Определение № 197 от 11.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Плевен, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500022 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от П. Х. Д. срещу определение рег.№ 5930/2.12.2025 г. по гр.д.№ 20254430106745.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното определение и делото да се върне за ново разглеждане на първа инстанция.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 02.12.2025 г., с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК депозираната от П. Д. искова молба, като производството по делото е прекратено.

Обжалваното определение е допустимо, валидно и правилно.

В частната жалба е посочено, че исковата молба е заведена по чл.542 ГПК.

Производството за установяване на факти е охранително и за същото са приложими общите правила, предвидени в чл.530-541 ГПК.Според чл.540 ГПК за охранителните производства, освен общите правила на този кодекс се прилагат и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 1

ГПК и чл. 303-388 ГПК.

Макар и да е охранително, съдебното производство за установяване на факти притежава особености, които го доближават до исковото производство.

Производството по чл.542 ГПК намира приложение само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелствуващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени, или макар да са съставени са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ.

То има също така субсидиарен характер.Допустимо е само ако е невъзможно фактът да се удостовери по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентния орган.

За да се прецени от съда дали е приложим горепосоченият ред то следва молбата, с която той е сезиран, да бъде редовна.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е била налице хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК, тъй като в депозираната молба молителят П. Д. не е изложил конкретните си фактически твърдения и искане, за да може съдът да го подведе под относимата правна норма, като е постановил съдебен акт на 12.11.2025 г.

Определението по чл.129, ал.3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал.2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й.

Горепосочените указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на молбата са законосъобразни, поради което правилно е прието от първоинстанционния съд, че неотстраняването им в предоставения от съда срок има за последица законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието му по чл.129, ал.3 ГПК, поради което и законосъобразно молбата е била върната, а производството прекратено.

Чл.621 и сл. ГПК, на които е налице позоваване в частната жалба, регламентират производство по признаване и изпълнение на решения и актове, постановени в дружи държави - членки на Европейския съюз, но в хода 2 на първоинстаницонното производство такива фактически твърдения за приложимост на това производство не са изложени.

Посочените разпоредби - чл.28 от ЗН, чл.54 ЗН, чл.77 ЗС, чл.49 ЗН, чл.37 ЗН, чл.55-59 ЗЗД, са материалноправни по своя характер и за да се прецени дали и коя/кои от тях са приложими следва да е налице сезиране с редовна молба, респ. тя да е поправена, за да се смята за редовна от деня на подаването й съгласно чл.129, ал.5 ГПК, което в процесния случай не е сторено от частния жалбоподател.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 5930/02.12.2025 г. по 20254430106745 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен. гр.д.№

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщението от П. Х. Д. чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3