Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 505 от 18.07.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 1878/2022
Вид
Решение № 505
Подписан
18.07.2023
В сила
24.08.2023
Състав
Кристина Евгениева Панкова

Цитирани разпоредби

  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 105, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Благоевград, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20221210201878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д****** , с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.Б******, ул.”Ч*******, представлявано от Т*** Й**, подадена чрез адв.А. С. със съдебен адрес гр.Б*****, ул.“ С******, против Наказателно постановление № 420003548/25.10.2022 г. на Директора на РД "АА" София, с което на дружествотожалбоподател на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

С жалбата дружеството-жалбоподател чрез своя процесуален представител оспорва НП, счита същото за незаконосъобразно, навежда доводи за процесуални нарушения, моли съда да отмени Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за липсата на нарушение. Претендира разноски.

Административнонаказаващия орган, редовно и своевременно призован, не изпращат представител и не изразяват становище по същество, в придружително писмо прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура гр. Благоевград, редовно представител и не изразяват становище по същество. призовани, не изпращат

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено 1 следното от фактическа страна:

В Изпълнение на Заповед №РД-12-2431/22.08.2022 г. на Директора на РД"АА" София /л. 75/ на 23.08.2022 г. свидетелите Р. и М., инспектори при РД"АА" София, в административната сграда на "ОО"АА", находяща се в гр. Благоевград, бул"Св. Димитър Солунски"№ 77 А, извършили тематична проверка на дружеството-жалбоподател, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари. В хода на същата и въз основа на направена справка в ИА "Автомобилна администрация", както и представените документи, включително ЧМР е установено, че на 11.07.2022 г., 13.07.2022, 18.07.2022г. и 19.07.2022г. е извършен международен превоз на товари на територията на Европейския съюз с МПС от категория N 3 с рег. №Е1675МХ, марка МАН, за който няма издадено валидно удостоверение за преминат периодичен преглед за техническата изправност на МПС. С оглед констатираното свидетелите приели, че дружеството – жалбоподател, като е допуснал тези превози на 11.07.2022 г., 13.07.2022, 18.07.2022г. и 19.07.2022г. е осъществил нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, за което на 23.08.2022г, св.Р., в присъствието на св.М., съставил АУАН № 327890 на дружеството – жалбоподател. Акта бил съставен в присъствието на упълномощено лице, който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл.

44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 25.10.2022 г. Директора на РД"АА" София, редовно упълномощен със Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията /л. 40/ е издал атакуваното НП, с което за административно нарушение на чл. 57, ал. 6, т. 1 Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. НП е връчено на законния представител на дружеството на 17.11.2022 г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно заповед за извършване на проверка, справка от информационната система на ИА”АА”, КП, извлечение от дигиталната карта на водача Д.

Й.. Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобила администрация", които могат да издава НП.

При разпита на двамата свидетели по акта, същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка. Свидетелите пред настоящия състав сочат, какво е констатирано и как е установено.

В хода на съдебното производство е извършен превод на представено от наказващия орган ЧМР, от което се установява, че с процесния автомобил е извършен международен превоз на товари. По искане на защитата са изискани и представени в превод писмо на Италианските власти, ведно със списък на констатирани нарушения на български водачи на територията на Р.Италия, както и доказателства за собственост на процесното ППС.

2

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.40/. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. В тези документи е посочена дата на издаването им, издател, място на издаване, описано е в какво се изразява твърдяното нарушение и начина на извършването му, правна квалификация и доказателства, с които се установява. Не се установява и претендираната неяснота по отношение мястото на нарушението, посочено е къде е допуснато процесното нарушение, което изхождайки от обвинението е по седалище на задълженото лице, както правилно е прието от наказващия орган. От съдържанието на АУАН и НП обаче не става ясно коя е датата и респ. периода на твърдяното нарушение. От една страна се посочва, че процесната проверка е извършена на 23.08.2022 г., а самата проверка касае 4 отделни дати на извършени превози, неясно в кои държави. Този начин на описване на твърдяното нарушение, не онагледява ясно и недвусмислено посочена дата на нарушението, а последната следва да се тълкува и извлича от съдържанието на обжалваният акт, което е недопустимо и с това се засяга в значима степен правото на защита на жалбоподателя, поради което неясен е основен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е винаги съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваният акт.

Наред с горното, при изготвянето на процесното НП е нарушена и императивната норма на чл. 18 от ЗАНН. Видно от съдържанието на обжалваният акт, в него са посочени няколко дати на извършени превози / 11.07.2022 г., 13.07.2022, 18.07.2022г. и 19.07.2022г. /, на които според санкционният орган, е извършено твърдяното нарушение за жалбоподателя като е допуснал на тези дати превоз с ППС, което не притежава удостоверение за техническа изправност, т. е. наведено е, че се касае за няколко отделни деяния, реализиращи твърдяното нарушение с правна квалификация по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС , а за тях е определена една обща административна санкция, вместо отделно такива, които следва и да се изтърпяват поотделно съгласно цитираната законова норма на ЗАНН.

След като са налице твърдения за извършени четири отделни административни нарушения по посочения текст, то за същите и съобразно правилото на чл. 18 ЗАНН е следвало да се наложат четири отделни наказания. Това е така и понеже за разлика от съвкупността на множество престъпления (идеална и реална) по НК, със ЗАНН е възприет принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно административно нарушение, т. е. ЗАНН не регламентира института на продължаваното престъпление. В този смисъл за всяко отделно нарушение се провежда самостоятелно административнонаказателно производство.

3

Действително с цел процесуална икономия, в практиката се приема и вариант, в който с един АУАН се констатират няколко нарушения, които се наказват в едно НП, но всяко деяние се установява, квалифицира и наказва самостоятелно, с което по същество отделните производство са обединени в една преписка. В настоящият случай АНО е следвало да даде правна квалификация на всяко едно от деянията, описани в наказателното постановление, като наложи предвидената санкция за всяко от тях. Обстоятелството, че принципно всички четири осъществяват един и същи състав на административно нарушение / чл. чл. 57, ал. 6, т.

1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС / не може да игнорира разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Последното е накърнило съществено правото на защита, защото на практика жалбоподателят няма процесуална възможност да се защитава за всяко от тези отделни вменени му нарушения с конкретна дата и санкция. Налагането на обща санкция е довело и до незавършеност на административно-наказателното производство, тъй като не е налице произнасяне на санкциониращият орган по смисъла на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение / в казуса за всяка отделна дата/ и в този смисъл е и съдебната практика, а именно: Решение № 101/22.04.2013 г. по кнахд № 74/2013 г. на АС-Търговище и Решение по кнахд № 32 по описа за 2020 година АС- Търговище.

Доколкото разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, нарушаването и е самостоятелно основание за отмяна на НП. По този начин същевременно възниква и неяснота за санкционираното лице кое конкретно неизпълнение на негово задължение е дало законен повод да бъде ангажирана отговорността му.

Констатираните от съда процесуални нарушения са от категорията на абсолютните основания за отмяна на НП, доколкото по този начин съществено е засегнато правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинен. От друга страна налагането на една санкция при наличието на четири нарушения поставя и съда в невъзможност да установи кое от деянията е санкционирано, а оттам и да извърши необходимата преценка за законосъобразността на наложеното наказание. В този смисъл Решение № 792 от 4.02.2021 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а.х. д. № 110/2021 г., Решение № 1827 от 30.10.2020 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а.х. д. № 341/2020 г, Решение № 1887 от 11.06.2020 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х.д. № 371/2020 г., Решение № 1952 от 13.09.2019 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. № 503/2019 г. / Изложеното обуславя отмяна на наказателното постановление, поради констатирано съществено процесуално нарушение.

При този изход на делото, право на разноски в производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 300, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.

Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща к ъ м НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 17.11. 2022г.