Определение № 666 от 16.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. Габрово, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частната жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД против разпореждане № 2034/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 1297/2023 г. по описа на Районен съд Габрово.

В частната жалба се твърди, че разпореждането било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил заявлението поради непредставяне на доказателства относно връчване на уведомление за цесията на длъжника, тъй като тези доказателства били неотносими в заповедното производство. В жалбата се излагат подробни аргументи относно застъпените твърдения.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК против длъжника С. С. Д. за вземанията, дължими по сключен между него и кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № *** от 31.12.2021 г., което вземане е обезпечено с предоставена от гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с гаранция по сключен с длъжника договор за предоставяне на гаранция № *** от 31.12.2021 г., впоследствие прехвърлено на настоящия кредитор-цесионер "Агенция за 1 контрол на просрочени задължения" ЕООД.

С разпореждане № 1874/29.08.2023 г., съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи доказателства, че уведомлението за цесията е достигнало до длъжника и е настъпила изискуемост.

Указанията на съда не са изпълнени, като е постъпила молба от заявителя, с която е изразено становище за неотносимост на уведомяването за извършената цесия в заповедното производство.

С разпореждане № 2034/19.09.2023 г., съдът е отхвърлил заявлението с мотив, че нередовностите на заявлението не са изправени.

Въззивният съд намира разпореждането за неправилно.

Настоящото производство е по чл. 410 ГПК.Изискването на ал. 3 от горния текст е за прилагане към заявлението на договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, при вземане от договор, сключен с потребител, което означава, че се изисква само договора, приложенията и общите условия, с оглед въведеното задължение на съда за служебна проверка относно наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Тази норма изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, а това са договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, за да се извърши проверка за неравноправна клауза.Това означава, че не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл. 410, ал. 3 от ГПК. Договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.

Липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, която изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, не предвижда представянето на такова уведомление до длъжника. Изследването на въпроса дали длъжникът е уведомен за цесията не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията.

В случая заявителят е изложил обстоятелствата, на които се основава искането му, както и в какво се състои то. Първоинстанционният съд е излязъл извън границите на проверката, предмет по чл. 410 ГПК, тъй като единственото доказателство, което следва да бъде представено е договорът за потребителски кредит и приложенията към него, съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, тъй като чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисква проверка за наличието на 2 неравноправни клаузи в потребителските договор. В конкретния случай заявителят е изпълнил това изискване, като е представил сключения потребителски договор и приложенията към него, поради което съдът дължи произнасяне по депозираното заявление.

Предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, които се твърди, че са заплатени от поръчителя, който впоследствие ги е прехвърлил на заявителя с договор за цесия, поради което последният упражнява правата си по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.Претендира се заплатена главница по договора за кредит в размер на 669.52 лв., договорна лихва в размер на 20.80 лв. за периода 2.02.2022 г. до 3 .04.2022 г., мораторна лихва в размер на 97.90 лв. за периода от 4.04.2022 г. до 22.08.2023 г. и законна лихва.

С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.

13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. При извършената служебна проверка, съдът не констатира наличие на някоя от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В представения договор за потребителски кредит и приложения към него, е изрично посочен ГПР в размер на 39.50 %. Представен е и погасителен план, съдържащ размера, броя, периодичността и датите на плащане.

Претендираната в заявлението мораторна лихва, начислена за забава е претендирана поради настъпилия краен падеж. Тя е обезщетение за вреди от забавено изпълнение по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по същество, макар и мораторна по своя характер, същата е законна лихва, която съдът присъжда при удовлетворяване на претенцията за дължима главница, ако е поискана законна лихва. В този смисъл посочената сума е дължима за претендирания период, както и договорната /възнаградителна/ лихва.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за тези вземания.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2034/19.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. №1297/2023 г.по описа на Районен съд Габрово, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на"АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД 3 срещу длъжника С. С. Д. ЕГН ********** за следните вземания, дължими по сключен между него и кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № *** от 31.12.2021 г., , обезпечени с предоставена от "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД гаранция по сключен договор за предоставяне на гаранция № *** от 31.12.2021 г, прехвърлено на настоящия кредитор-цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД: главница по договора за потребителски кредит в размер на 669.52 лв., договорна лихва в размер на 20.80 лв. за периода 2.02.2022 г. до 3 .04.2022 г., мораторна лихва в размер на 97.90 лв. за периода от 4.04.2022 г. до 22.08.2023 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд Габрово за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4