Определение № 1350 от 22.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1301/2024
- Вид
- Определение № 1350
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 274,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1350 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501301 по описа за 2024 година Производство по чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано e по частна жалба на „Уаб Хеви Файненс“ – дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Латвия с регистрационен № 305576227,със седалище и адрес на управление:Република Литва, град Вилнюс, ул. Бируетс №18, чрез пълномощника по делото адв.Г.
Д., срещу Определение № 4709/16.04.2024г. постановено по ч.гр.д.
№5488/2024г. по описа на РС-Пловдив , с което е прекратено производството по делото поради липсата на международна некомпетентност на българския съд.
В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Уаб Хеви Файненс“ – дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Латвия с регистрационен № 305576227, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И. Т. К. в качеството му на земеделски производител, с Булстат:178880389 т.е. в рамките на упражняваната от него професия, с предмет вземания, произтичащи от договор за заем № BG0001116 от 29.12.2022 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Претендираните суми са за невърната главница в размер от 9000 евро, договорна лихва в размер от 410,14 евро, обезщетение за забава в размер от 896,37 евро.
1
С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото, поради липсата на международна компетентност на българския съд.Изложил е съображения, че съгласно раздел 10 от представения договор за заем № BG0001116 от 29.12.2022 г., страните са се съгласили, че всяка претенция, жалба или иск, възникнали във връзка с договора или поради него или с предмет настоящия договор (включително извъндоговорни претенции и искове) ще бъдат решавани от съда на Република Литва, като се вземе предвид и приложимото материално право. Посочил е , че правоотношението между страните не е във връзка със застраховане, не е потребителски договор (доколкото заемополучателят е сключил същия в рамките и с оглед на своята търговска дейност или професия), нито касае индивидуален трудов договор, поради което е налице хипотезата на чл. 25 от Регламент № 1215/2012, а именно пророгация на копетентност, доколкото страните по договора за избрали за компетентни да им разглеждат гражданските спорове съдилищата в Република Литва.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.
Клаузата раздел 10 от представения договор за заем № BG0001116 от 29.12.2022 г. предвижда всички спорове във връзка с изпълнението, неизпълнението, валидността и тълкуването му да се решават от компетентния съда на Република Литва, като се вземе предвид и приложимото материално право. Уговореното има значение на споразумение за пророгация на компетентност по смисъла на чл. 25 от Регламент/ЕО/ 1215/2012 г., съгласно който - ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държавата-членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове които са възникнали или могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност.
Като е прекратил производството по делото, поради липсата на международна некомпетентност на българския съд, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4709/16.04.2024г. постановено по ч.гр.д.№5488/2024г. по описа на РС-Пловдив, VІ гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3