Решение № 3125 от 26.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3125 гр. Пловдив, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330103990 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Е. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

631,77 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № ******* г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Е. С. Д., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на **** г. с Приложение №** към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от ****** г.; сумата 104,10 лева – обезщетение за забава за периода 05.08.2019 г. – 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – *****г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № ****** г. по описа на Районен съд – П., ****** състав.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между „Сити кеш” ООД и ответника Договор за паричен заем № *******г., по силата на който на ответника била предоставена сумата от 700 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в договора в поле „размер на отпуснатия заем“. Страните уговорили, че се дължи и договорна лихва в размер на 179,20 лева, поради което общата стойност на плащанията по заема била 879,20 лева, платима на 11 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 79,93 лева, с първа погасителна вноска на ***** г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане – ***** г. Съгласно общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължал заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и 1 обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя.

Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите общи условия, същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Договорът за заем бил сключен при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № ** от **** г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от **** г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Сити кеш“ ООД, по сключения с Е. С. Д. Договор за паричен заем № ******г. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че до длъжника е изпратено уведомление с известие за доставяне за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с уведомително писмо изх. № ***** от дата ***** г. Сочи, че уведомлението е изпратено чрез Български пощи на адреса, посочен от заемателя в договора, но видно от известието за доставяне, писмото не било получено от длъжника. По изложените съображения прилага уведомлението като приложение към исковата молба за връчване на ответника. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Прави възражение за прекомерност за претендираните от ответната страна разноски, в случай че същите са над законоустановения минимален размер.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че договор за паричен заем от ****** г. противоречи на разпоредбите на ЗПК, конкретно на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, т. 11, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, поради което счита, че е налице изначална недействителност на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди, че размерът на текстовата част на шрифта в договора за паричен заем, както и в общите условия е по-малък от 12, което е нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че това води на самостоятелно основание до недействителност. Заявява, че в процесния договор не е посочен срок, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК. Счита, че посочването единствено на погасителен план на вноски не може да се тълкува като срок на договора. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Счита, че от договора и погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Наред с това сочи, че във всяка месечна вноска изначално била предвидена и неустойка при непредставяне на обезпечение, т.е. още при подписване на договора за заем заемодателят е предвидил, че изискванията за предоставяне на обезпечение са неизпълними. Твърди, че неустойката представлява скрита лихва, която ако бъде включена в ГПР, последният ще надхвърли пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва и такса за обслужване на кредита. В договора не се съдържала и информация съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент, като твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното счита, че на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като ответникът дължи връщане само на чистата стойност на заемната сума, без лихви, неустойки и други разходи. Ответницата твърди, че по процесния договор за заем е извършила плащания в общ размер на 1130 лева. Счита, че тези плащания следва да бъдат отнесени към погасяване единствено на усвоената от нея главница, без значение как е осчетоводена сумата и как е отнесена по пера от кредитора.

Сочи, че с направените плащания е погасила отпуснатата по заема сума в размер на 700 лева, като дори е надвнесла сума в размер на 430 лева. Позовава се на разпоредбата на чл.

26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Сочи, че сделки, сключени при нееквивалентност на престациите, са нищожни. Твърди, че при недействителен договор за потребителски кредит, изначално липсва правно основание, на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и въз основа на което са предявени установителните искове. На следващо място 2 се излагат доводи, че ответницата не била надлежно уведомена за извършената цесия дори и с връчването на препис от исковата молба с приложенията, поради което прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо нея. Оспорва обстоятелството, че е получавала пощенска пратка от ищеца със съдържание „уведомление за цесия“. Оспорва, че именно представеното с исковата молба уведомление за цесия е изпращано и получавано от ответницата преди датата на връчване на исковата молба – ***** г. Заявява, че оспорва истинността на предоставеното от ищеца уведомление за цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на ищцовите претенции. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд – П., ****състав.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепяне на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Не се спори, че между СИТИ КЕШ ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за паричен заем № *******г.

С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на 3 задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 858.80 лв. на вноски.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен между “Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания по договори за потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото законодателство, индивидуализирани в Приложение № *** към договора.

По делото е представено Приложение № *** към договора, в което е посочено вземането на цедента против ответника.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.