Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 18.03.2025, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Гражданско дело 18/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
18.03.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Вяра Петракиева - Велинова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в ал.1 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Трявна, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА в присъствието на прокурора П. Й. като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100018 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. О. против Окръжен съд – Велико Търново.

В исковата молба се твърди, че ищецът предявил иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ срещу Районен съд – Елена, като ответникът вместо да изпрати делото пред най-близкия по степен родово и местно компетентен съд, който в случая бил Районен съд – Велико Търново, разгледал исковата молба по общия исков ред. От своя страна Окръжен съд – Велико Търново, като последна инстанция, допуснал незаконосъобразност в решаващия си акт при определяне на местната подсъдност. Това било нарушение на изискването за „независимост и безпристрастност“ на съда по чл.6 §1 от Конвенцията, както и нарушение на принципите за „ефективност“ и „равнопоставеност“, а оттам и за случайно разпределение.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с 1 който е оспорил предявеният иск, като неоснователен. Посочил е, че ВЧГД №777/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е било образувано във връзка с определение от 01.11.2022 г. по гр.д. №330/2022 г., с което Районен съд – Елена прекратил производството по делото и го изпратил на Окръжен съд – Велико Търново по реда на чл.23 ал.3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Производството по чл.23 ал.3 ГПК нямало за цел да контролира дали долустоящият съд е приложил или не чл.7 ал.2 ЗОДОВ, а единствено и само да констатира, че е налице невъзможност делото да бъде разгледано от друг равен по степен съд. При тези свои правомощия съдът не бил обвързан от никакви критерии на кой съд следва да бъде изпратено делото. В това производство съдът нямал компетенции да приложи разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ, която разпоредба се отнасяла за съда, пред който е бил предявен искът. Постановеният от Окръжен съд – Велико Търново съдебен акт бил съобразен с основните принципи на европейското право и практиката на ВКС на РБ, според която въпросът за определяне на друг равен по степен съд бил предоставен на преценката на горестоящия съд, без законът да определя критерии при тази преценка.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не взима становище относно предявения иск. Ответникът, в писмено свое становище, поддържа депозирания писмен отговор и направеното с него оспорване на иска.

Представителят на Районна прокуратура – Габрово счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

По искова молба вх.№3459/27.10.2022 г. на М. Д. О. против Районен съд – Елена (депозирана чрез адв. К. Т. като пълномощник) е образувано на 27.10.2022 г. ГР.Д. №329/2022 г., с която е предявен иск с посочено правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ. С определение №226/27.10.2022 г. избраният за съдия-докладчик съдия П. П. се е отстранил от разглеждане на делото. С определение №227/27.10.2022 г. избраният нов съдия-докладчик съдия И. В. също се е отстранила от разглеждане на делото. С определение №230/28.10.2022 г. съдия П. П. е прекратил производството по делото – 2 поради невъзможност Районен съд – Елена да образува състав, който да разгледа ГР.Д. №329/2022 г. по описа на Районен съд – Елена, като е постановил изпращането му на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Като неподлежащо на обжалване, определението е влязло в законна сила в деня на постановяването му – 28.10.2022 г.

С писмо изх.№1209/28.10.2022 г., ГР.Д. №329/2022 г. по описа на Районен съд – Елена е изпратено на Окръжен съд – Велико Търново, пред когото на 02.11.2022 г. е образувано В.ГР.Д. №776/2022 г. по описа на съда. С определение №1004 /04.11.2022 г. съдията – докладчик е констатирал, че всички съдии от състава на Районен съд – Елена са се отстранили по реда на чл.22 ал.2 вр. чл.22 ал.1 т.6 ГПК и по тази причина разглеждането на делото в този съд е невъзможно, поради което е приел, че следва да бъде определен друг равен по степен съд от съдебния район, който да разгледа делото, като с оглед местоживеенето на молителя и съдебния адрес на неговия пълномощник адв. К. Т., е преценил, че следва да изпрати делото за разглеждане в Районен съд – Горна Оряховица, поради което е постановил изпращането му на този съд. Като неподлежащо на обжалване, определението е влязло в законна сила в деня на постановяването му – 04.11.2022 г.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Разпоредбата на чл.2в ал.1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от дейност на правозащитни органи, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на Държавата, а когато нарушението на правото на Европейския съюз е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждане на обезщетението се предявява срещу съда, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са произлезли вредите. Този извод относно пасивната легитимация на ответника по иска по чл.2в ЗОДОВ недвусмислено следва от разпоредбата на чл.2в ал.1 т.2 вр. чл.7 от ЗОДОВ. Общностното право не поставя конкретни изисквания относно пасивната легитимация, извън принципите на ефективността и 3 еквивалентността (в този смисъл е определение №15000/28.03.2024 г. по ч.гр.д. №638/2024 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о.).

Основателността на предявен иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1. нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти; 2. нарушението да е съществено 3. да са причинени вреди; 4. да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди. Елементите от посочения фактически състав следва да се установяват при условията на пълно и главно доказване от ищеца.

В настоящото съдебно производство ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съдебен акт на ответника Окръжен съд – Велико Търново по В.Ч.ГР.Д. №776/2022 г. по описа на съда (погрешно посочено на места в исковата молба като В.Ч.ГР.Д. №777/2022 г. и В.Ч.ГР.Д.

№775/2022 г.). Този съдебен акт е постановен като резултат от проведено производство по реда на чл.23 ал.3 ГПК, в хода на което е констатирано, че всички съдии от състава на Районен съд – Елена са се отвели от разглеждане на гр.д. №329/2022 г., поради което делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Горна Оряховица. Така постановеното от Окръжен съд – Велико Търново е в рамките на компетенциите на съда и в съответствие с разпоредбата на чл.23 ал.3 ГПК, даваща право на горестоящия съд да постанови изпращането на гражданско дело на друг равен съд, в случаите на отстраняване на всички съдии от разглеждането му. В производство по чл.23 ал.3 ГПК горестоящият съд няма правомощия да контролира дейността на долустоящия съд относно приложението на чл.7 ал.2 ЗОДОВ и да изпраща по подсъдност делото на съд, определен по правилата цитираната разпоредба, нито да извършва преценка за правилността на отводите на съдиите от състава на съответен съд. Ето защо, с постановеното от Окръжен съд – Велико Търново определение №1004/04.11.2022 г. по В.Ч.ГР.Д. №776/2022 г. по описа на същия съд, с което гр.д. №329/2022 г. по описа на Районен съд – Елена е изпратено за разглеждане от Районен съд – Горна Оряховица, не е нарушено по никакъв начин правото на Европейския съюз. Не се установява да са били нарушения и изискванията за независимост и безпристрастност на съда, а също и принципите за ефективност и равностойност, както и за случайно разпределение. Няма също така данни да са претърпени от ищеца и каквито и 4 да било вреди поради изпращане на делото по предявения от него иск, за разглеждане от Районен съд – Горна Оряховица. Поради това съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.2в ал.1 ЗОДОВ за уважаване на предявения по делото иск.

Ръководейки се от изложените по-горе съображения съдът намери, че предявеният от ищеца иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ за сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

Съгласно чл.10 ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

С оглед отхвърлянето на предявения иск ответникът има правото да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В случая такива не са направени от ответника по делото, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. О., с ЕГН **********, от гр. Е. ул.****“ № *, против ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Булстат 000134056, адрес: гр. В. Т, ул.***** № ** представляван от Т. М. Н., иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ за сумата от 6000,00 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 5