Решение № 517 от 29.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20225001000514 по описа за 2022 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 105 от 09.05.2022г., постановено по т.д.№ 1213 по описа за 2021г. на ОС Стара Загора, с което е осъдено З. „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Д.Б. № 87 да заплати на О. П. В. сумата над 80 000 лв. до присъдените 180 000 лв., частично от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П.Б.И., настъпила на 19.08.2020г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2021г. до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано от ответника З. „Б.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Д.Б. № 87, представляван адв. П.

П. в посочената осъдителна част с твърдения за незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът над 80 000 лв. до присъдените 180 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищецът О. П. В. ЕГН **********, представлявана от адв. П. К., с който жалбата е оспорена като 1 неоснователна, а искането е съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски в размер на дължимото се на основание чл.

38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на О. П. В.

ЕГН ********** с гр. К., ул. Ц.А. № 21, представлявана от адв. П. К. срещу З.

„Б.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. Д.Б. № 87 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015г..

Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: ищцата е дъщеря на П.Б.И., починал при ПТП на 19.08.2020 г. около 17.00 часа в гр. К., който като пешеходец е бил ударен от управлявания от И.Т.Т. лек автомобил „М.“ с рег. № ***. Сочи, че във връзка със станалото ПТП е образувано ДП 983/2020г. по описа на РУ К., пр.пр. 3444/2020 по описа на ОП Стара Загора, в хода на което е установено, че причина за настъпилото ПТП са именно допуснати от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение, респ. че поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на П.И.. роздан за което зИщецът твърди, че гражданската отговорност на причинителя на ПТП – то е застрахована при ответника, както и че с уведомление за настъпило застрахователно събитие от 09.09.2020г. е уведомила застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то за настъпилото застрахователно събитие и е образувана щета № ***, по която не е определено и заплатено обезщетение. Сочи, че баща й е загинал на 65 години и за възрастта си бил изключително деен мъж с активен начин на живот и в добро здравословно състояние, бил обичан съпруг, грижовен баща и трудолюбив човек, който се грижил всеотдайно за своето семейство.

Ищцата, като твърди, че изключително тежко преживява смъртта на баща си, която била неочаквана и съкрушителна, тъй като връзката им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като баща й й осигурявал всичко, от което се нуждае и дори когато тя пораснала и тръгнала по свой път връзката им не само не била прекъсната, а се засилила, както и че смъртта на баща й завинаги променила начина й на живот, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 180 000 лв., частично от 200 000 лв., представляващата обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2020 г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски.

Ответникът – З. „Б.“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищцата след образуване на щетата не е представила доказателства за виновността на участниците в ПТП, вкл. и на застрахования при дружеството ответник, което 2 е попречило на същото да се произнесе по щетата. Оспорва изключителна вина за ПТП-то да има водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него. Твърди, че настъпилата смърт на П.Б.И. не е в причинна връзка със станалото ПТП и оспорва сочения в исковата молба механизъм. Навежда възражение за съпричиняване на настъпилия негативен резултат, като твърди, че пострадалия е пресичал пътното платно извън пешеходната пътека и без да възприеме цялата пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на движение, от която са идвали автомобилите. Отделно сочи, че П.И. е навлязъл внезапно на платното за движение и го е пресякъл на нерегламентирано за това място. Оспорва и иска по размер, като счита същия за прекомерен и несъответен на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Оспорва претенцията за лихва и началния момент, от който същата се претендира, като счита, че същата е дължима от 03.05.2021г.. Претендира разноски.

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва твърдението на ответника, че не е бил редовно сезиран, както и че не е установен механизма на станалото ПТП.

Оспорва и наведеното възражение за съпричиняване, както и възраженията на ответника по отношение на заявеното искане за присъждане на законната лихва и конкретно началния момент, от който същата се дължи, като твърди, че застрахователя изпада в забава съгласно чл. 429, ал.3 КЗ от датата на уведомяване от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, а в условията на евентуалност сочи, че претендира законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя.

В срока за отговор на допълнителната искова молба е постъпил такъв от ответника, с който подържа наведените вече възражения, като в случай, че се установи, че пострадалия е пресичал на пешеходна пътека, сочи и още едно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че пострадалия е нарушил разпоредбата на чл. 81, т.5 ЗДвП, а именно, че същия не е слязъл от управлявания от него велосипед и не го е бутал.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция от ищцата на 28.01.2021г., по която застрахователя е завел щета № *** и с писмо изх. № НЩ 1087 от 10.02.2021г. я е уведомил, че следва да представи допълнителни доказателства, като определяне и плащане на обезщетение не е последвало.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията 3 си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищцата застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

От приетата от съда и без възражения от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. П.а, се установява, че настъпилото на 19.08.2020г. около 17.30 ч. в гр. К. ПТП е със следния механизъм: по бул. О. в посока към гр. К. / от юг на север/ в западната пътна лента със скорост от 106км/ч се е движил лек автомобил марка «М.» с рег. № ***, управляван от Т., като по същото време пострадалия И., бутайки велосипед по обозначена пешеходна пътека е предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо амтомобила /от изток на запад/ в светло време, при нормална видимост, на прав, равнинен и сух участък от пътя, като ударът е настъпил по вина на водача на лекия автомобил, който управлявал същия с над максимално допустимата скорост за движение в населено място – 50 км/ч, а именно 106 км/ч, при което се е поставил в техническа невъзможност да спре пред предвидимото препятствие – пресичащия пешеходец по пешеходна пътека и при ограничена за него видимост – спрели пред пешеходната пътека МПС-та.

Не се спори, че гражданската отговорност на Т. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, а това се установява и от приложената проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност» л.11 .

Няма спор и, че ищцата е дъщеря на починалия, вследствие ПТП - то на П.И., което се установява от представеното удостоверение за наследници изх.

№ 1614 от 02.09.2020г. на Община К. – л. 8.

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до това правилно ли е приложен материалния закон и конкретно чл.

52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредената и обоснован ли е извода на решаващия съд, че наведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат са неоснователни.

За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните гласни доказателства и приетите съдебно психологическа, автотехническа и съдебно медицинска.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана П. П., чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на делото. Свидетелката твърди, че между О. и баща й съществувала много силна връзка, както когато ищцата била дете, така и в зрялата й възраст, тъй като тя, заедно с мъжа си и 4 децата, живеели при родителите й до около 36 годишна възраст на ищцата.

Сочи, че баща й се грижил за О. докато била бременна, а след раждането на децата, полагал грижи и за тях. Твърди, че ищцата е приела загубата на баща си много тежко, изпаднала в депресия, наложило се да приема антидепресанти, обзели я черни мисли, които я съпътстват и понастоящем, но няма избор, тъй като е разведена и сама се грижи за децата си.

В аналогичен смисъл са и показанията на другата разпитана свидетелка Л. И.а, майка на ищцата, които съдът цени с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като отчита от една страна, че същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, а от друга, че данни за психичното състояния на ищцата са достъпни до най – близкия нейн кръг, в т.ч. нейната майка. Св. И.а твърди, че съпругът й помагал на дъщеря си, докато била в училищна възраст, както за уроците, така и за нейните извънучебни занимания и хобита. Сочи, че грижите продължили и след като О. създала свое семейство, тъй като първоначално младите живяли при тях.

Твърди, че баща й три години бил неотлъчно до О., като й помагал по време на бременността й, както и след това за отглеждане на близнаците, тъй като вече бил пенсионер. Свидетелката сочи, че дъщеря й приела много тежко загубата на баща си – депресирала се и все още не може да излезе от това състояние, тъй като преди смъртта на баща й, съпруга й я изоставил и всъщност баща й бил всичко за нея и упора и подкрепа.

От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните съдебно психологическа експертиза се установява, че ищцата вследствие смъртта на своя баща е преживяла психичен шок или т. нар. Остра стресова реакция, а последиците за нейната психика са негативни емоционални изживявания – тревога, безспокойство, емоционална лабилност, понижено самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост, които макар и да са изгубили своята първоначална острота и интензивност не са отшумели, което налага да продължи консултативната терапия със специалист психиатър. При разпита на в.л. в проведеното съдебно заседание същото е уточнило, че проблемът при ищцата е, че е разчитала много на баща си, което е довело до по – тежко приемане на неговата загуба.