Решение № 951 от 08.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. гр. Стара Загора,, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530103350 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ, предявен от “ФИТИНГ МОНТАЖ“ ЕООД, гр. Стара Загора, против М. Х. С., като твърди, че ответникът работил в ищцовото дружество в периода от 27.05.2024 г. до 10.05.2025 г., като със Заповед № 109 от 08.05.2025г. трудовият му договор бил прекратен с дисциплинарно уволнение.

Дължал на работодателя сума в размер на 6312,50 лева - обезщетение в размер на последното получено от него брутно трудово възнаграждение за един месец, ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, че ответника не дължи търсената сума - трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие, а не дисциплинарно, като моли иска да бъде отхвърлен и да се присъдят разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен на 27.05.2024г. М. Х. С. бил назначен на длъжност „*****" с място на работа: „Фитинг монтаж" ЕООД, гр.Стара Загора.

Със Заповед № 109 от 08.05.2025г. на управителя на „Фитинг монтаж" ЕООД, трудовото правоотношение на М. Х. С. с „Фитинг монтаж" ЕООД било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.б от Кодекса на труда (КТ), поради наложено със същата заповед дисциплинарно наказание - уволнение.

Заповед № 109 от 08.05.2025г. била изпратена на М. Х. С. чрез пратка с товарителница 5 154 586 464 3 на пощенски куриер Спиди АД и получена лично от него на 09.05.2025г.

От деня, следващ датата на получаване на Заповед № 109 от 10.05.2025г. трудовото правоотношение на М. Х. С. с „Фитинг монтаж" ЕООД било прекратено.

Заповед № 109 от 08.05.2025г. на управителя на „Фитинг монтаж" ЕООД и извършеното с нея едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на М. Х. С. с дружеството не било оспорено, като срокът за евентуалното му оспорване изтекъл на 09.07.2025г.

Съгласно чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или 1 служителят дължал на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение.

Трудовото правоотношение на М. Х. С. с „Фитинг монтаж" ЕООД възникнало въз основа на трудов договор, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, поради което дължимото от него обезщетение било в размер на брутното му трудово възнаграждение за определения в трудовия договор срок на предизвестие от един месец.

Със Заповед № 109 от 08.05.2025г. на управителя на „Фитинг монтаж" ЕООД М. Х.

С. бил уведомен за заплащане на дължимото от него на основание чл.221, ал.2 от КТ обезщетение, което обезщетение до настоящия момент не било платено.

Неизпълнението на задължението за заплащане на дължимото от М. Х. С. на основание чл.221, ал.2 от КТ обезщетение пораждало правния интерес на „Фитинг монтаж " ЕООД да потърси правата си по съдебен път.

На основание чл.221, ал.2 от КТ М. Х. С. дължал на „Фитинг монтаж" ЕООД сумата от 6 312.50 лв., представляваща последното получено от него брутно трудово възнаграждение за един месец.

Моли съдът да постанови съдебно решение, въз основа на което да осъди М. Х. С.

ЕГН: **********, с п.а. ***** да заплати на „ФИТИНГ МОНТАЖ" ЕООД, ЕИК 202079137, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. Свещеник Георги Клисаров № 19, представлявано от ***** БОЖИНОВ Х. - управител, сумата от 6312.50лв.

(шест хиляди триста и дванадесет лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо на основание чл.221, ал.2 от КТ обезщетение поради извършено със Заповед № 109 от 08.05.2025г. на управителя на „Фитинг монтаж" ЕООД прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, като оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва изцяло като неоснователна претенциите на ищеца, че му дължи обезщетение по чл.221,ал.2 КТ поради дисциплинарно уволнение. Изрично оспорва и размера на претендираното обезщетение, тъй като дори съдът да приеме, че дължал такова на ищеца „ФИТИНГ МОНТАЖ“ ООД, то претендираният размер бил неправилно изчислен и значително завишен.

Голяма част от изложените в исковата молба обстоятелства били неверни, ищецът в качеството му на негов работодател в периода от 27.05.2024г. до 31.03.2025г. се възползвал от некоректното си отношение към ответника още от възникване на трудовото му правоотношение, когато нито му предоставил екземпляр от трудовия договор, нито от длъжностна характеристика, нито му изискал трудова книжка. Помежду им важали устни договорки, с които се бил съгласил и които мислел, че важат и за двете страни.

Изрично оспорва обстоятелството, че било налице дисциплинарно уволнение, наложено му със Заповед от 08.05.2025г., тъй като към датата на издаване на заповедта между ответника и ищцовото дружеството не било имало трудово правоотношение, тъй като същото било прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.04.2025г.

От всички изложени в исковата молба обстоятелства единственото вярно нещо било, че на 27.05.2024г. сключил трудов договор с ищцовото дружество „ФИТИНГ МОНТАЖ“ ООД. Тогава подписал документите, които му били представени. Категорично работодателят не му предоставил никакви документи - нито трудов договор, нито уведомление към НАП, нито му била поискана трудова книжка.

Това, което ясно му било обяснено и с което се съгласил било, че сключва договор, чиято цел била да бъде изпращан на работа в Германия. Как точно работодателят 2 организирал това - дали като командировка или по някакъв друг начин - никога не бил наясно. Ответникът ходел в Германия, работел и получавал пари за свършената работа.

Никога, докато бил в трудови правоотношения с „ФИТИНГ МОНТАЖИ“ ЕООД не бил имал месторабота в България, не извършвал никаква трудова дейност на територията на България за този работодател. За времето от сключване на трудовия договор на 27.05.2024г. до неговото прекратяване, което настъпило по взаимно съгласие на 31.03.2025г., получавал трудово възнаграждение единствено за дните, в които работел в Германия. За тези периоди получавал от „ФИТИНГ МОНТАЖ“ ООД възнаграждение, което го устройвало като размер, но никога не му бил връчван фиш за работна заплата. До края на 2024година получавал част от възнаграждението си по банков път, а друга част на ръка, а от началото на 2025г. основно по банков път. За периодите, в които не бил командирован в Германия не бил получавал трудово възнаграждение, това му било много ясно обяснено и той се съгласил, че в дните, в които бил в почивка и бил в България му се плащали единствено осигуровките към държавата.

За тези дни, в които бил в България и не извършвал трудова дейност бил питал управителя г-н Х.Х. да пуска ли молба за отпуск, но му било обяснено, че когато не бил в Германия се водил в неплатен отпуск. Не бил подписвал молби за отпуск, не знаел как работодателят ги оформял документално, той просто се съгласявал с обстоятелството, че докато бил в България не получавал пари от „ФИТИНГ МОНТАЖ“ ООД, което отговаряло на първоначалните им договорки, а именно че го наемали за работа на обект в Германия за около една година.

Първите дни на тази година, преди отново да тръгне към Германия разговарял със С., съпругата на г-н Х., която водила счетоводството на фирмата и също като г-н Х. ги управлявала. Разбрали се, че искал да приключи с ходенето в Германия и че като се прибере края на месец март щели да оформят напускането му. През месец март и самият г-н Х. бил при тях в Германия и отново разговаряли, като ясно и недвусмислено се разбрали, че договорът му щял да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от първи април тази година и като се прибере трябвало да се видят да подпише заповедта за прекратяване.

И така той се прибрал последната събота на март, като изчакал да види какви пари ще му преведат, по негови сметки трябвало да получи още към 600 лева, за които се обадил на С. и тя му казала, че ще му ги изплати, когато отиде да си подпише заповедта. Г-н Х. също му се обадил да му напомни, че трябва да подпише книжата за напускането и така веднага след Великден, някъде около 20 април отишъл в базата на дружеството, която се намирала на ул.Никола Петков, зад бившия магазин на К. С г-н Х. се видели на вратата, той тръгвал нанякъде, а документите му били представени за подпис от С.. Имало заповед за прекратяване на трудовия договор и уведомление до НАП. Ответникът отказал да подпише заповедта, тъй като в нея липсвало упоменаване, че работодателят му дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - такова със сигурност не фигурирало в заповедта.

Когато поставил въпроса за това обезщетение, съпругата на г-н Х. му казала, че не било редно да търси от тях такова обезщетение, защото било достатъчно, че за дните, в които бил в България и не бил работил му плащали осигуровките, което било сериозна сума за тяхна сметка. Тръгнал си, а следващите дни г-н Х. му се обадил няколко пъти, като в началото само настоявал да отиде да подпише книжата, а при последния им разговор буквално му заявил:

„ще направя така, че ти да трябва да ми плащаш“. Честно казано ответникът нямал идея за какво говори, той в този период усилено си търсел нова работа, хващал се почасово, при приятели, колкото да изкарва пари за прехраната си.

Категорично трудовият му договор бил прекратен на 31 март 2025г. Такава била уговорката им, а повечето им уговорки били устни и до този момент двете страни спазвали тези уговорки. Ответникът с очите си видял заповедта за прекратяването на трудовия му договор към 31.03.2025г., разбрал и че работодателят уведомил НАП за прекратяването му.

Конфликтът между ответника и г-н Х. настанал заради желанието му да получи обезщетението за неизползвания от него платен годишен отпуск, тъй като такъв не ползвал нито ден от възникването му на 27.05.2024г. В тази насока възразява и срещу 3 обстоятелството, посочено във приложения към исковата молба фиш за работна заплата за месец декември 2024г., че бил в платен годишен отпуск - такъв никога не бил ползвал, докато бил в трудови правоотношения с „ФИТИНГ МОНТАЖИ“ ЕООД - нито бил подписвал молби, нито бил получавал заповеди за отпуск и най-вече никога не се договаряли, че в някакъв период щели да го водят в платен годишен отпуск.

Как и въз основа на какви документи се стигнало до там, че работодателят му продължил трудовото му правоотношение и след датата първи април 2025 година нямал представа, не правили никакви подобни устни договорки, освен тази, че считано от първи април договорът му щял да бъде прекратен. Когато отишъл в НАП, за да разбере каква информация била налична при тях за състоянието на трудовите му договори, устно на гише му било обяснено, че с „ФИТИНГ МОНТАЖИ“ ЕООД имал данни за два трудови договора, като единия бил прекратен, считано от 01.04.2025г., но имало и втори от същата дата, прекратен с дисциплинарно уволнение. От справката на трудовите му договори, било посочено, че на 01.04.2025г. имало някакво допълнително споразумение, но той такова категорично не подписвал, нито на тази дата се виждал с работодателя си. Опитал да получи по-подробна информация от НАП, но му била отказана устна такава, казали му да пита работодателя си.

Всичко това означавало, че към датата на издаване на заповед №109/08.05.2025г. за уволнение по чл.330, ал.2, т.6 КТ между него и ищецът не имало трудово правоотношение, така че нямало как такова да бъде прекратено. Това била причината да не реагира на заповедта за уволнение, която действително получил по куриер, тази заповед нямала никаква правна стойност.