17.12.2003 г. на община Несебър, на площ от 4003 кв.м., съставляваща имот № 031011, масив 13 по плана за земеразделяне на м.

„Юрта-Балкана“ в землището на гр. Несебър, ведно с изградената в източната част на този имот жилищна сграда-близнак, състояща се от източен близнак със застроена площ 81,17 кв.м., състоящ се от сутеренен, партерен и два жилищни и тавански етажи, и западен близнак със застроена площ 81,17 кв.м., състоящ се от сутеренен, партерен, два жилищни и тавански етажи.

Бракът между ищцата и ответника В. П. е прекратен с влязло в сила Решение № 65/29.04.2011 г. по гр.д. № 197/2011 г. по описа на Момчилградски районен съд, с което съдът е одобрил постигнатото между **** споразумение по чл. 50 СК, съгласно което ползването на семейното жилище, представляващо гореописаният имот /жилищна сграда от източен и западен близнак в гр. Несебър, ведно с имота, върху който същата е построена/ е предоставено на ищцата Л. П.. С това съдебно решение, на ищцата е предоставено правото на собственост върху друг имот, различен от процесния, а именно – върху сграда № *** в гр. Несебър, със застроена площ 53 кв.м.

Няма спор и това се установява от представените писмени доказателства, че след развода ищцата е завела срещу бившия си съпруг иск по чл. 21, ал.4 СК за признаване на установено по отношение на него, че тя е едноличен собственик на процесните имоти, посочени в настоящата искова молба и придобити по време на брака им с нот.акт № ***/1997 г. на НРС. По спора е било образувано гр.д. № 300/2011 г. по описа на ОС Кърджали, като с Решение № 53/20.02.2012 г., влязло в сила на 14.03.2012 г. и вписано в АВ на 20.03.2012 г., искът е бил уважен, като е прието за установено по отношение на В. П., че ищцата е собственик и на другата ½ ид.ч. от имота, представляващ 500 кв.м. ид.ч. от нива, цялата с площ от 4 000 кв.м., съставляваща имот № 031011, масив 13 по плана на земеразделяне на м. „Юрта-Балкана“ в землището на гр. Несебър, състояща се от източен и западен близнак /л.31л.33/.

5

От приетото в с.з. на 14.05.2026 г. по настоящото дело заключение на СТЕ се установява, че този имот е идентичен с процесния, описан в исковата молба.

По делото ищцовата страна не е ангажирала доказателства кога е била вписана исковата молба по гр.д. № 300/2011 г. по описа на ОС Кърджали, но с оглед на годината, в която е било образувано това дело, следва да се приеме, че със сигурност това е станало най-рано през 2011 г., т.е. при всички положения след вписването по изпълнителното дело на възбраната върху процесната ½ ид.ч. от имота по партидата на В. П. в АВ, което е станало на 17.11.2010 г.

Съдебното решение по иска по чл. 21, ал.4 от СК е установително и същото има действие само в отношенията между бившите съпрузи, като не обвързва трети лица, които не са били страни по делото. Според чл.298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно императивната разпоредба на чл. 453, т.2 от ГПК, на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. Отделно от това, според чл.452 ГПК, извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице-приобретател може да се позове на чл.