Решение № 13871 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13871 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110142267 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. В. В. , с която са предявени искове срещу „*******“ЕООД с правно чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т.3 от КТ , вр. с чл. 225,КТ за признаване незаконосъобразността и отмяна на уволнението , извършено на осн. чл. 328, ал.1, т.12 от КТ със Заповед на работодателя , считано от 05.05.25г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „електротехник строителен“ с код по НКПД ******** в „*******“ЕООД; за заплащане на обезщетение от работодателя за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 05.05.25г. до 05.11.25г. за сумата от 51 000лева ; иск по чл. 220, ал.1,КТ – за заплащане на сумата от 2090лева , педставляваща обезщетение за неспазено предизвестие и иск по чл. 224, ал.1,КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 дни през 2024г. в размер на 4873лева и 7 дни през 2025г. в размер на 2436,54лева .

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Ищецът А. В. В. твърди в исковата си молба до съда , че имал сключен трудов договор с ответника №02295/25.04.24г., по силата на който бил назначен на длъжност „Електротехник“ с код по НКПД ********. От 01.10.24г. поради заболяване на детето си излязъл в отпуск за гледане на дете, а в последствие – без прекъсване и в отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяването му – наложила се операция от херния и продължаващо лечение за възстановяване , като отпускът му по болест бил продължаван с Решение на ТЕЛК за временна нетрудоспособност и ЛКК и 1 продължил до 21.04.2025г. Поддържа, че по време на отпускът му по болест работодателят му изпратил заповед без номер от 15.02.25г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал.1, т.1,КТ , като ищецът не дал съгласие и трудовото правоотношение не било прекратено на това основание. Не помни на коя дата през м. април получил съобщение на телефона от куриерска фирма „*****“ за получаване на пратка, като след посещение в офиса му била предадена Заповед без номер и дата на издаване с посочена дата на връчване 04.04.25г. и предизвестие без номер и дата на издаване с отбелязване на дата на връчване 04.04.25г. за прекратяване на трудовия му договор с № 02295/25.04.24г., които не подписал. Поддържа, че не помни на коя дата е получил предизвестието за прекратяване на трудовия договор, но по всяка вероятност това било станало след 6 април, като смята , че е налице неспазване на срока на предизвестие по КТ , който е 30 дни и е основание да му бъде изплатено обезщетение в размер на 1 брутна заплата за неспазения срок на предизвестие. Отделно поддържа, че като основание за прекратяване на трудовия му договор бил посочен чл.328, ал.1, т.12КТ , като в заповедта липсвали мотиви защо работодателят приема, че са налице основанията , визирани в посочения член и точка на КТ, нито какви са обективните причини да се прекратява трудовия му договор на това основание. Освен липсата на мотиви като порок на атакуваната заповед, поддържа и , че след като е бил в законно разрешен отпуск по болест, следва да се ползва със защитата по чл. 333, ал.1, т.4,КТ и работодателят е следвало да поиска разрешение от Инспекция по труда. Твърди се, че по време на връчване на предизвестието и заповедта е бил в обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения , тъй като не е изпадал в трайна невъзможност да ги изпълнява, а само във временна такава поради заболяване и необходимо лечение за възстановяването му. Поддържа, че брутното му трудово възнаграждение за последния месец преди да излезе в отпуск по болест и преди възникване на основанието за прекратяване на договора е за м. септември 2024г. Поддържа още, че не му било изплатено и обезщетението за неизползван отпуск за 2024г. и 2025г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника „*******“ЕООД .

По отношение допустимостта на иска с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от Кодекса на труда и свързаните с него акцесорни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3,КТ вр. с чл. 225 от КТ , ответникът счита , че същите са недопустими - предявени след изтичане на законоустановения преклузивен двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, с което към момента на подаване на исковата молба се погасило правото да се иска отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, респективно възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност и изплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Поддържа, че заповедта за прекратяване и предизвестието са получени от ответника чрез куриерска фирма „*****“ на 2 дата 05.04.25г. , като в заповедта било вписано , че правоотношението следва да се счита за прекратено от 05.05.25г. , като според работодателят срокът на предизвестието също бил изтекъл на 05.05.25г., доколкото същото било получено на 05.04.25г. Поради горното ответникът поддържа, че двумесечният срок за ищеца за предявяване на процесните искове е изтекъл най-късно на 05.07.25г. съгласно чл. 358, ал.1, т.2,КТ , вр. с чл. 358, ал.2, т.1,КТ Освен за недопустими, предявените искове ответника намира и за неоснователни, поради което ги оспорва. Поддържа, че ищецът не се ползва от закрилата при уволнение, защото уволнителното основание на чл. 328, ал.1, т.12,КТ е извън посочените в чл. 333,КТ. На следващо място намира претендираните от ищеца размери на обезщетения за многократно завишени.

По отношение на иска по чл. 220,КТ намира, че е спазил срока на предизвестие и не дължи обезщетение. Оспорва иска по чл. 224,КТ по основание и размер, като поддържа, че претендираното обезщетение е начислено и изплатено на 26.06.25г. Моли за отхвърляне на исковете.Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Предявените от ищеца А. В. В. искови претенции с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 , т.2 и т. 3 , вр. с чл. 225,КТ са заявени за разглеждане пред съда с депозиране на исковата молба от дата 01.08.2025 г. при наличие на ясен правен интерес от търсената исковата защита и процесуално допустими.

При ясната предметна рамка на правния спор съдът на първо място се с п и р а на доклада по делото в относимата част - разпределение на доказателствената тежест между страните, за да извърши съвкупен и поотделен анализ на събраните доказателства и изведе извод затова дали исковете са основателни и доказани или не.

Видно от материалите по делото с доклада по делото (възприет и от двете страни като правилен) съдът е разпределил тежестта на доказване между ищцата и ответното дружество по следния начин: На основание чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна в гражданския процес следва да установи твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищеца по делото съдът е възложил да установи и докаже съществувалото действително трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника, при сочените в исковата молба обстоятелства. В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже, при условията на пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, съответно, че са налице материалноправните предпоставки за прекратяването на ТПО на основанието, на което е издадена уволнителната заповед; че уволнителната Заповед е съставена от 3 оправомощено за това лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона, вкл. и че е надлежно мотивирана и обективира фактическия състав на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тежест на ответника е било възложено да докаже и възраженията си, като в това число следва да се счита и оспорването , направено с отговора , че двумесечният срок за оспорване на уволнението е изтекъл преди сезирането на съда с исковата молба.

Като безспорни между страните по спора факти и обстоятелства съдът е отделил с доклада по делото съгласно нормите на чл. 146, ал. 1, т. 4, т.

5 ГПК следните факти и обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение , по което ищецът е заемал длъжността „електротехник строителен“ с код по НКПД ******** в „*******“ЕООД, което е било прекратено с процесната заповед на основание чл. 328, ал.1, т.12,КТ .

При така разпределената тежест на доказване между страните, на база събраните по делото писмени доказателства съдът приема от фактическа страна за установено следното:

По силата на трудов договор № 02295/25.04.2024 г., на основание безсрочен трудов договор ищецът и ответното дружество са встъпили и са се намирали в трудово правоотношение до прекратяването му с оспорената заповед, като съгласно трудовия договор работодателят – ответник е възложил на ищеца – работник/служител и последният е приел да изпълнява длъжността „********“, код по НКПД ********, считано от 26.04.24г. при основно брутно месечно трудово възнаграждение от 933лева . Уговорено между страните в договора е , че на работника се заплаща и допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж при работодателя , и за всяка година на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при друг работодател- в р-р на 0,6%. Трудовото възнаграждение се изплаща след изтичане на календарния месец до 25 число на следващия месец. С чл. 12 от Договора страните определили размер на платен годишен отпуск от 20 работни дни за 1 календарна година, които се ползват пропорционално на отработените дни .

Със Заповед на работодателя без номер от дата 04.04.25г., считано от посочена в нея дата 05.05.25г. на основание чл. 328, ал.1, т.12,КТ трудовото правоотношение с ищеца е прекратено , като върху самата заповед липсва подпис на ищеца.

Представено и прието е и предизвестие от работодателя от дата 04.04.25г., на осн. чл. 328, ал.1, т.12,КТ за прекратяване на трудовия договор с ищеца на осн. чл. 328, ал.1, т.12,КТ – след изтичане на 30 дни от получаването му от ищеца. Върху предизвестието няма положен подпис на ищеца.

Представени са с исковата молба от ищеца писмени доказателства , вкл. БЛ № Е20251124482, че същият е бил в отпуск поради болест за периода от 23.03.25г. до 21.04.25г.

4

Представена и приета по делото е справка от куриерска фирма „*****“ № ********8 за изпратена на 04.04.25г. от работодателя пратка , получена от А. В. на 05.04.25г.

Представена и приета по делото е и декларация, подписана от ищеца за връчване на трудова книжка при напускане – прекратяване на трудово правоотношение с ответника, подписана от ищеца на 05.05.25г.

Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза за определяне размера на дължимите обезщетения.

Приети по делото са и други писмени доказателства.

Съдът намира, предвид събраните по делото писмени доказателства за безспорно между страните , че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и предизвестието за прекратяването му на осн. чл. 328, ал.1,т.12,КТ не са подписвани от ищеца, както и че екземпляр от заповедта и предизвестието са получени от ищеца чрез куриерската фирма "*****"срещу обратна разписка. Копията на транспортен етикет и обратна разписка, приобщени по делото на лист 39-40 доказват факта, че екземпляр от заповедта и предизвестието са изпратени на 04.04..2025 г. и получени от ищеца на 05.04.2025 г.

Ищецът не е оспорил, че е получил процесните документи на посочените дати. От дата 05.05.25г. ищецът е подписал и декларация за получаване на трудовата си книжка от работодателя- при напускане.