Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1646 от 27.05.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18107/2021
Вид
Решение № 1646
Подписан
27.05.2022
В сила
22.06.2022
Състав
Мирослава Данева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. Варна, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20213110118107 по описа за 2021 година и като съобрази материалите по делото , за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.535 от ТЗ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище, община Аксаково, обл.

Варна срещу ответника ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А., обл.Варна осъдителен иск с правно основание чл.535 от ТЗ за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 10000,00 лв., представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 10.06.2021 г., с падеж 01.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното й изплащане.

Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се , че на 10.06.2021г. ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10 000 лева. За обезпечаване на вземането, ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед от същата дата. Понастоящем, непогасената сума по записа на заповед е в исковия размер. Въпреки настъпилият падеж на паричното задължение към 01.08.2021г., изпълнение от страна на ответника не е последвало, поради което дължи и обезщетение за 1 забава върху неизпълненото главно задължение в размер на законната лихва , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

По изложените съображения, се моли да бъда уважен предявения иск и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответницата ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А., обл.Варна , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се признава предявения иск.

Ответницата не оспорва обстоятелството, че сумата в размер на 10000 (десет хиляди) лева е предоставена от ищцата, за което на 10.06.2021г. е подписала запис на заповед и договор за заем. Излага се, че към датата на падежа на задължението й към ищцата ответницата не е разполагала със средства, за да й върне предоставената й от нея сума. Сочи се, че поради липсата на финансова възможност към датата на падежа, не е върнала предоставената в заем сума.

В хода на производството по делото ищцата поддържа предявения иск и моли за постановяване на решение по делото при признание на иска , което е обективирано в постъпилата по делото молба с вх.№ 26878/20.04.2022 г. , с оглед заявеното от ответницата признание на основателността на предявения иск , на основание чл.237, ал.1 ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовата страна, а именно: запис на заповед с издател ответницата и поемател ищцата за сумата в размер на 10000,00лв. , издаден на 10.06.2021 г., с падеж 01.08.2021г., , както и договор за заем от 10.06.2021г., сключен между страните, по силата на който ищцата е представила в заем на ответницата сумата от 10000,00 лв., като ответницата е поела задължение да върне заетата сума в срок до 01.08.2021г. , които доказателства не са оспорени от ответната страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответницата признание на предявената срещу нея искова претенция и релевираното от ищцата искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, като съобрази приобщения по делото съвкупен доказателствен материал, както и предвид наличието на изискванията , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

2

Съдът намира, че в конкретния случай , предвид съвкупния доказателствен материал, предявеният иск с правно основание чл.535 от ТЗ е допустим , като са налице императивните изисквания , обективирани в разпоредбата на чл.237 ал.3 от ГПК. С оглед на гореизложеното, съдът намира,че съдебното решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал.1 и 2 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважена предявената искова претенция.

При произнасяне по дължимите разноски, съдът съобрази, че настоящото производство е образувано , предвид липсата на изплащане на исковата сума, което е поведение на ответницата, дало повод за завеждане на делото. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на сумата от 1100,00 лв., от които сумата от 400,00 лв.-представляваща държавна такса за настоящото производство и сумата от сумата от 700,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А., обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище, община Аксаково, обл. Варна сумата от 10000,00 /десет хиляди/ лв., представляваща главница по Запис на заповед, издаден на 10.06.2021 г., с падеж 01.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата подаване на исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.535 от ТЗ.

ОСЪЖДА ИВ. СЛ. ИВ. ЕГН ********** , с адрес с.Д., общ.А., обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К. ЕГН **********, с адрес: с. Долище, община Аксаково, обл. Варна сумата от 1100,00 /хиляда и сто/ лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.

7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4