Определение № 2264 от 20.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2264

14.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти търговски

На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20201000503263 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 12058/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав е оставил без уважение искането на взискателя „Сървис уинър“ ЕООД за допълване на определението от 19.05.2010 год., постановено по ч.гр.дело №16333/2019 год. по описа на СГС, ГО, Ill-Б с-в, в частта му за разноските. В мотивите е посочено, че частната жалба е оставена без разглеждане поради новонастъпило обстоятелство, независещо от длъжника, а възникнало в резултат от действия на взискателя, извършено след подаване на жалбата – частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на вземането за разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, с оглед негово изрично писмено искане - чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, което съответно е довело до отпадане необходимостта от съдебна защита. При това положение следва да се приеме, че взискателят няма право на разноски - макар жалбата на длъжника да е била оставена без разглеждане, допустимо е в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК съдът при разпределяне тежестта за разноските да съобрази, като относими, причините за този изход от спора и да приеме по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, че нуждата от съдебна намеса е отпаднала само в резултат на поведението на взискателя в изпълнителното производство.

Срещу това определение е подадена частна жалба от „Сървис уинър“ ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че искането му за изменение на решението в частта за разноските е основателно, доколкото такова искане е направено преди постановяването на акта на съда, с който се приключва делото като е приложен списък с разноски по чл.80 ГПК и изхода от делото, поставен с определението по съществото на спора определял правото му да му се присъдят разноски. Подадената от „Топлофикация София“ ЕАД жалба била неоснователна, което пораждало и правото на жалбоподателя на разноски. „Сървис уинър“ ЕООД било страна по правен спор, с оглед изхода на който му се следвали разноски. Спорът бил иницииран от „Топлофикация София“ ЕАД като с оглед защитата си жалбоподателят извършил процесуални действия по защитатата си.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва. Поддържа, че 1 след депозиране на частната жалба пред Софийски градски съд ЧСИ М. уважил изцяло молбата на Топлофикация София за изменение на разноските в изпълнителното производство, за което „Топлофикация София“ ЕАД било уведомено със съобщение с вх. № ЧСИ 16342/18.11.2019 г. Това обусловило отпадане на правния интерес на жалбоподателя Топлофикация София ЕАД. С Разпореждане № 5910/20.02.2020 г. СГС указал на „Топлофикация София“ ЕАД да уточни какъв е правния интерес от обжалване на постановлението от 14.10.2019 г. по изпълнително дело № 20197850400298 по описа на ЧСИ Л. М., рег.№ 785 КЧСИ. „Топлофикация София“ ЕАД не изпълнило дадените указание и не депозирало отговор, защото съгласно разпореждането на съда, при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Неоснователни били твърденията на Сървис Уинър ЕООД, че Топлофикация София ЕАД е подала неоснователна жалба, т.к. към момента на депозиране на същата, правният интерес на дружеството все още е съществувал - размера на разноските в изпълнителното производство е намален едва след официалното депозиране на частната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Топлофикация София“ ЕАД срещу постановление от 14.10.2019 г. по изпълнително дело № 20197850400298 по описа на частен съдебен изпълнител Л. М., с рег.№ 785 на КЧСИ, в частта му, в която е отказано намаляване на размера на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

С влязло в сила определение от 19.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав жалбата е била оставена без разглеждане.

Взискателят по изпълнително дело № 20197850400298 „Сървис Уинър“ ЕООД е подал възражение срещу жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД, в което е претендирал разноски в производството.

С молба от 17.06.2020 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, е поискал допълване на горепосоченото определение в частта му за разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв.

Изпълнително дело № 20197850400298 по описа на ЧСИ Л. М., рег.№ 785 КЧСИ е образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 8300/2018 г., СРС, 154 състав.

Взискател е „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК *** и длъжник „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *** за сумите: 400 лв. - присъдени разноски, 5.91 лв. - такса за издаване на изпълнителен лист, 350 лв. - разноски по изпълнителното дело, 234.71 лв. - такси по ТТР към ЗЧСИ.

С възражение от 11.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възразило, че сумата 350 лв. за разноски по изпълнителното дело, посочена в поканата за доброволно изпълнение е прекомерна и е поискал намаляването й до законовия минимум.

С постановление от 14.10.2019 г. размерът на адвокатското възнаграждение е намален до 300 лв.

С частна жалба, подадена на 25.10.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е обжалвала това постановление през Софийски градски съд като „Топлофикация София“ ЕАД е представила доказателства за заплатена държавна такса по тази частна жалба на 11.11.2019 г.

2

С молба от 13.11.2019 г. процесуалният представител на взискателя е поискал от ЧСИ М. да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до размера по Наредба № 1/9.07.2004 г. с цел процесуална икономия.

„Топлофикация София“ ЕАД е уведомена за постъпилато искане от взискателя и за постановлението на ЧСИ М. от 18.11.2019 г., с което намалява размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 230 лв., на 18.11.2019 г.

На 2.12.2019 г. „Сървис уинър“ ЕООД е уведомен за постъпилата частна жалба.

На 10.12.2019 г. ЧСИ М. е изложил мотиви по частната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Присъждането на разноски в гражданското съдопроизводство е регламентирано в раздел ІІ на глава осма от ГПК. Действително съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата, която определя хипотезите, в които отговорността за разноските по делото следва да се възлага на съответната страна по делото е чл.78 от ГПК.

Съгласно тази правна норма в случаите на прекратяване на делото правото да бъдат присъдени направени разноски в производството принадлежи на ответника – чл.78, ал.4 ГПК. Следователно страната, която има право на разноски в случаите на приключване на делото чрез неговото прекратяване е ответника. Това означава, че в процесния случай, тъй като производството по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав е приключило с неговото прекратяване, след като съдът е преценил, че липсва правен интерес у жалбоподателя от разглеждането на жалбата му, право да получи разноски по това дело има ответника по жалбата в случай, че е имало искане за това.

Принципното положение за възникване правото на разноски е регламентирано от чл.78, ал.1 от ГПК и това право е свързано и произтичащо от уважаването на иска. За иницииралата гражданското производство страна /ищец или жалбоподател/ правото на разноски е свързано с разрешаването на правния спор, предмет на делото, по същество. В процесния случай правният спор между страните не е решен по същество, поради което и за ищеца не е възникнало право да му бъдат присъдени разноски по делото.

Поведението на ответника – дали е дал или не е дал повод за завеждане на делото - в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК изобщо не се изследва. Поведението на ответника се изследва единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК – в случаите, в които спорът по делото се решава по същество и искът се отхвърля именно поради поведението на ответника.

При прекратяване на делото по исковото производство съдът изобщо не следва да поставя въпроса за това поведението на ответника дало ли е повод за завеждане на делото. В противен случай това би означавало съдът да разгледа спора по същество.

В процесния случай обаче са приложими правилата за разноските в изпълнителния процес, регламентирани с разпоредбата на чл.79 от ГПК, тъй като производството по обжалване на действиията на съдебния изпълнител е част от изпълнителния процес.

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433.

3

В настоящият случай изпълнителното производство е прекратено за част от неговия предмет, представляваща определените за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, при наличие на предпоставките от хипотезата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – тъй като взискателят в изпълнителното производство е подал писмена молба, поради което на взискателя не се следват разноски.

Искането за присъждане на сторени от ответника по жалбата, който в случая е взискателя в изпълнителното дело, съдебно-деловодни разноски е неоснователно, независимо че поизводството е прекратено. Това е така, тъй като прекратяването е вследствие подадената от взискателя молба за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на част от неговия предмет - частта на определеното за събиране адвокатско възнаграждение, надвишаваща определения в закона минимум, в който случай на взискателя не се следват разноски.

Жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12058/27.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 16333/2019 г. СГС, ГО, III-Б въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4