Решение № 126 от 10.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100501173 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1218//14.10.2025г., постановено по Гр. д.№73/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, е уважен частично предявеният от ищеца В. И. П., чрез пълномощник адв.Х. К. – ВТАК, против ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 4500лв., ведно със законната лихва от 20.12.2024г. до изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата в размер на 5500лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв. и за законната лихва от 20.09.2024г. до 20.12.2024г., като неоснователен и недоказан, както и е разпределена отговорността на страните по делото за съдебни разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, както и в частта, с която ищецът е осъден за разноски, е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото В. И. П., чрез пълномощник адв.Х. К. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, а именно не е спазен принципа по чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху главницата за периода от 20.09.2024г. до 20.12.2024г. е неправилно, като постановено в противоречие с чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3 от КЗ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск по чл.432 ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с претенциата за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението. Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.

1

В СЗ въззивникът В. И. П., чрез пълномощник адв.Х. К. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез пълномощник адв.Т. М. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана по развити съображения по съществото на спора.

Не претендира разноски във въззивното производство.

Първоинстнационното решение, като необжалвано от страните по делото в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 4500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 20.12.2024г. до изплащане на вземането, на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане пред РС – Горна Оряховица е бил предявен от ищеца В. И.

П., чрез пълномощник адв.Х. К. – ВТАК, против ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София, пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, в резултат от ПТП, реализирано на 08.09.2024г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 20.09.2024г. – датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция до окончателното изплащане на задължението. С ИМ е бил предявен от ищеца и иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 80 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2024г. до окончателното изплащане, който е оттеглен от ищеца с уточняваща ИМ молба с вх.№1026/22.01.2025г.

С протоколно определение от 11.06.2025г. на РС е уважено ищцово искане по чл.214 ал.1 ГПК и е допуснато изменение /увеличение/ в размера на предявеният иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, като същият се счита предявен за сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез пълномощник ЮК П.Н. е заел становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност и недоказаност на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, с искане да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и по размер. Оспорил е механизма на процесното ПТП, както и ищцовото твърдение, че вина за ПТП носи застрахования при ответника водач, с твърдения, че вина за ПТП има само и единствено ищецът, който се е движил по път без предимство и не е пропуснал л.а. „Пежо 106“ с рег.№СВ 8108 СР. Релевирал е евентуално възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който е управлявал с превишена скорост л.а. „Рено Меган“ с рег.№Р 7669 ВР, нарушил е разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, както и нарушил задължението си по чл.137а от ЗДвП като водач да управлява МПС с поставен обезопасителен колан. Оспорил е иска за немиуществени вреди и по размер, като прекомерен, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от 2 първоинстанционният съд на база на съвкупен анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и изслушани СМЕ и САвТЕ, поради което въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първоинстанционният съд, досежно правно – релевантните за спора факти, към които препраща на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство е представено преводно нареждане от 31.10.2025г., с което въззиваемата страна е заплатила на въззивника /ищец/ присъдените с първоинстанционното решение в осъдителната му част, главница, законна лихва и разноски, след прихващане с присъдените в полза на застрахователя разноски.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за частична неоснователност и недоказаност на предявеният от ищеца против ответника пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4500лв. до пълният предявен размер от 10 000лв.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото са налице както общите, така и специалните предпоставки по чл.498 ал.3 КЗ за неговото предявяване, доколкото ищецът – увредено лице е предявил претенцията си пред съда, след отказ на застрахователя да плати обезщетение.

Първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№73/2025г. по описа на РС – Горна Оряховица, като необжалвано от страните, на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500лв., претърпени в резултат на процесното ПТП, реализирано на 08.09.2024г., поради което с влязлото в сила в осъдителната му част първоинстанционно решение е признато, че съществува правото на ищеца да получи на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, настъпило на 08.09.2024г., предвид което въззивният съд не следва да обсъжда отново наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от ФС по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за присъждане на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди, които са установени със СПН, с която се ползва влязлото в сила в осъдителната му част първоинстанционно решение, като спорът пред въззивна инстанция е концентриран само и единствено по въпроса относно справедливият размер на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и досежно началният момент на следващата се на ищеца законна лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди – дали е дължима след изтичане на тримесечният срок по чл.496 ал.1 КЗ или считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция до ответния застраховател.

С първоинстанционното решение е отхвърлено като неоснователно и недоказано ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване от ищеца на вредоносният резултат на изрично наведените с писмения отговор на ИМ основания за съпричиняване, срещу решението на РС не е подадена въззивна жалба от ответника в тази му част, поради което този въпрос е разрешен с влязло в сила решение в тази му част и не е предмет на въззивна проверка.

На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за 3 реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/.

Въззивният съд, след преценка на всички конкретно установени съществуващи по делото фактически обстоятелства, съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, счита, че присъденото в полза на ищеца от РС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4500лв., съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от процесното ПТП, изразени в болки и страдания от получените травматични увреждания и в увреда на психическото му здраве, поради което предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5500лв. над уважения размер от 4500лв. до пълния предявен размер от 10 000лв. се явява неоснователен и недоказан, и правилно е отхвърлен с обжалваното в тази му част първоинстанционно решение.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и конкретно установени по делото фактически обстоятелства, включващи се в критерия справедливост по чл.52 ЗЗД, както и че от там е присъдил занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в разрез с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.