Определение № 136 от 14.05.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. С.З. , 13.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20215500501303 по описа за 2021 година

Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на Б. П. Д. от гр.Г. и Д. П. Д. от гр.С. против определение № 260061/ 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 489/2019 г. по описа на Г. районен съд, с което е допълнено определение № 260052/06.11.2020 г. в частта му за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата отмяна.

В срока за отговор на частната жалба такива са били подадени от насрещните страни С. П. И., Т. К. И. и К. Т. И., чрез адв.П.Х., с които жалбата е оспорена като неоснователна.

Претендира се оставянето й без уважение и присъждането на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 489/2019 г. по описа на Г. районен съд е било образувано по искова молба на Б. П. Д. от гр.Г. и Д. П. Д. от гр.С. срещу Т. К. И. от с.П., обл.С.З., С. П. И. от с.П. и К. Т. И. от гр.Г., с която е бил предявен установителен иск за собственост на недвижим имот.

Извършена е размяна на книжата, а в срока по чл.131 от ГПК всеки един от тримата ответници е подал отговор на исковата молба, с който е взел становище по предявените искове и е поискал отхвърлянето им и присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представени са договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи заплащането от страна на всеки от тримата ответници на адвокатски възнаграждения в 1 размер от 1500 лв.

В откритото съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г. (трето заседание) производството поделото е било спряно по взаимно съгласие на страните на основание чл.229, ал.1 т.1 от ГПК.

С определение № 260052/06.11.2020 г. производството по делото е било прекратено на основание чл.231 от ГПК.

Това определение е било обжалвано от Б. П. Д. и Д. П. Д., като с определение № 260158/01.02.221 г. по в.ч.гр.д.№ 1012/2021 г. по описа на СтОС, влязло в сила на 17.02.2021 г., е било потвърдено.

В срока за обжалване на определение № 260052/06.11.2020 г. ( на 14.12.2020 г.) всеки от Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. е подал молба за допълване на прекратителното определение в частта за разноските чрез присъждане на сторените разноски за адвокатски възнаграждения.

Молбите са били връчени на насрещните страни за отговор, а на 08.01.2021 г. Б. П. Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника си адв.Д.К. са подали отговор, с който молбата е оспорена като неоснователна. Изтъкнати са възражения за недължимост на разноските предвид наличието на все още висящо производство по в.ч.гр.д.№ 1012/2021 г. по описа на СтОС и предвид обстоятелството, че производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на страните, а в последствие прекратено на основание чл.231 от ГПК.

На 15.02.2021 г. Б. П. Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника си адв.Д.К. са подали молба до първоинстанционния съд, с който са поискали присъждане на сторените от тях в първоинстанционното производството разноски и са възразили срещу присъждането на разноски в полза на ответниците предвид непредставянето на списък на разноските и е направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.

С определение № 260061/05.03.2021 г. първоинстанцонният съд е допуснал изменение на определение № 260052/06.11.2020 г. в частта му за разноските като е осъдил Б.

П. Д. и Д. П. Д. да заплатят на всеки от Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. съдебно-деловодни разноски в размер от 1 500 лв.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

2

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, а съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

В конкретния случай с отговора си на исковата молба всеки от ответниците е поискал присъждането на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а по делото са представени договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи че Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. са заплатили на пълномощника си адв.А.К. възнаграждения от по 1500 лв.

Молбата си за допълване на решението Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. са направили в срока по чл.248, ал.1 от ГПК – срокът за обжалване на прекратителното определение, а непредставянето на списък с разноските не обуславя недопустимост на молбата. (виж ТР№ 6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.8).

Неоснователно е оплакването в частната жалба основано на възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.

Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК Б. П. Д. и Д. П. Д. е следвало да направят с подадения от тях отговор на молбите за допълване на определението в частта за разноските, но те не са сторили това.

Ето защо правилно първоинстанционният съд не е обсъждал в обжалваното определение направеното с подадената на 15.02.2021 г. възражение за прекомерност, т.к. същото вече е било преклудирано.

В този смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба основано на приложение на разпоредбата на чл.250 от ГПК и предвидените в нея срокове, т.к. по отношение на допълването и изменянето на крайния съдебен акт в частта за разноските е налице специален ред – този по чл.248 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването, че ответниците нямат право на разноски при прекратяване на делото по чл.231 от ГПК в хипотезата на спряно производство по взаимно съгласие.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите ответника има право на разноски освен при отхвърляне на предявения срещу него иск и при прекратяване на производството, като основанието за прекратяването е ирелевантно за възникването на това негово право.

Дори и производството по делото да е било спряно по взаимно съгласие на страните ищецът остава активната страна в процеса, която е инициирала неговото започване и следва да инициира необходимите процесуални действия, насочени към приключването му със съдебно решение.

3

В този смисъл непоискването от някоя от страните на възобновяване на спряното производство в срока по чл.231, ал.1 от ГПК се приравнява на оттегляне на иска и в този смисъл е нормата на ал.2 на същия член.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците по частната жалба имат право на разноски.

Такива би следвало да се присъдят в тяхна полза, т.к. са подали отговор на частната жалба, с който са поискали присъждането им и са представили договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи договарянето на адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв., платимо по банков път.

Разноски в случая няма да бъдат присъдени в полза на Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И., т.к. те не са представили документи, удостоверяващи по надлежен начин заплащането на договореното възнаграждение по банков път (виж ТР№ 6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.1).

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260061/05.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 489/2019 г. по описа на Г. районен съд, с което е допълнено определение № 260052/06.11.2020 г. в частта му за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. за присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Определението на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5