Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3948 от 02.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4220/2023
Вид
Решение № 3948
Подписан
02.07.2024
В сила
02.07.2024
Състав
Мариана Георгиева, Диана Василева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Закон за водите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за измерванията
  • чл.6, ал.1, т.5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 3948 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Диана Василева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно гражданско дело № 20231100504220 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 30.01.2023г., постановено по гр.д. № 1891/2022г. на СРС, ГО, 144 състав, са отхвърлени предявените от “С.В.” АД срещу Г. Б. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 1 762, 39 лева – главница за доставени и потребени количества вода в периода от 25.07.2018г. до 26.05.2021г. ведно със законната лихва за забава от датата на сезиране на съда – 07.10.2021 г. до изплащане на вземането и за сумата от 125, 36 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 25.08.2018г. до 26.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57648/2021г. по описа на СРС.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “С.В.” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

1

Конкретно се поддържа необоснованост на изводите, че стойността на доставените в имота ВиК услуги е била определяна на „база“, а не въз основа на извършен реален отчет на водомерите. Сочи, че според заключението на неоспорената от страните техническа експертиза за периода от 04.06.2020г. до края на исковия период - 26.05.2021г. /т.е. за почти цяла година от периода/, измерването и отчитането в имота на ответника е било извършвано посредством 1 брой индивидуален водомер, а не „на база“, като водомерът е с фабричен № 65202409 и същият е бил монтиран и пломбиран на 04.06.2020г.

От посочената дата ищцовото дружество е извършвало начисления и изравнения за индивидуални и общи нужди въз основа на извършвани отчети от проверител, самоотчети и изчислени отчети съобразно реглементирания срок. Поддържа, че след като съдът е приел, че по делото безспорно било установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот за исковия период, че имотът е водоснабден и че от заключенията на приетата от съда без възражения от страните комплексна съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза е установено, че за период от една година /в рамките на процесния период/ ВиК услугите доставяни до имота на ответника са начислявани въз основа на показанията на монтирания на 04.06.2020г. нов водомер, съдът е следвало най – малкото за този период да уважи предявения иск, тъй като основанието на което искът е отхвърлен изцяло е неприложимо и противоречи на фактите установени по делото за посочения период и релевиращи основателността на иска в тази му част. В жалбата се твърди, че заключението на вещите лица в тази му част се потвърждава и от представения протокол от 04.06.2020 г. за монтаж на водомер с фабричен номер 65202409, съставен във връзка с монтирането на нов водомер в процесния имот в рамките на процесния период. Нещо повече, това обстоятелство не само, че не се оспорва от ответника, но се твърди от последния, както в отговора на исковата молба, така и в хода на съдебното производство.

На следващо място, за частта от процесния период от 25.07.2018г. до 04.06.2020г. /датата на монтажа на новия водомер/, се твърди, че доставените в имота на ответника количествата ВиК услуги са били начислявани съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 „на база“. Хипотезите предвидени в посочената разпоредба, респ. в Общите условия на ищеца за прилагането на този ред за начисляване на потребените количества ВиК услуги, са две: липсата на 2 монтирани в имота индивидуални водомери или приравнените на липсата му случаи – неработещи/повредени индивидуални водомери, вкл. такива „извън метрология“ /с изтекла валидност на метрологичната проверка/. Видно от отговорите на вещото лице в проведеното на 27.09.2022г. открито съдебно заседание, на 05.11.2019г. при последния отчет на монтирания в имота на ответника водомер е установено, че същият е повреден, поради което след като не е бил сменен от потребителя, ищецът е преминал към начисляване на количеството доставена вода по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4. След постъпило заявление от страна на ответника за промяна на броя живущи/потребители в имота от 4 човека на 1 човек, количеството ВиК услуги до 03.06.2020 г. се е начислявало по реда на чл. 39, ал. 5 от Наредбата на база един ползвател на вода в имота. Въззивникът излага съображения, че в случаите на повреден и неподменен индивидуален водомер, отговорността и последствията от преминаване на изчисляване на задълженията „на база“ следва да се понесат от съответния потребител, тъй като индивидуалните водомери, измерващи доставените до отделните обекти в сградите етажна собственост В и К услуги, са собственост на съответния потребител и задължение на всеки потребител, видно от текста на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4, при сгради - етажна собственост, е да постави индивидуални водомери.

Поддържа, че поставянето и поддържането на индивидуалните водомери в обектите, собственост на отделните потребители, е изцяло тяхно задължение и отговорност, като неизпълнението на това нормативно регламентирано задължение влече след себе си и съответните негативни последици за неизправния потребител, в резултат на които, при водомер, чиято валидност на метрологичната проверка е изтекла, консумираната в имота вода се изчислява съобразно описания в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 ред.

Наведени са доводи, че никъде в Наредба № 4 не е предвидено изискването и/или условието, според което, за да се премине към този начин на изчисляване на доставените до имота на потребителя В и К услуги, при липсата на водомер или при водомер с изтекла валидност на метрологичната проверка, следва да бъде спазена някаква определена процедура, включваща задължение в тежест на ВиК оператора, да съставя документи /констативни протоколи, писма и/или други документи/, с които да установи/констатира, че индивидуалните водомери на потребителя, не са изправни, или липсват, т.е. изобщо не са били монтирани в имота. Единственото и достатъчно условие за 3 преминаване към начисляване на количеството В и К услуги по реда на чл.

39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от страна на водоснабдително дружество, е потребителят да не е изпълнил вмененото му с Наредбата задължение да осигури, монтира и поддържа индивидуален водомер в собствения си имот, като именно в това се състои отговорността, която потребителят следва да понесе при неизпълнение на това свое задължение. В този смисъл начинът на начисляване на потребените В и К услуги, регламентиран в чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата, е приравнен на начисляването на реалното количество доставени В и К услуги, измерени от средство за търговско измерване /СТИ/, именно поради факта на неизпълнение на задължението от страна на потребителя в конкретния случай да монтира и поддържа изправен водомер и да осигури извършването на периодична проверка на индивидуалния водомер, чието бездействие в тази посока създава пречки на В и К оператора да изпълни своето нормативно регламентирано задължение регулярно да отчита СТИ, да начислява и фактурира така отчетените количества. В тази връзка счита за необоснован и неправилен изводът на първоинстанционният съд, че ищцовото дружество не било доказало, на какво основание е начислявало „на база“. Ако ответникът е релевирал твърдения, че е изпълнил нормативно регламентираните си задължения за монтаж, поддръжка и проверка на индивидуални водомери в имота си, вменени му с разпоредбите на чл. 11, ал.

4 и чл. 34а, ал. 2 от Наредба № 4, но въпреки това ВиК операторът неправилно е начислявал „на база“, то същият е следвало да докаже в производството тези свои твърдения. По делото не било установено изпълнението на задълженията на ответника за монтаж на индивидуални СТИ в процесния имот, поради което и това обстоятелство е следвало да бъде прието от съда като ненастъпило. В този смисъл, тъй като ответникът е бил неизправната страна в облигационното отношение с предмет доставката на В и К услуги до процесното жилище, водоснабдителното дружество е начислявало и фактурирало количеството вода до имота за част от исковия период при спазване на приложимите процедури, регламентиращи случаите, при които индивидуалният водомер е неизправен /повреден/.

По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

Въззиваемата страна Г. Б. Г. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения за неоснователност. Счита първоинстанционното 4 решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Конкретно излага, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване количеството на реално доставените в имота ВиК услуги. Сочи, че в контролния лист от 05.11.2019г. не е отразено, че липсва пломба на водомера, а че липсва само номера на пломбата, както и не е посочено, че водомерът е неработещ. Оспорва се и твърдението, че искането за промяна на броя на ползвателите от четири на едно лице е направено едва през 2019г. Напротив, такова заявление е било депозирано при ищеца още преди началото на исковия период. В този смисъл счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства за основанието, на което начисляването на доставената вода в имота е било извършено на база, а не въз основа на реален отчет. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 25.07.2018г. до 26.05.2021г. в имот, находящ се в гр.

София, ул. “*******, вх. Б, ет. *******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.08.2018г. до 26.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57618/2021г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен 5 състав приема следното:

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост