Решение № 731 от 27.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. П., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220100233 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от П. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, със съдебен адрес: гр. П., ***, ет.1, офис № 2, чрез адвокат Ц. М. от Адвокатска колегия П., против К. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, с искане от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че не е собственик по силата на наследствено правоприемство от наследодателите й К. И. В. и М. Г. В. на 1/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ***, с площ на целия имот от 629 кв.метра.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П..

Посочва, че наследодателят му - неговият баща Г. П. А. с нотариален акт № 186, т.I, н.д. № 384 от 09.03.1966 г. е учредил на родителите на ответницата - К. И. В. и М. Г. В. правото на надстрояване върху собствената му масивна жилищна сграда на апартамент на втория етаж върху бетонната плоча на първия етаж, изградена от прехвърлителясобственик, заедно със стълбището за третия етаж и бетонна плоча за третия етаж. Със същия нотариален акт е учредена и суперфиция за построяването на третия етаж от И. Д. П. и А. П. П., чиито права не се оспорват.

Сочи, че с цитирания нотариален акт наследодателят на ищеца е прехвърлил на родителите на ответницата правото на собственост на съответните общи части от приземния етаж, както и избено помещение изградено на 11,30 кв.метра, находящо се на юг към двора с вход от главното стълбище и 1/6 /една шеста идеални части от целия парцел, т.е. около 1

100.00 кв.м. /сто квадратни метра/ незастроено дворно място за ползване.

Излага твърдения, че горепосочените лица в т.3 от нотариалния акт са заявили, че приемат отстъпеното им право на строеж и се задължават да го упражняват в рамките на условията, посочени в точка първа от него и съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата за строеж, като ще ползват входа към улица Добруджа /понастоящем „Я. С.”/ на сградата и незастроеното дворно място между сградата и улицата.

Сочи, че ответницата оспорвала правото на собственост на ищеца на процесните кв.м., с твърденията, че като наследник на родителите си е носител на правото на собственост върху тях, като заявява своите наследствени права на собственост именно по силата на цитирания нотариален акт.

Посочва, че с нотариална покана от 16.07.2018 г. отново е претендирала „безспорно право на собственост” върху тези 100 кв.метра. Многократно е сезирала Община П. с жалби срещу ищеца.

При тези твърдения е формулиран петитум, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик по силата на наследствено правоприемство от наследодателите й К. И. В. и М. Г. В. на 1/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., с административен адрес: ул.” Я. С.”№ 44, с площ на целия имот от 629 кв.м..

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ищецът не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адвокат Ц. М. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат И. Т. от АК П., с който оспорва исковата претенция и моли съда да остави без уважение.

Не оспорва, че наследодателят на ищеца – неговият баща, по силата на нотариален акт № 186, т.I, н.д. № 384 от 09.03.1966 г. е учредил на родителите на ответницата - К. И. В. и М. Г. В. правото на надстрояване върху собствената му масивна жилищна сграда на апартамент на втория етаж върху бетонната плоча на първия етаж, изградена от прехвърлителя- собственик, заедно със стълбището за третия етаж и бетонна плоча за третия етаж, както и че баата на ищеца е прехвърлил на наследодателите на ответницата правото на собствеността на съответните идеални части от приземния етаж, както и избено помещение изградено на 11,30 единадесет квадратни метра и тридесет квадратни сантиметра находящо се на юг към двора с вход от главното стълбище и 1/6 една шеста идеална част от целия парцел - т.е. около 100 - сто квадратни метра незастроено дворно място за ползване“.

Смята, че въз основа на горния нотариален акт бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот от 26.12.1966 г., с който наследодателите й били признати за собственици на идеални части върху апартамент, в т.ч. и на 1/6 ид.ч. от дворното място.

Излага твърдения, че нейните наследодатели винаги са се декларирали и държали 2 като собственици, а не ползватели на идеални части от процесния недвижим имот. Посочва, че спорните 1/6 ид.ч. са били оградени с мрежа, много повече от 10 /десет/ години и от 1966 г. до момента, никой не е оспорил правото им на собственост.

Смята, че още през 2015 г. ищецът е бил наясно, че спорните 1/6 ид.ч. не са били негова собственост.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ответникът се явява лично и с адвокат И. Т., като молят съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът е наследник на Г. П. А., а ответницата е наследница на К. И. В. и М. Г. В. – удостоверения за наследници с изх. № УН-146/19.01.2023 г. на общ. П. и изх. № УН-560_001/15.03.2023 г. на общ. П..

От нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.04.1964, № 15, том. II, дело № 488/1964 г. се установява, че Г. П. А. е придобил собствеността върху следния недвижим имот – дворно място в гр. П., съставляващо парцел VII-1113 – седми за имот планоснимачен номер на 1113 в квартал 192 по плана на гр. П., състоящ се от 600 кв.м., при посочени съседи.

От приложения нотариален акт за учредяване правото на строеж върху чужда земя /суперфиция/ от 19.03.1966 г., № 186, том I, дело № 384/1966 г. се установява, че Г. П. А. е отстъпил на К. В., М. В., И. П. и А. П.а правото да надстроят върху собствената му масивна жилищна сграда два етажа с по един апартамент, която сграда се намира в гр. П., ул.

„Добруджа“ № 38, построена върху парцел VII за планоснимачен номер на имота 1113 в квартал 192 по регулационния план на гр. П.. Посочено е, че наследодателите на ответницата имат правото общо да изградят апартамент на втория етаж върху бетонната плоча на първия етаж изградена от прехвърлителя, заедно със стълбището за третия етаж и бетонната плоча за третия етаж. Г. А. прехвърля на наследодателите на ответницата правото на собственост на съответните общи части от приземния етаж, както и избено помещение изградено на 11,30 кв.м., находящо се на юг към двора с вход от главното стълбище и 1/6 ид.ч. от целия парцел, т.е. 100 кв.м. незастроено дворно място за ползвуване. Посочено е и, че К. В. и М. В. заедно с И. П. и А. П.и са заявили, че приемат отстъпеното им право на строеж и се задължават да го упражняват в рамките на условията, посочени в точка първа от нотариални акт и съгласно утвърдения архитектурен проект на сградата за строеж, като ще ползвуват входа към улицата на сградата и незастроеното дворно място между сградата и улицата. В т. 4 от същия е посочено, че правото на строеж се отстъпа срещу сумата в размер на 4100 лева, от която наследодателите на ответницата са платила на ръка на прехвърлителя 2500 лева, а И. и А. П.и сумата в размер на 1600 лева.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот – апартамент от 26.12.1966 г, № 55, дело № 1627/1966 г., се установява, че на наследодателите на ответницата е признато правото на собственост, по реда на чл.483, ал.1 ГПК /отменен/ на по ½ и.ч. върху апартамент на втория етаж, с площ 113 кв.м., избено помещение с площ 11,30 кв.м., 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент се намира в масивна жилищна сграда от 904 куб.м., застроена в парцел VII-1113 в квартал 192 по регулационния план на гр. П. от 1959 г., състоящ се от 600 кв.м. И на 1/6 ид.ч. от двора, ще ползвуват 100 кв.м. от незастроеното дворно място.

Ищецът е представил протокол от проведено съдебно заседание на 11.05.2015 г. по 3 в.гр.д. № 341/2015 г. по описа на ОС П.. От него се установява, че ищецът и Дани Г.а Брънчева са постигнали спогодба, по силата на която ищецът е получил в дял 5/6 ид.ч. от процесния поземлен имот.

По делото е приложена нотариална покана от 16.07.2018 г. от ответницата до ищеца, с която се иска последният да й позволи безпрепятствено да си ползва реално полагащите и се 100 кв.м., съгласно нотариален акт от 19.03.1966 г., № 186, том I, дело № 384/1966 г..

Поканата е получена лично от ищеца на 19.07.2018 г..

Приложено е удостоверение с № 2282/05.12.1977 г., от което се установява, че наследодателите на ответницата са декларирали апартамента и дворното място.

Установява се, че на 15.03.2023 г., ответницата е декларирала апартамента и 1/6 ид.ч. от дворното място.

Приложени са данъчни оценки, скица на процесния недвижим имот, справка за процесния имот от Служба по вписванията и приходни квитанции за платени данъци на имота.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства приобщени към делото, тъй като същите се явяват неотносими.

За изясняване на фактическата страна до разпит в качеството на свидетели са разпитани – С. И. И., А. К. Б. и Г. И. П.

От показанията на свидетеля Спас И.ов се установява, че познава ищеца, тъй като е приятел със сина му, а и неговата сестра е съпруга на сина му Г.. Посочва, че сестра му живее на ул. „Я. С.“ в гр. П. и бил запознат с процесния имот. Изяснява всяка една от страните къде живее /етаж от кооперацията/, както и от къде се влизало в двора. Посочва, че имало тревна площ с насаждения, навес с инструменти, две клетки с гълъби, кучешка колиба и кладенец. Споделя, че не е виждал други лица в двора освен сем. А.и. Твърди, че през 2012 г. са гледали кучета в дворното място и е ходил често там. Заявява, че през този период в двора е имало оградена част, в която се отглеждали зеленчуци. В последствие били попитали наследодателя на ищеца – Г. А., дали може да ползват и заграденото място, а той им казал, че нямало проблеми, тъй като хората били починали.

От показанията на свидетеля А. Б. – бивш съпруг на ответницата, се установява, че е живял в апартамента й около 1990 г., но след това отново го посещавал. Посочва, че родителите на К. ползвали част от дворното място, което първоначално било заградено с мрежа, в което се отглеждали зеленчуци и грозде, а в последствие мрежата била премахната.

Изяснява как се стигало до дворното място – през мазето. Посочва, че в момента К. била поставила в тази част от двора стари секции и изхвърлени гуми.

Свидетелят Г. П. заявява, че е собственик на третия етаж от кооперацията, в която живеят страните. Познавал родителите на ответницата. Твърди, че последните са собственици на 100 кв.м. от дворното място от 1966 г., където отглеждали зеленчуци и което било заградено с мрежа. След 2011 г. е виждал и ответницата да се занимава по дворното място. Споделя, че в един момент сина на ищеца – Г. А., разградил местото, около 20122013 г.. Сочи, че К. имала от родителите си едно малко навесче около 6 кв.м., като Г. А. свалил керемидите и сложил някакви плоскости. Свидетелят заявява, че към момента не е виждал ответницата да ползва двора, поне от 2012-2013 г.. Твърди, че пред вратата на мазето на ответницата, от която се стигало до дворното място бил поставен стар хладилник. Бил е свидетел на закани от ищеца към К..

По реда на чл.176 ГПК, ответницата даде обяснения, като заяви, че ползва част от навеса изграден в процесните 100 кв.м., където е поставила стари секции, гуми, градински инструменти, като нямала възможност да ползва останалата част, защото получавала заплахи от ищеца. Изяснява откъде е минавала за да достигне до процесните части от 4 дворното място, както и че е разбила поставен на вратата катинар.