Акт № 1389 от 03.11.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 280/2026
- Подписан
- 03.11.2026
- В сила
- 03.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 56, ал. 1 · Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 1389
Силистра, 03.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЖАНЕТ БОРОВА
При секретар ВИОЛИНА РАМОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ канд № 20267210600280 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 108 / 20.07.2026 г. по АНД № 875/2025 г. Районен съд – Силистра е потвърдил наказателно постановление № 25-4439-000007 / 27.11.2025 г. на началника на Гранично полицейско управление – Силистра при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, с което на касатора са наложени, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), две административни наказания: глоба в размер на 500 лв. (255,65 €) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство в продължение на 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Касаторът С. Х. С. оспорва горепосоченото решение със следните доводи: 1/ наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като заповед № 8121з-1389 / 07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи разширява правомощията на служителите на Гранична полиция само относно актовете, фишовете и принудителните мерки в граничната зона и на граничните пунктове, но не и относно издаването на наказателни постановления за нарушения във вътрешността на страната; 2/ изводът за вината почива на предположения, тъй като не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. Касаторът прави искане за отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Районният съд е установил, че на 19.11.2025 г. в [населено място] касаторът е управлявал лек автомобил „[Наименование]“ с регистрационни табели ****, които не са издадени от компетентен белгийски орган, а регистрацията на автомобила в *** е прекратена на 09.10.2024 г. Приел е, че касаторът е управлявал автомобила в страната повече от година, без да го регистрира, и че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.
Неоснователен е доводът за некомпетентност на наказващия орган. Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават, наред с другите посочени органи, от министъра на вътрешните работи или от определени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Тези длъжностни лица са определени с т. 3 от заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът правилно сочи, че първоначално заповедта е предоставяла правомощие да издават наказателни постановления само на началниците на граничните полицейски управления на летищата (т. 3.14). С т. 4 от заповед № 8121з-1389 / 07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи обаче кръгът от компетентни лица е разширен и вече обхваща началниците на всички гранични полицейски управления към регионалните дирекции „Гранична полиция“. Това проличава и от т. 3 и т. 5 от заповед № 8121з-1389 / 07.10.2024 г., посредством които правомощието за издаване на наказателни постановления е предоставено на директорите на всички регионални дирекции „Гранична полиция“ (т. 3.3 от заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г.), а за водачите без постоянен адрес в страната – и на оперативните дежурни в граничните полицейски управления (т. 4 от заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г.).
Вярно е твърдението на касатора, че правомощията на Гранична полиция по контрола на движението са ограничени до граничната зона, зоните на граничните пунктове и района на международните летища (т. 1.2 от заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г., изм. със заповед № 8121з-1389 / 07.10.2024 г.), но това твърдение не подкрепя обсъждания довод. Граничната зона е територията с дълбочина 30 км, измервана при речната граница от линията на брега (чл. 56, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи). Ноторен факт е, че [населено място] се намира непосредствено до разположения на брега на р. Дунав [населено място], т.е. в граничната зона. Следователно наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Неоснователен е и доводът относно вината. Въззивният съд е приел за установено, че касаторът е управлявал автомобила в страната повече от година (констатацията е обвързваща за касационната инстанция по силата на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН). Регистрационните табели, издадени от компетентен орган, носят обозначения, по които се разпознава тяхната валидност, а нито една от двете табели на процесния автомобил не е имала такова обозначение. Лице, което повече от година ползва автомобил с такива табели, е било длъжно и е могло да съзнава, че автомобилът не е надлежно регистриран.
Случаят се различава от хипотезата на тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСНК на ВКС и ОС на I и [Наименование]колегия на ВАС, защото – както вече се изтъкна по-горе – тук липсата на регистрация личи от невалидността на самите регистрационни табели, поради което не е необходимо да се обсъжда въпросът дали е извършено уведомяване относно прекратяването на регистрацията от белгийските публичноправни органи.
Решението е валидно и допустимо, наказанията са в абсолютно определения от чл. 175, ал. 3 ЗДвП размер, а други пороци, за които съдът следи служебно, не са налице. Ето защо решението следва да бъде оставено в сила, като по всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, към мотивите на решението.
При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение (чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН), което съдът определя в размер на 66,47 € съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото и в съответствие с чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. То се дължи на юридическото лице – Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи, чийто орган е издал наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 / 20.07.2026 г. по АНД № 875/2025 г. на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА С. Х. С., [ЕГН], да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи сумата 66,47 € (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента) – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�