Решение № 5737 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5737 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100510677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20045830 от 04.07.2022 г., по гр.д. № 50534/2020 г. по описа на СРС, 36-ти състав, е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от В. С. В. срещу „Ф.И.“ АД, за признаване за установено, че В. С. В. не дължи на „Ф.И.“ АД сумата от 15 544,69 лева , представляваща главница за периода от 25.09.2010 г. до 29.11.2011 г. по договор за кредит сключен с „Райфайзенбанк България” ЕАД, сумата 1866,12 лева договорна лихва за периода от 25.09.2010 г. до 29.11.2011 г., сумата 317,24 лева наказателна лихва за периода 25.09.2010 г. - 08.12.2011 г., сумата 465, 90 лева - лихва съгл. чл. 1 от Анекс 1 от 23.12.2009 г. за периода 25.12.2009 г. - 25.02.2010 г. и разноски по делото в размер на 363,88 лева - държавна такса и 613 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 55223/2011 г. по описа на СРС, 35 с-в и въз основа на който е образувано и.д. № 1626/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие -СГС.

Недоволен от така постановеното решение е ищецът, който в законоустановения срок е депозирал въззивна жалба. Твърди, че последното валидно изпълнително действие – вноска по наложен запор върху трудово възнаграждение, е настъпило на 21.08.2015 г. , след която дата не са предприемани никакви действия. Поддържа, че изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.08.2017 г., тъй като взискателят и ответник по иска се е дезинтересирал. В тази връзка твърди, че всички действия след 21.08.2017 г. са незаконосъобразни, включително събраните след тази дата суми. Оспорва изводите на СРС, че е налице доброволно плащане. Излага съображения, че в случая е приложима кратката тригодишна давност. Моли решението да бъде отменено, като на негово място бъде постановено ново, с което исковите претенции бъдат уважени.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Ф.И.“ ЕАД. Оспорва доводите изложени във въззивната жалба. Поддържа, че решението на районния съд е правилно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост. При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно и допустимо.

Решението е и правилно като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и в отговорите съдът намира следното:

Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се оспорват вземания по изпълнително основание. Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът и въззивник в настоящото производство твърди, че не дължи на ответника и въззиваем „Ф.И.“ ЕАД, сумата от 15 544,69 лева , представляваща главница за периода от 25.09.2010 г. до 29.11.2011 г. по договор за кредит сключен с „Райфайзенбанк България” ЕАД, сумата 1866,12 лева - договорна лихва за периода от 25.09.2010 г. до 29.11.2011 г., сумата 317,24 лева - наказателна лихва за периода 25.09.2010 г. - 08.12.2011 г., сумата 465, 90 лева - лихва съгл. чл. 1 от Анекс 1 от 23.12.2009 г. за периода 25.12.2009 г. - 25.02.2010 г. и разноски по делото в размер на 363,88 лева - държавна такса и 613 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 55223/2011 г. по описа на СРС, 35 с-в и въз основа на който било образувано и.д. № 1626/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 в регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие -СГС. В исковата молба, депозирана на 19.10.2020 г., са изложени фактически твърдения, че вземането е погасено по давност, тъй като на 17.09.2016 г. изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а последното валидно изпълнително действие е бил от 17.09.2014 г. след който период не са извършвани същински изпълнителни действия. Поддържа, че всички действия, предприети след 17.09.2016 г. са незаконосъобразни.

Ответникът и въззиваем в отговора на исковата молба твърди, че ищецът доброволно е заплащал по сметка на „Ф.И.“ ЕАД в периода 2013 г.-2017 г., поради което е налице признание от негова страна и в тази част искът е недопустим. Оспорва основателността, посочвайки конкретни действия, прекъсващи давността, последното от които твърди, че е реализирано на 07.08.2019 г.. Твърди, че давност не е текла в периода от образуване на изпълнителното производство до постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обосновава приложимост на общата 5годишна давност.

С доклада по реда на чл. 146 от ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обявено, в полза на „Райфайзен банк“ ЕАД срещу ищеца В. С. В. е издаден изпълнителен лист от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 55223/2011 г. по описа на СРС, 35 състав за сумите както следва сумата 1866,12 лева - договорна лихва за периода от 25.09.2010 г. до 29.11.2011 г., сумата 317,24 лева - наказателна лихва за периода 25.09.2010 г. - 08.12.2011 г., сумата 465, 90 лева - лихва съгл. чл. 1 от Анекс 1 от 23.12.2009 г. за 2 периода 25.12.2009 г. - 25.02.2010 г. и разноски по делото в размер на 363,88 лева държавна такса и 613 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и че за принудителното събиране на сумите, посочени в изпълнителния лист, по молба на „Райфайзен банк“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 1626/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 по регистъра на КЧСИ, с район на действие -СГС, както и че ответникът „Ф.И.“ ЕАД е конституиран като взискател на мястото на банката и претендира плащане от ищеца на посочените в исковата молба процесни суми, както и че ищецът е уведомен за извършената цесия.

От приетото по делото копие на изпълнително производство № № 1626/2012 по описа на ЧСИ Н.М., per. № 841 в регистъра на Камарата на ЧСИ е район на действие – СГС, се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано на 03.02.2012 г. по молба на „Райфайзенбанк” ЕАД за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист.

С Разпореждане за образуване на изпълнително производство от 03.02.2012 г. е постановено налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в „Райфайзен банк“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД. Запорни съобщения до „Райфайзен банк“ ЕАД и до „Обединена българска банка“ АД са изпратени на 06.02.2012 г., съответно с изх. № 028342, връчено на 08.02.2012 г., и с изх. № 028343. От „Райфайзен банк“ ЕАД е получено писмо от 13.02.2012 г., с което уведомяват частният съдебен изпълнител, че запорът е наложен. От „Обединена българска банка“ АД е получено писмо с изх. № 230-СПЗ-100 от 10.02.2012 г., с което уведомяват частният съдебен изпълнител, че запорът е наложен.

С Разпореждане от 06.02.2012 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху вземане за трудово възнаграждение на В. В., дължимо му от работодател „София пласт БГ“ ООД. До работодателя е изпратено съобщение с изх. № 028345 от 06.02.2012 г., получено от последния на 09.02.2012 г..

На 21.02.2012 г. длъжникът не е намерен на адреса си за връчване на покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение, като е залепено уведомление, с което длъжникът и ищец в настоящото производство се уведомява, че следва да се яви в кантората на ЧСИ Н.М. за получаване на покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 1626/2012 г. заедно с приложени книжа – изпълнителен лист.

С молба с вх. № 129967 от 23.07.2012 г., депозирана от „Ф.И.“ ЕАД, е поискано конституирането му като взискател по делото на мястото на „Райфайзен банк“ ЕАД в качеството му на правоприемник по силата на сключен договор за цесия от 22.05.2012 г.

Между страните не е спорно, че длъжникът В. е бил уведомен за извършената цесия.

С Постановление от 24.07.2012 г. по изпълнителното дело като взискател е конституиран „Ф.И.“ ЕАД. С молба от 23.07.2012 г. на „Ф.И.“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото е възложил на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 30.07.2012 г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, ведно с изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Видно от отбелязванията на гърба на поканата с изх. № 188799/24.07.2012 г. същата е връчена на В. В. чрез приятелката му – М.П. със задължение да я предаде на В. В..

С молба с вх. № 017853 от 26.01.2017 г. , депозирана от взискателя „Ф.И.“ ЕАД, е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по изп. д. № 1626/12 спрямо длъжника В. В. – запор на трудово възнаграждение, опис на движими вещи в дома на длъжника.

С молба с вх. № 069759 от 13.07.2017 г. , депозирана от взискателя „Ф.И.“ ЕАД, е 3 поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по изп. д. № 1626/12 – запор на банкови сметки, опис на движими вещи в дома на длъжника.

С Разпореждане от 03.08.2017 г. на частния съдебен изпълнител е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки на В. В. в „Уникредит Булбанк“ АД.

Запорно съобщениея до „Уникредит Булбанк“ АД е изпратено на 03.08.2017 г. с изх. № 161991. От „Уникредит Булбанк“ АД е получено писмо с изх. № 0890-49-058634/07.08.2017 г., с което уведомяват частният съдебен изпълнител, че запорът е наложен.

С молба с вх. № 069611 от 07.08.2019 г. , депозирана от взискателя „Ф.И.“ ЕАД, е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по изп. д. № 1626/12 – запор на банкови сметки, опис на движими вещи в дома на длъжника.

С писмо с вх. № 037443 от 15.04.2020 г. „Уникредит Булбанк“ АД уведомява частния съдебен изпълнител, че са извършили превод за частично погасяване на задължение по запорно съобщение с изх. № 161991 от 03.08.2017 г. по изп. Дело № 1626/2012 г..

По делото е приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява какви суми са постъпвали по изпълнителното дело. Настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението като изготвено от компетентно вещо лице, отговорило пълно, точно и обосновано на поставените му въпроси. Експертът след посещение на място при въззиваемия и след проверка на счетводството е установил следните плащания по сметка на „Ф.И.“ ЕАД, извършени от В. В.: 100 лева на 20.06.2013 г., 100 лева на 18.07.2013 г., 100 лева на 16.08.2013 г.,160 лева на 16.09.2013 г., 160 лева на 18.10.2013 г., 160 лева на 21.11.2013 г., 160 лева на 21.12.2013 г., 200 лева на 21.01.2014 г., 150 лева на 20.07.2016 г., 150 лева на 20.01.2017 г. и 50,00 лева на 31.05.2017 г..

След преглед на счетоводството на ЧСИ Н.М. експертът е установил следните постъпления на супи по изп. д. № 1626/2012 г.: 200 лева на 25.02.2014 г.; 200 лева на 25.03.2014 г.; 200 лева на 30.04.2014 г.; 200 лева на 30.05.2014 г.; 200 лева на 09.07.2014 г.;

200 лева на 31.07.2014 г.; 400 лева на 17.09.2014 г.; 300 лева на 21.11.2014 г.; 400 лева на 21.08.2015 г. и 2023,51 лева на 13.04.2020 г. Същите суми са отбелязани и на гърба на изпълнителния лист.

С оглед така установеното се налага правен извод, че в процесния случай изпълнителното основание е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. № 55223/2011г. по описа на СРС, 35-ти състав.