Решение № 108 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110207866 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. В. М., ЕГН ********** чрез адв. Г. М. срещу наказателно постановление № 23-4332-006326/12.04.2023 г., издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени кумулативно следните административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като бланкетно се твърди, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и наказан. Поддържа се също, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. От съда се иска отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски.

1

В последното по делото съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се явява и адв. М. – надлежно упълномощен процесуален представител. В постъпили писмени бележки от адв. М. подробно се аргументира незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна, като се претендират разноски.

Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се явява и не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от негов процесуален представител се застъпва тезата, че НП е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от фактическа страна:

Към 11.03.2023 г. жалбоподателят В. В. М. бил правоспособен водач на МПС от категория В, като на същия на 04.03.2022 г. било издадено СУМПС № **********. Жалбоподателят притежавал лек автомобил марка ***, модел „****“ с регистрационен № **********. Автомобилът бил регистриран на името на жалбоподателя в съответната служба на пътна полиция на 01.03.2023 г.

На 11.03.2023 г. около 21:00 часа жалбоподателят М. управлявал собствения си лек автомобил марка ***, модел „****“ с регистрационен № ********** в гр. София, движейки се по бул. „******“ с посока на движение от ул. „****** към ул. „******“, приближавайки се към изградената на бул.

„******“ в участъка между посочените улици и непосредствено преди кръстовището с ул. „*****“ повдигната пешеходна пътека. В автомобила освен жалбоподател пътували и свидетелят ***** и още един техен познат.

Времето било облачно, с температура на въздуха 5 градуса по Целзий и валял слаб дъжд, като пътната настилка била мокра. Жалбоподателят не възприел своевременно изградената изкуствена неравност и непосредствено преди нея натиснал рязко спирачката, загубил контрол върху автомобила, който се завъртял и ударил паркираните на бул. „******“ в района на административен № 160 леки автомобили „****“ с рег. № *******, „****“ с рег. № ******* и „***** с рег. № *****.

Веднага след това жалбоподателят подал сигнал за реализираното ПТП на телефон 112, като сигнали били подадени и от свидетеля И. *** и от ***.

На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР в състав свидетелите К. П. С. и М.

К. Т. – младши автоконтрольори. Била изготвена скица на ППТ, както и протоколи за ПТП, в които били отразени причинените на леките автомобили щети.

2

Свидетелят К. С. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което на място съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 864200/11.03.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.

Въз основа на така съставения АУАН на 12.04.2023 г. началникът на сектор „Административно обслужване“ в ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 02.05.2023 г., а на 07.05.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетелите К. П. С., М. К. Т., *****, Н. *** П., С. А.

Д., копие на проект на организация на движението на бул. „******“ и ул.

„*****“, справка от НИМХ, копие от свидетелство за регистрация част I на лек автомобил „*** ****“ с рег. № ******, копие от свидетелство за управление на МПС № 285771909 на жалбоподателя, справки от дирекция „Национална система 112“ при МВР относно подадени сигнали за процесния инцидент, скица на ПТП, протоколи за ПТП, справка „Картон на водача“, заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., 2 броя компактдискове от дирекция „Национална система 112“ при МВР.

При анализа на свидетелските показания съдът на първо място отчете, че единствено свидетелят ***** е очевидец на настъпилото ПТП и действията на водача М. непосредствено преди и след реализирането му, поради което показанията на този свидетел представляват източник на пряка доказателствена информация относно релевантните за процеса факти.

Показанията на свидетеля съдът намери за обекти, информативни, добросъвестно депозирани, житейски логични и подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетелят посочва приблизителното време и място на управление на МПС от страна на жалбоподателя, автомобилът, който е управлявал, посоката на движение, както и конкретните действия, които е извършил преди реализиране на ПТП – свидетелят заяви, че тъй като времето било дъждовно жалбоподателят не възприел своевременно изградената на пътното платно изкуствена неравност, като непосредствено пред нея е натиснал рязко спирачката на автомобила, който се завъртял, а жалбоподателят изгубил контрол върху него. Показанията на свидетеля намират подкрепа в писмените доказателствени средства – приобщената справка от НИМХ потвърждава, че около 21:00 часа на датата на инцидента в гр.София е валял дъжд, копията от СУМПС и СРМПС –част I за процесния автомобил подкрепят твърдението на *****, че към датата на инцидента жалбоподателят бил правоспособен водач от около година, а от около две 3 седмици притежавал управлявания от него автомобил /видно от копието на СРМПС –част I същото е издадено на 01.03.2023 г. – само 10 дни преди ПТП/.

Заявеното от свидетеля, че жалбоподателят е подал сигнал за ПТП на тел. 112 се потвърждава напълно от справката от „Национална система 112“.

Изрично следва да се подчертае, че полицейските служители К. С. и М.

Т. не са очевидци на реализираното ПТП – те не са възприели нито действията на водача М. преди това, нито причините за него или самия удар, а единствено последиците от ПТП - наличието на няколко ударени автомобила.

Твърденията на свидетелите, че жалбоподателят е „дрифтил“ не са базират на лични техни възприятия или обективно установени от тях факти. Свидетелят Т. декларира най-общ спомен относно установеното от него на мястото на инцидента – същият не успя да си спомни дали произшествието е настъпило през деня или през нощта, дали е имало други участници в ПТП, но посочи, че водачът, който го е причинил е „дрифтил“- посоченото същият основава на налични следи по асфалта. Следва обаче да се отбележи, че следите от гуми по асфалта биха могли да бъдат оставени при рязкото спиране на автомобила, данни за което дава свидетелят *****. Свидетелят С. от своя страна посочва, че сигналът, който получил във връзка с реализираното ПТП се заключавал в следното: „*** дрифти, удря няколко автомобила, водачът е на място“.

Същевременно видно от огледа на веществените доказателства –файловете, съдържащи аудиозаписи на постъпилите сигнали във връзка с процесното ПТП е видно, че в нито един от тези сигнали не се съдържат данни, относими към общоприетото разбиране на понятието „дрифт“ – в подадения от жалбоподателя сигнал същият е заявил „На площад ***** колата ми тръгна и ударих три спрели коли“. Следващия сигнал, касаещ процесното ПТП е подаден от лице, представило се като ******, която заявява, че при излизане от дома си видяла, че автомобила й е ударен. Същата изобщо не дава сведения относно поведението на водача, който е ударил нейния автомобил. В сигнала, подаден от свидетеля К. също не се съдържат данни за причините за ПТП, поведението на причинилия го водач, нито за начина, по който същият е управлява автомобила непосредствено преди реализиране на ПТП. Ето защо съдът не се довери на твърденията на свидетелите С. и Т., че жалбоподателят е управлявал автомобила, като е „дрифтил”.

С оглед установеното при огледа на аудиофайловете съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И. К.. Същият заяви, че към момента на инцидента е живеел на бул. „******“ № 166, където ежеседмично се случвали по няколко пътнотранспортни произшествия. Относно процесния случай посочва, че не е видял нито самото ПТП, нито действията на водача, причинил ПТП, но е чул форсиране на двигател, свирене на гуми и удар.

Съдът намира, че заявеното от свидетеля не може по несъмнен и категоричен начин да установи, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и НП действия- рязко ускоряване на автомобила, завъртане на автомобила първо наляво, след което рязко надясно и се завърта в обратната посока.

Съдът подложи на преценка и показанията на свидетелите Д. и П., но 4 намери, че същите не допринасят съществено за изясняване на релевантната фактическа обстановка. Свидетелят Д. посочва, че е собственик на един от ударените автомобили, но заявява, че не е видял нито удара, нито самото ПТП, а за него узнал от обаждане от полицейски служители с молба да отиде при автомобила си, тъй кто е бил увреден. Потвърждава наличието на изкуствена неравност в близост до мястото на ПТП, както и че е пътното платно е било мокро.

Свидетелят П. е собственик на друг от ударените автомобили, но не той, а негова приятелка ползвала автомобила. Заявява, че не е присъствал по време на инцидента, а от приятелката си разбрал, че автомобилът е бил ударен.

Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вториятда издава наказателни постановления.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.