Решение № 13529 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13529 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110147462 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т...” ЕАД е предявило срещу И. Н. Н. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2962, 59 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „Л..“, БЛ..., вх. В, ет. 7, ап...., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 467, 03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2023 г. до 30.04.2025 г., сумата от 35, 91 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8, 88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 30.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 29419/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че при наличието на ползвател именно той отговаря за задълженията за реално потребена топлинна енергия в имота, поради което ответникът не 1 се явява потребител на топлинна енергия. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Изложени са доводи за неоснователност на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва поради нищожност на клаузите от общите условия, в които е предвиден падежът на главното задължение. Поддържа се и недължимост на сумите, начислени по перо „сградна инсталация“ предвид отмяна на формулата, по която се изчислява, както и решение по дело С-760/23 от 23.10.2025 г. на СЕС. Изрично е заявено, че не се оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 14.10.1994 г., с който В И Н.а е прехвърлила на ответника И. Н. Н. процесния апартамент №.. находящ се в гр. София, жк „Л..“, БЛ..., вх. В, ет. 7, като е запазила за себе си и за своя съпруг пожизнено вещно право на ползване върху имота. На 14.09.2005 г. ответникът е подал заявление-декларация до ищцовото дружество за открИ.не на партида за топлинна енергия за имота на негово име. С оглед подаденото заявление-декларация именно ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период предвид ясно заявената от него воля партидата за имота да бъде на негово име. Действително, принципно с оглед разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят дължи стойността на реално потребената в имота топлинна енергия, но при изрично подадено заявление-декларация от собственика, то именно последният следва да се счита за клиент на топлинна енергия, поради което в разглеждания случай през процесния период ответникът дължи стойността на реално потребената в процесния имот топлинна енергия.

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че абонатната станция топлозахранва само вход „В“ в процесната сграда, като за процесния период в сградата е била използвана само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. През процесния период в процесния имот е имало един брой водомер за топла вода, чиито показания са били отчетени на 16.05.2023 г. и 14.04.2024 г., което се потвърждава и от приложените по делото документи за отчет (л.18 и л. 19). Вещото лице е установило, че отчетените стойности са били коригирани (увеличени) с +5, 422 куб.м. за 2022 г./2023 г. и +19, 583 куб.м. за 2023 г./2024 г. поради разлика в показанията на общия водомер в абонатната станция. Вещото лице посочва, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия.

Вещото лице посочва, че топломерът е преминал метрологична проверка през 26 месеца вместо през 24 месеца, но не е бил сменян и при проверките не са били констатирани отклонения извън допустимите, поради което съдът намира, че по-дългият период между метрологичните проверки не се е отразил върху коректността на измерванията. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 2964, 56 лв. с равностойност 1515, 75 евро.

Съдът намира наведените в устните състезания от ищеца доводи за неоснователни.

На първо място, следва да се посочи, че от документите за отчет, които са подписани за клиент, се установява, че реалното отчетено количество потребена топла вода в процесния имот е 90 куб.м. за периода 2022 г./2023 г. и 77 куб.м. за периода 2023 г./2024 г. Видно от приложените на л. 20 и л. 22 индивидуални изравнителни сметки тези реално отчетени количества са били коригирани (увеличени) с +5, 422 куб.м. за 2022 г./2023 г. и +19, 583 куб.м. за 2023 г./2024 г., като вещото лице е установило, че корекцията е била извършена поради разлика в показанията на общия водомер в абонатната станция. Съгласно чл. 69, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването тази разлика се разпределя по следния начин: 1. когато във всички имоти в сграда – етажна собственост, са монтирани индивидуални водомери за гореща вода, които отговарят на изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 – пропорционално на изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти; 2. когато не във всички имоти в сграда – етажна собственост, са монтирани индивидуални водомери за гореща вода, индивидуалните водомери за гореща вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане, разликата се разпределя по следния начин: а) при Goб.в.отч.п. < (∑ g i отч.+ ∑ g i изч.) – пропорционално на изразходваното количество гореща вода само на клиентите, в чиито имоти има монтирани индивидуални водомери за топла вода; б) при Goб.в.отч.п. > (∑ g i отч.+ ∑ g i изч.) – пропорционално на начислените количества гореща вода само на клиентите, в чиито имоти липсват индивидуални водомери за топла вода или същите са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитането им, но не повече от 280 л на обитател за едно денонощие, а останалата разлика – пропорционално на всички останали клиенти.

Казано по друг начин, винаги всички клиенти в сграда-етажна собственост понасят част от така констатираната разлика, но при различна пропорция. Липсва хипотеза, при която за 3 клиентите с монтирани индивидуални водомери за топла вода и извършен реален отчет, изобщо да не се разпределя никаква част от разликата в показанията на общия водомер.

Изложените в отговора на исковата молба възражения във връзка с изчисляването на „сградна инсталация“ са неотносими, тъй като за имота не е била начислявана и не се претендира топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.