Решение № 260430 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 10.10.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

`Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринка

Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2001 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/13 г.,СРС, ГО, 45 състав е отхвърлил предявения от И.А.К., ЕГН ********** ***, Булстат ******, представлявана от К.В.С., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение от страна на ответника, а именно след задължаване с протоколно определение от 26.03.2013г., постановено по адм.д. № 615 по описа на АССГ, I отделение, 44 състав за 2013г. по реда на чл. 192 от ГПК, ответникът не е представил копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г. и по партида № 65071865600001, които следвало да бъдат представени по делото до дата 15.04.2013г., като ищецът узнал за бездействието на ответника на дата 19.04.2013г. Осъдил е И.А.К., ЕГН **********

*** да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 100 лева, на основание чл.78, а.6 от ГПК.

Решението е обжалвано с въззивна жалба, озаглавена

„жалба срещу решение, отказ от правосъдие и инцидентен иск за констатиране на бавност в нарушение на всички императивни норми за законово определени разумни срокове в процеса“ от ищеца И.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** лично и чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.„******, кантора 12 с мотиви изложени в жалбата. Сочи, че неправилно съдът се е позовал на непредявен от страната иск по чл.192 от ГПК, след като посоченият от ищеца иск е по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45 ЗЗД. Искът е за обезщетение и обезвреда от понесени неимуществени вреди във връзка със забавяне на процеса и отлагане на делото с две съдебни заседания, за което виновното лице не е понесло деликтната си отговорност спрямо другите страни участници в процеса, за което е исковата претенция за морална отговорност в размер на 300 лв., която следва да обезщети неимуществените вреди на ищеца, както и да подейства превъзпитателно и възпиращо към „арогантните длъжностни лица и органи да бъдат превъзпитани към спазване на закона.“

Неправилно съдът е завишил цената на иска в размер на

3 000 лв., а не действителната такава от 300 лв. Счита, че това е направено от съда с цел да го ощети допълнително с незаконното си решение, тъй като по чл.1 от ЗОДОВ за незаконна административна дейност ищецът не се осъжда да заплати държавна такса независимо от изхода на спора, освен това ищецът е освободен от заплащане на държавни такси по чл.83, ал.2 ГПК и дори и да се допусне, че дължи 4 % държавна такса върху предявения иск, то е за сумата от 12 лв., а не за десетократно завишения размер. Счита, че това е „заплаха и изнудване“ от съда ищецът „да се откаже от осъществяване на законните си права и интереси“.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в атакуваното порочно решение от 25.06.2018 г., съдът е посочил, че ответникът е подал отговор на исковата молба, което ищецът счита за „явна заблуда от съда в полза на ответника.“

Счита, че е било допуснато противозаконно неравенство на страните в процеса, като било допуснато до участие лице, на което не била снета самоличността от съда и му е било дадено незаконно право да участва в процеса в разрез с императивни норми без легитимация и представителна власт.

Твърди се още, че първоинстанционният съд е „лишил страната от постановяване на неприсъствено решение и щедро е предоставил възможност на неизвестни журналисти да конституират в процеса и извън всички законови срокове да се намесват в изготвянето на поръчково изфабрикувано незаконно решение.“

Според ищеца, той бил подложен на „дългогодишно, системно и институционална малтретиране, тормоз и обидно и унизително отношение от ответника А.-Д. Л. по адм.дело № 615/2013 г., АССГ, 44 състав, който в сговор с настоящия ответник административния орган на община Ковачевци-ВРИД Кмет на Община Ковачевци и Община Ковачевци са съставили неистинско по съдържание удостоверение, което в много по-кратък от 14 дни срок, са предоставили на ответника А.-Д. Л. по адм.дело № 615/2013 г., АССГ, 44 състав, за да издадат увреждащия го административен акт за отказ от отпускане на полагащата се социална помощ. Счита, че поради непредставяне в срок на изисканите документи, доказващи неистинското съдържание на представеното от ответника Община Ковачевци удостоверение за наличието на несъществуващи субективни права на собственост върху чужди недвижими имоти, които ответникът е направил опит да не представи, което се е доказало безспорно от отложените две съдебни заседания на АССГ, за което настоящият ответник не е понесъл нито държавна санкция, нито е обезвредил деликтната си отговорност към участниците в процеса, като е налице и пряко причинно следствена връзка, доказана при пълно и главно доказване.

В атакуваният съдебен акт е подменен петитумът, за да може да бъде издадено неблагоприято и увреждащо съдебно решение, за което ищецът предявява иск за вреди от увреждаща правосъдна дейност с правно основание чл.13 от КЗПЧОС и следващи във вр. с чл.6 от КЗІПЧОС и следващи по смисъла на чл.4 пар.3 от ДЕС по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК и следващи, по смисъл на чл.45 от ЗЗД и следващи срещу СРС, представляван от административния ръководител А.А.с адрес: гр.София, бул.“******.

Моли съда да обезсили като недопустим, неправилен и постановен в грубо нарушение на процесуалния и материалния закон порочен съдебен акт-решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/2013 г. на СРС, І ГО, 45 състав изцяло, включително и в частта на разноските и да бъде постановен нов справедлив акт по същество на спора, като бъде уважена исковата претенция в пълен размер от 300 лв., или да бъде обезсилен и отменен съдебния акт и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона по предявения иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.45 от ЗЗД и следващи.

Въззиваемата страна Община Ковачевци не взема становище по нея.

С определение от 21.05.2019 г. по в.гр.д. №

5807/2019 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав е прекратил производството по в.гр.д. № 5807/19 г. на СГС, ГО, ІІІ-б въззивен състав. Върнал е делото на СРС, ГО, 45 състав за произнасяне по реда на чл.247 ГПК-ОФГ по гр.дело № 29674/13 г., съобразно мотивната част на определението. Постановил е да се направи служебно препис от настоящата въззивна жалба и писмените доказателства по делото след 01.01.2016 г. и същите да се изпратят на СРС за образуване на дело по предявения иск за вреди. Това е във връзка с посоченото във въззивната жалба, че ищецът предявява иск за вреди от увреждаща правосъдна дейност с правно основание чл.13 от КЗПЧОС и следващи във вр. с чл.6 от КЗІПЧОС и следващи по смисъла на чл.4 пар.3 от ДЕС по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК и следващи, по смисъл на чл.45 от ЗЗД и следващи срещу

СРС, представляван от административния ръководител А.А.с адрес: гр.София, бул.“******.

Във връзка с постановено от СГС, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав определение от 21.05.2019 г., с решение от 19.08.2019 г. по гр.д. № 29674/2013 г., СРС, 45 състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Решение № 436291/25.06.2018г., постановено по гр.д.№ 29674/2013г., по описа на Софийски районен съд, 45-ти състав, като навсякъде в решението и в неговата диспозитивна част, вместо посочената цена на иска от 3000 лева, следва да се чете, че искът е предявен и отхвърлен за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение от страна на ответника-Община Ковачевци, а именно след задължаване с протоколно определение от 26.03.2013г., постановено по адм.д. № 615 по описа на АССГ, I отделение, 44 състав за 2013г. по реда на чл. 192 от ГПК, ответникът не е представил копие на декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/30.09.2009г. и по партида 03610266588003, както и декларация по чл.

14 от ЗМДТ с вх. № 32334830.09.1998г. и по партида № 65071865600001, които следвало да бъдат представени по делото до дата 15.04.2013г., като ищецът узнал за бездействието на ответника на дата 19.04.2013г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба

„озаглавена „жалба срещу допълнително манипулативно съдебно решение“ от ищеца И.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** лично и чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, с адрес на кантората: гр.София ,ул. „******, кантора 12 с мотиви, че не е налице ОФГ, а опит на горната инстанция да даде възможност на първоинстанционния съд да „замете следите от порочните си покварени процесуални действия“, защото ако действителната воля на съда е била за 300 лв., „щеше да поправи решението си в частта на разноските“. Изрично заявява, че поддържа изцяло въззивната жалба срещу недопустим, неправилен и постановен в грубо нарушение на процесуалния и материалния закон порочен съдебен акт-решение от 25.06.2018 г. по гр.д. № 29674/2013 г. изцяло, включително и за разноските.

Моли да бъде обезсилено или отменено като недопустимо, неправилно и постановено в грубо нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде осъден ответника да заплати всички съдебни и деловодни разноски по делото за всички инстанции и на основание чл38, ал.2 от ЗА да бъде присъдено на адвокат Живков адвокатско възнаграждение за поета безплатна правна помощ.

Въззиваемият по тази въззивна жалба Община

Ковачевци не взема становище по нея.

Съдът приема, че и двете въззивни жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

От фактическа страна:

Производството пред СРС по гр.д. № 29674/13 г. на

45 състав, ГО е било образувано по искова молба от 22.04.2013 г. озаглавена „Заявление становище с искане за глоба“ от И.А.К., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат А.Н.Ж.от САК, в което на четвърти абзац, той е заявил искане да се наложи глоба на Община Ковачевци за неизпълнение разпореждането на съда по адм.дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав да представи копия от декларации по чл.14 ЗМДТ, с посочени номера, със срок до 15.04.2013 г., като е предявил и иск за вреди, настъпили от неизпълнението на това разпореждане, квалифициран от него по чл.1 ЗОДОВ. Този иск е бил отделен от висящото административно производство и е бил образуван в адм.дело № 4307/2013 г. Исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, отстранени от ищеца със „заявление за бавност“ от 20.05.2013 г., в което същият е заявил, че претендира неимуществени вреди настъпили вследствие отлагане на адм. дело № 615/2013 г. на АССГ, 44 състав, както и че цената на иска е 300 лв., като е узнал за бездействието на органа на 19.04.2013 г.

С определение № 4877 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 4307/2013г., Административен съд-София град, Първо отделение, 15 състав е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.

С определение от 21.06.2016 г. по гр.д. № 29674/2013 г., СРС, І ГО, 45 състав е повдигнал пред Върховен касационен съд спор подсъдност между Административен съд София-град и Софийски районен съд за определяне на съда, компетентен да разгледа гр.д. № 4307/2013 г. по опис на АС-София –град, съответно гр.д. № 29674/2013г. по описа на СРС.