Решение № 260417 от 14.12.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-286 Година 2020, 14 декември гр.Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на тридесети ноември година две хиляди и двадесета, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 2451 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д.Б.С. от *** (вх.№ 261052/19.08.2020 г. по описа на БРС), и насрещната въззивна жалба, подадена от Л. В.П. (вх.№ 261625/25.08.2020 г. по описа на БРС) против решение № 260039 от 14.08.2020 г. по гр.д.1416/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.

Въззивникът-ответник

Д.Б.С. обжалва решението на БРС в частта, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л.В.П.; отстранен е от съвместно обитаваното с Л.В.П. жилище, находящо се на адрес: ***, за срок от 9 месеца, начиная от 14.08.2020 г.; забранено му е да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П. за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.; определено е временно местоживеене на малолетното дете Д.Д.С. при майката Л.В.П. за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.; и с което решение въззивникът е осъден на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, да заплати глоба в размер на 200 лв за това, че на 23, на 24 и на 25.02.2020г. е извършил спрямо Л.В.П., с която е живял на съпружески начала, актове на домашно насилие; както и да заплати на Л.В.П. сумата 480 лв разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на PC Бургас - сумата от 25 лв - държавна такса. Твърди се, че решението на БРС е неправилно, тъй като с така наложените мерки за защита от домашно насилие се увреждат отношенията на въззивника с малолетния му син Д. поради това, че двамата няма да могат да се виждат в продължителен период от време – „6 месеца до сега плюс допълнителни 9 месеца“. Излагат се твърдения, че въззивникът и молителката са в много добри отношения, на 10.07.2020 г. са били заедно на ресторант като са прекарали приятна семейна вечер. Твърди се, че настоящото дело е заведено от молителката поради неговия отказ да даде съгласие за „емигриране на детето в ***“. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивницата по насрещната въззивна жалба Л.В.П. обжалва решението на БРС, в частта му с която съдът забранява на Д.Б.С. да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П., за срок само от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от молителката част е неправилно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че ответникът, въпреки връчената му заповед, е продължил да упражнява насилие, включително и чрез обиди и посегателства на дома на родителите на молителката, характеризиращи се с дързост и незачитане на законите на държавата. Твърди се, че поведението на въззивника-ответник представлява непровокирана агресия и дързост, което налага, според молителката, налагането на по-продължителни мерки по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, и увеличаване на наложената мярка от 9 на 18 месеца. Ангажирани са нови доказателства – разпит на един свидетел при условията на довеждане.

И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за допустими.

В законовия срок против въззивната жалба на ответника С. е подаден писмен отговор от въззиваемата Л.В.П., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че упражняването на акт на домашно насилие от въззивника по отношение на въззиваемата е доказано от събраните в първоинстанционното производство доказателства, както и от представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято доказателствена сила не е била оборена от ответника. Оспорват се твърденията на въззивника за наличие на спор между страните относно издаване на международен паспорт на детето им, както и относно извеждането му извън страната. Твърди се, че въззивникът е изключително агресивен, против него има заведени и други производства по ЗЗДН, въпреки издадената заповед по ЗЗДН е продължил да притеснява молителката и родителите й, да й изпраща заплашителни СМС-и и писма на електронната й поща, както и да посещава дома на родителите на молителката. Оспорва се твърдението на въззивника за близки отношения с детето на страните като се твърди, че той е незаинтересован баща. Оспорва се твърдението във въззивната жалба за прекарана „приятна семейна вечер в ресторант“, като се твърди, че на посочената дата въззивникът и молителката с детето са се срещнали случайно на улицата, детето е поискало да се разходи с баща си, а молителката е вървяла след двамата.

Претендира се оставяне без уважение на въззивната жалба. Ангажира нови доказателства – писмени с отговора на въззивната жалба и в съдебно заседание, и гласни.

Въззивникът-ответник С. не е представил отговор на насрещната въззивна жалба, подадена от молителката П.. Не е ангажирал доказателства.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производство пред първоинстанционния БРС е образувано е по молба на Л.В.П. против Д.Б.С., с когото е живяла на съпружески начала, за предоставяне на защита чрез налагане на мерки по ЗЗДН, поради упражнено от страна на ответника домашно насилие спрямо нея. Твърди, че с ответника по молбата живеят на семейни начала от 2014 г. като от съвместното съжителство имат дете – Д.Д.С., роден на *** г. Твърди се, че в периода от 23.02.2020 г. до 25.02.2020 г., вкл., ответникът я е подложил на актове на домашно насилие, изразяващи се в удари по главата, обиди и опити да я души. След случилото се, на 25.02.2020 г. молителката се е изнесла от обитаваното от двамата жилище (нейна собственост), в дома на родителите си в ***. На 26.02.2020 г. е подала процесната молба за защита от домашно насилие.

Молбата е придружена от Декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН, в която молителката подробно описва случилото се на посочените в молбата й дати.

Молбата е с правно основание чл.8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Ответникът не е представил писмен отговор на молбата. В съдебно заседание е изразил становище, че оспорва молбата. Твърди, че не е удрял или обиждал молителката, а тя е завела делото, тъй като той й е отказал да даде съгласието си за издаване на международен паспорт на детето им.

С обжалваното решение БРС е приел молбата за основателна, поради което е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо Л.В.П.; отстранил е ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се на адрес: ***, за срок от 9 месеца, начиная от 14.08.2020 г.; забранил е на ответника да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.; определил е временно местоживеене на малолетното дете Д.Д.С., ЕГН: **********, при майката Л.П.,***, за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г. За изброените мерки за защита съдът е издал заповед за защита. На ответника е наложена на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 лв за това, че на 23, на 24 и на 25.02.2020г. е извършил спрямо Л.В.П., с която е живял на съпружески начала, актове на домашно насилие. Ответникът е осъден да заплати на молителката разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв, както и по сметка на PC Бургас държавна такса в размер на 25 лв.

Решението е обжалвано от двете страни, във всичките му части, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция изцяло.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените от страните оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка, като изводите му по фактите за обосновани.

Както се посочи по-горе, изложените в молбата обстоятелства за упражнено от страна на ответника по отношение на молителката домашно насилие, изразяващо се в психически и физически тормоз, са повторени в приложената Декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН.

Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и съставлява доказателствено средство, когато няма други доказателства. В противен случай тя следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства. В настоящия случай твърденията на молителката да упражнен спрямо нея от ответника психически и физически тормоз се подкрепят и от представеното с молбата съдебно-медицинско удостоверение, както и от показанията на св.Д.П. (майка на молителката), дадени в първоинстанционното производство, и от показанията на св.Д.С. (сестра на молителката), дадени във въззивното производство. Както изрично е посочил и първоинстанционният съд, ответникът, в чиято тежест е да опровергае твърденията на молителката, не е ангажирал съответни доказателства.

Във въззивната си жалба ответникът не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а излага оплаквания, че наложените му мерки, предвид тяхната продължителност, ще увредят „близките бащински отношения“, които съществуват между ответника и сина на страните. Също във въззивната си жалба ответникът излага твърдения, че с молителката и детето са в много добри отношения и дори са прекарали „приятна семейна вечер на ресторант и разходка Морска гара и парк“.

Твърденията за наличие на добри отношения между страните се оспорват от молителката. Самата тя в отговора си на въззивната жалба твърди, че агресивното поведение на ответника продължава и след издадената заповед за незабавна защита от домашно насилие, което е довело и до образувано производство по ЗЗДН от нейните родители против ответника, поради това, че той в продължение на месеци е притеснявал молителката и родителите й в дома на последните в ***. Това нейно твърдение се потвърждава от приетите във въззивното производство гласни доказателства (показанията на св.С.), както и от представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства – Заповед № 7 от 22.05.2020 г., издадена по гр.д.206/2020 г. по описа на РС Поморие, с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Л.П. и В.Г.П. и Постановление от 22.04.2020 г. на РП Бургас по преписка вх.№ 3222/2020 г. на РУ на МВР – Поморие, вх.№ 3809/2020 г. на РП Бургас, за отказ да се образува досъдебно производство.

С оглед така представените във въззивното производство доказателства, съдът намира, че недопустимо агресивното поведение на ответника С. спрямо молителката и нейните близки (при които тя се е изнесла да живее непосредствено след описаните в молбата й прояви на домашно насилие) е продължило месеци след издаването на Заповед за незабавна защита № 35 от 26.02.2020 г. по гр.д.1416/2020 г. на БРС, съответно е невялно твърдението на ответника във въззивната му жалба, че отношенията между него и молителката са се изменили до степен „много добри отношения“.

Горното не само обосновава наложената на ответника мярка по ЗЗДН, вкл.по продължителност, но прави основателно и искането на молителката в насрещната й въззивна жалба за налагане на мярката за по-продължителен срок от определения от първоинстанционния съд.

Установеното във въззивното производство поведение на ответника след издаването от БРС на Заповед за незабавна защита № 35 от 26.02.2020 г., не сочи на въздържане на ответника от прояви на домашно насилие по отношение на молителката, а напротив – сочи на прояви на изключително арогантно и агресивно поведение както към молителката (понеже заповедта за незабавна защита се отнасяла само до адреса в ***), така и към нейните близки, при които тя е намерила подслон.

Това налага въззивният съд да определи по-продължителен срок за наложените от БРС мерки – отстраняване на Д.Б.С. от съвместно обитаваното с Л.В.П., жилище, находящо се на адрес: ***; забраняване на Д.С. да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Л.В.П. и определяне на временно местоживеене на малолетното дете Д.Д.С., при майката Л.В.П.,***, наложени от първоинстанционния съд за срок от девет месеца, начиная от 14.08.2020 г.