Решение № 135 от 31.10.2023, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Свищов, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100149 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба (ИМ) на К. С. Г., ЕГН:

**********; Е. К. У., ЕГН: **********; Г. К. Г., ЕГН: **********; всичките с адрес в *****, срещу Община Свищов, гр. Свищов, ***, ЕИК: 000133965; с която

ИМ се иска от съда да бъде установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор: ***, по КККР на гр. Свищов, одобрена със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на ИД на АГКК – гр. София, посл. изм. От 14.102.2020 г., находящ се в местността „Стъклен“, площ 848 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с № по предходен план 360255, при съседи: ***, ***, ***, вписан в Агенция по вписванията (АВп) – гр. Свищов, Служба по вписванията (СВп) – гр. Свищов, с Акт № 196, т. V от 15.07.2022 г., на основание давностно владение, започнало 24.01.1980 г., и наследствено правоприемство на К. Г. Г., ЕГН:

**********, починал на 23.07.2010 г., – чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 82 ЗС, чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

В исковата молба (ИМ) се твърдят следните обстоятелства:

С Нотариален акт за собственост на н. и., придобит по наследство и давност, № 158/12.05.1969 г., т. I по нот. д. № 377/1969 г. на Свищовския народен [районен] съд В.П.Н. и А.П.Н. били признати за собственици по наследство и давностно владение на следния н. и.: (а) лозе в землището на гр. Свищов, от 800 кв. м., (б) овощна гради от 1.5 дка. и (в) празно място от 500 кв. м., съставляващи общ имот от 2.8 дка., в местността „Стъклен“, при съседи – от трите страни път и Н.Н.В.. С Нотариален акт за дарение на н. и. № 9/12.05.1969 г., т. II по нот. д. № 378/1969 г. на Свищовския народен [районен] съд А.П.Н. е дарил и. ч. от същ. н. и. на В.П.Н.. По този начин В.П.Н. била придобила цялата собственост върху така описания н. и.

На 24.01.1980 г. В.П.Н. прехвърлила ползването и владението на К. Г. Г. празното място от 500 кв. м., съставляващи общ имот от 2.8 дка., в местността „Стъклен“, при съседи: север, юг и запад – път, изток –В.Н., срещу сумата от 1 000 лв. с Договор за покупкопродажба на н. и. от същ. дата, обективизиран в обикновена писмена форма и подписан от трима свидетели.

1

В периода от 24.01.1980 г. до настоящия момент нямало предявени претенции спрямо последния имот, – който е предмет на делото, – към К. Г. Г., от когото и да било: нито от В.Н.а, нито от наследниците й. От тази дата насам К. Г. Г., а по-късно и неговата съпруга К.

С. Г. и техните две деца Е. К. У. и Г. К. Г., ползвали имота като свой, без да са били обезпокоявани. К. Г. Г. обаче починал на 24.07.2010 г., след което бил наследен от съпругата и децата си, които продължили да ползват имота и подир това, и то като свой.

След изготвяне на КККР на гр. Свищов процесният имот получил идентификатор ***, одобрена със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на ИД на АГКК – гр. София, посл. изм. От 14.10.2020 г., находящ се в местността „Стъклен“, площ 848 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с № по предходен план 360255, при съседи: ***, ***, ***, вписан в АВп – гр. Свищов, СВп – гр. Свищов, с Акт № 196, т. V от 15.07.2022 г.

Понеже ищците не притежавали акт за собственост на този н. и., К. Г. подала Молбадекларация от 03.11.2022 г. до нотариус към СвРС чрез Община – гр. Свищов с искане да й бъде издадена нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като останалите ищци щели да се присъединят в производството по-късно. Общината на свой ред е заявила, че този имот бил актуван като общински по силата на Акт за общинска собственост № 9330/05.07.2022 г.

Същевременно обаче с Удостоверение за собственост на К. Г. Г. по плана за § 4 от ЗСЗЗ в землището на гр. Свищов общината била признала, че Г. е собственик на процесния имот към 2001 г. Същото признание било направено и с Удостоверение за данъчна оценка на основание чл. 3 от Пилижение № 2 към ЗМДТ и чл. 226 от ДПК от 14.03.2002 г. На следващо място, това следвало и косвено от факта, че в Списъка на имотите, предоставени за ползване за гр. Свищов, масиви 78 и 80 към 13.02.2009 г., било посочено, че процесният имот е с неустановен ползвател, т. е. че той не е бил общински. Тъй като имотът бил земя по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1993 г. и при това не би могъл да бъде придобит като „остатъчен земеделски фонд“, който се формирал от земи, чийто бивши собственици не са подали заявление за възстановяване.

По този начин за ищците бил възникнал правен интерес от предявяването на настоящия УИ, с които се иска от Свищовския районен съд (СвРС) да приеме за установено по отношението на общината, че те, ищците, са собственици на процесния н. и. въз основа на придобивна давност и наследяване по закон. Претендират се и разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ) ответната община приема, че искът бил недопустим, но разгледан по същество – неоснователен. Доводите за недопустимост всъщност са съображения за неоснователност на ИМ, а правният интерес в случая от предявяването на УИ следва от обстоятелството, че общината отрича правото на собственост на ищците, при което доводът за недопустимост на ИМ е неприемлив. Община Свищов твърди, че наследодателят на ищците не е притежавал годен правен титул за собственост, който да го направи такъв. Оспорва се, че праводателят на наследодателя на ищците не би могъл да придобие собствеността, тъй като земеделската земя през комунистическия режим в България (1944 г. – 1989 г.) е била извън оборота. След 1992 г., когато били приети реституционните закони в Република България, собствеността върху процесния имот не е била възстановяване на никого. Следователно, имотът бил общински, понеже бил безстопанствен (чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ), попадайки в категорията на т. нар. като „остатъчен общински фонд“. Затова имотът бил правилно актуван с Акт за общинска частна собственост № 9330/05.07.2022 г. Най-сетне, н. и., който бил частна общинска собственост, не би могъл да бъде придобит по давност предвид на действащия мораториум за това (§ 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, обн. ДВ № 46/2006 г., посл. доп. ДВ № 18/2020 г.).

В Списъка на имотите, предоставени за ползване за гр. Свищов масиви 78 и 80 към 13.02.2009 г., не бил установен ползвател на процесния имот. В Регистъра на новообразуваните имоти за същ. масиви към 16.08.2010 г. било записано, че ползвател на процесния имот била Община Свищов. В Заповед № СА-02-11-2/08.02.2011 г. на Областния управител на обл. Велико Търново бил одобрен планът за новообразуваните имоти, предоставени за ползване въз основа на актове § 4 от ПЗЗР на ЗСПЗЗ на масив 78 и 88 в землището на гр. Свищов. С оглед на всичко това следвало, че имотът бил безстопанствено и при това общински (чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ), а не собственост на физическите лица, при което 2 не би могъл да бъде придобит по давност предвид наложения от НС мораториум за това (§ 1, ал. 1 от ЗД на ЗС).

Не било доказано и намерението на ищците за своене на имота, тъй като не били подавали последователно декларации по чл. 14 ЗМДТ от К. Г., Г. Я. (лице, което не е страна по делото) и К. Г.. Най-сетне с писмо от 31.03.2022 г. на МРРБ и писмо от 08.04.2022 г. на Областния управител на обл. Велико Търново били дадени указания на кметовете били дадени указания да предприемат спешни и незабавни действия за запазване на частната общинска собственост с оглед отменения мораториум за придобиването й по давност от КС.

Всичко това водело до извод, че процесният имот бил общински.

С оглед на изложеното Община Свищов моли СвРС да остави без уважение предявения ИУ срещу нея, като претендират и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, СвРС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

С Нотариален акт за собственост на н. и., придобит по наследство и давност, № 158/12.05.1969 г., т. I по нот. д. № 377/1969 г. на Свищовския народен [районен] съд В.П.Н. и А.П.Н. били признати за собственици по наследство и давностно владение на следния н. и.: (а) лозе в землището на гр. Свищов, от 800 кв. м., (б) овощна гради от 1.5 дка. и (в) празно място от 500 кв. м., съставляващи общ имот от 2.8 дка., в местността „Стъклен“, при съседи – от трите страни път и Н.Н.В.. С Нотариален акт за дарение на н. и. № 9/12.05.1969 г., т. II по нот. д. № 378/1969 г. на Свищовския народен [районен] съд А.П.Н. е дарил и. ч. от същ. н. и. на В.П.Н.. По този начин В.П.Н. била придобила цялата собственост върху така описания н. и.

На 24.01.1980 г. В.П.Н. прехвърлила ползването и владението на К. Г. Г. празното място от 500 кв. м., съставляващи общ имот от 2.8 дка., в местността „Стъклен“, при съседи: север, юг и запад – път, изток – В.Н., срещу сумата от 1 000 лв. с Договор за покупкопродажба на н. и. от същ. дата, обективизиран в обикновена писмена форма и подписан от трима свидетели. В чл. 3 от същ. дог. е посочено, че при сключването му купувачът придобива фактическа власт върху на имота. К. Г. Г. е починал на 23.07.2010 г., след смъртта си е оставил съпруга К. С. Г. и двете им деца: Е. и Г. К.и Г.и, видно от Удостоверение за наследници от 19.10.2022 г. на Община Свищов, изх. № 06-091112.

От 24.01.1980 г. до датата на смъртта си 23.07.2010 г. К. Г. Г. е упражнявал фактическа власт върху процесния н. и. като негов; след смъртта му тази власт е била упражнявана от съпругата му, К. С. Г., и децата им, Е. и Г. К.и Г.и. До този извод съдът стига, от една страна, от обстоятелство, че в чл. 3 от договора от 24.01.1980 г. е посочено, че В.П.Н. е предавала имота на К. Г. Г.. От друга страна, от разпита на А.И.П. се установи, че К. Г. Г. е ползвал имота през 80-те години на XX в. Най-сетне, от разпита на П. Г. П. следва, че от 2001 г., когато П. придобил съседен имот, К. Г. Г. е ползвал имота до смъртта му през 2010 г.; след това досега имотът бил ползван от наследниците му К., Е. и Г. К.и. Съдът приема, чече К. Г. Г. придобил фактическата власт върху имота през 24.01.1980 г., упражнявал я е през 80-те години на мин. в., от 2001 г. до смъртта му на 23.07.2010 г. По силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че К. Г. Г. упражнявал фактическа власт върху имота от 24.01.1980 г. до 23.07.2010 г. След смъртта му фактическата власт се упражнява от неговите съпруга и деца К. С. Г. и Е. и Г. К.и.

След изготвяне на КККР на гр. Свищов процесният имот получил идентификатор ***, одобрена със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на ИД на АГКК – гр. София, посл. изм. От 14.10.2020 г., находящ се в местността „Стъклен“, площ 848 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, с № по предходен план 360255, при съседи: ***, ***, ***, вписан в АВп – гр. Свищов, СВп – гр. Свищов, с Акт № 196, т. V от 15.07.2022 г.

Понеже ищците не притежавали акт за собственост на този н. и., К. Г. подала Молба3 декларация от 03.11.2022 г. до нотариус към СвРС чрез Община – гр. Свищов с искане да й бъде издадена нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като останалите ищци щели да се присъединят в производството по-късно. Общината на свой ред е заявила, че този имот бил актуван като общински по силата на Акт за общинска собственост № 9330/05.07.2022 г. При това за ищците се породил интерес от предявяване на процесни УИ за собственост, който е предмет на делото.

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява следното: (1) процесният имот е идентификатор *** по КК на гр. Свищов, м.

Стъклен; (2) след 1945 г. този н. и. е бил земя за отдих, за самозадоволяване; като такава земята не е влизала в блоковете на ТКЗС, ДЗС и АПК; (3) по картата на новообразуваните имоти и кадастралната карта на м. Стъклен поземленият имот с идентификатор *** е идентичен с имот 255; (4) земята не е незаявена за възстановяване земя.