Определение № 333 от 19.09.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Кърджали, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500181 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 220 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена чрез процесуален представител на Д., представлявана от м. на ф., против Определение № 647/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1736/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Об. К. в качеството на трето лице помагач.

Определението се обжалва като неправилно и се иска да бъде отменено.

Сочи се в жалбата, че за да отхвърли искането на Д. за конституиране на трето лице помагач, първоинстанционният съд е приел, че не се установява как разрешаването на спора между главните страни ще се отрази в правната сфера на третото лице, както и че не е обоснован правния интерес от привличането на трето лице помагач, доколкото то не е приобритател на спорното право в хода на процеса, нито е обосновано на какво основание ответникът би имал право на обратен иск срещу това трето лице при евентуален неблагоприятен изход от спора. Сочи се, че съдът неправилно е приел обстоятелството, че Об.

К. е започнала процедура по отчуждаване на процесния недвижим имот по реда на ЗОС, не е достатъчно за допускане привличането на третото лице.

Напротив, привличането на Об. К. в действителност било необходимо, с оглед именно на започналата процедура по отчуждаване по реда на глава трета от ЗОС, съгласно влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост за задоволяване на неотложна общинска нужда. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът претендирал обезщетение от Д. за времето, през което е лишен от фактическата власт и ползването на имота, за който твърдял, че е негова собственост, излагайки аргументи за вреди поради намесата, поведението и извършени мероприятия от страна на МРРБ и на Об. К. Жалбодателят посочва, че при неблагоприятен изход по спора за държавата, същата 1 следвало да търси обезвреда от действията на общината и нейните служители.

Сочи също, че съгласно чл. 218 от ГПК, третото лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. По делото било видно, че е налице процедура по отчуждаване на процесния имот, както и производства за обезщетение срещу общината, поради което същата несъмнено имала интерес от отхвърляне на предявения иск срещу Д. за обезвреда от незаконосъобразни действия на нейни служители. Жалбодателят моли съда да отмени обжалваното определението и да допусне привличането на Об. К. като трето лице помагач в производството.

В срока по чл. 276 от ГПК чрез процесуален представител, от „УС. – Х.“ АД, е подаден отговор на частната жалба, в който се сочи, че същата е допустима, но неоснователна. Твърди се, че изложените в частната жалба мотиви са идентични, бланкетни и преповтарящи искането по чл. 219 от ГПК, направено в отговора на исковата молба. Посочва се, че на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОС, на 23.01.2009 г. с обявление на кмета на Об. К. до „УС. - Х.” АД започнала процедура по принудително отчуждаване на част от притежавания от дружеството недвижим имот - ПИ *****.***.** по КККР на гр. К., за задоволяване на неотложна общинска нужда. След публикуване на обявлението по чл. 25, ал. 1 от ЗОС, съгласно ал. 2 от ЗОС, кметът следвало да издаде Заповед за отчуждаване на имота в срок не по-рано от 1 месец след публикуване на обявлението по ал. 1 (т.е. не по-рано от 23.02.2009 г.). Такава заповед не била издадена и „УС. - Х.” АД не получило следващото се по закон обезщетение. Във връзка с неиздаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, дружеството инициирало производство срещу Об. К. против мълчаливия отказ на кмета на Об. К. за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС за отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР на гр. К. С Решение № 82 от 26.09.2011 г. по адм.д. № 58/2011 г. по описа на Административен съд - К., влязло в сила на 11.10.2011 г., съдът отменил мълчаливия отказ на кмета на Об. К. за издаване на заповед по чл. 25, ал. 2 от ЗОС за принудително отчуждаване по гл. III от ЗОС и преписката била върната за разглеждане и произнасяне по същество. Твърди се, че понастоящем все още не била налице заповед за отчуждаване и не било извършено заплащане на дължимото по закон обезщетяване по отношение на отчуждената част от ПИ, т.е. отчуждителната процедура все още не била приключила. Счита се, че районният съд правилно е оставил без уважение искането за привличане на Об. К. като трето лице помагач, поради необоснован правен интерес, предвид недовършената процедура по принудително отчуждаване по реда на гл. III от ЗОС, като цитираните от ответника съдебни решения подкрепяли тезата, че Об. К. няма правен интерес да бъде конституирана като трето лице помагач. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

2

Производството по гр. д. № 1736/2023 г. по описа на Районен съд –К. е образувано по искова молба, подадена от „УС. - Х.” АД, гр. К. против М. на р. р. и б., с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД в размер на 15 000 лева от общо 600 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от възможността да ползва собствения си ПИ с идентификатор № *****.***.*** по КККР, одобрен със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес гр. К., п.к. 6600, с площ 11 875 кв.м., равна на пазарния наем на имота за периода от 05.12.2020 г. до 05.12.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната частично сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски.

С разпореждане № 706 от 14.03.2024 г. исковата молба е оставена без движение, с указания в едноседмичен срок от съобщаването, ищецът да посочи надлежен ответник по иска – Д., представлявана от м. на ф.

В определения срок, с уточняваща молба ищецът е поправил исковата молба чрез посочване на надлежен ответник по иска и формулиран ясен петитум.

С разпореждане № 805 от 26.03.2024 г. препис от исковата молба, ведно с приложенията и уточняващата молба вх.№ 3208/22.03.2024г. са връчени на ответника.

С отговора на исковата молба, ответникът жалбоподател е поискал привличането на трето лице помагач на Об. К., като правният интерес от привличането е обосновал със започналата, но неприключила процедура по отчуждаване на процесния недвижим имот по реда на глава трета от ЗОС, съгласно влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна общинска нужда поради намесата, поведението и извършените мероприятия от страна на МРРБ и Об.

К.

С обжалваното в настоящето производство Определение № 647 от 11.06.2024 г., съдът е оставил без уважение искането, като е приел, че липсва правен интерес за привличащата страна.

При тези обстоятелства по делото, се налагат следните изводи: искането по чл. 219 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Правният интерес от привличането на трето лице да помага в процеса на привличащата го страна не е абстрактна правна категория, а следва да се извлече от фактите и обстоятелствата, които тази страна въвежда по спора, в случая с подаването на отговора на исковата молба. Правният интерес от привличането на трето лице помагач не следва да се формализира, а трябва да се прецени с оглед конкретните интереси на страната, която иска привличане. Водещ е именно интересът на привличащата третото лице помагач страна, тъй като тази страна чрез привличането преследва най-малкото две цели. Първо, за да организира по такъв ефективен начин защитата си срещу главния иск, предявен срещу нея от страна на ищеца, че да постигне възможно най-благоприятен за себе си правен резултат. Постигането на този резултат предполага активно участие и на третото лице в процеса по начин, че да се подпомогне привличащата страна да постигне такъв изгоден за нея резултат. Този резултат със силата на 3 пресъдено нещо би се отразил по същия начин и на третото лице помагач, в смисъл, че при тази хипотеза подпомаганата страна няма да има право на обратен иск срещу третото лице помагач, и последното би се освободило от отговорност към нея. Следователно, интересът за участие в процеса на помагача е еднакво важен както за подпомаганата страна, така и за третото лице помагач, доколкото и двете страни преследват една обща цел, а именно постигане на благоприятен и за двете страни правен резултат срещу ищеца по главния иск. Второ, с привличането на третото лице в процеса, подпомаганата страна иска да гарантира и обезпечи правата си и при неблагоприятен изход на спора по основния главен иск, предявен от ищеца срещу нея. В случай, че исковата претенция бъде уважена, привличащата страна ще разполага с обратен иск срещу третото лице помагач, доколкото счита, че именно неправомерното поведението на това трето лице е причинило неблагоприятния за нея резултат, за който тя е осъдена, поради което и насочва регресната си претенция. Обратният иск има точно това предназначение, да удовлетвори подпомаганата страна срещу третото лице помагач, като между основния главен иск и обратния иск има неразривна връзка. И при двата възможни изхода по основния спор, подпомаганата страна има интерес да се защити по възможно най-добрия начин, ангажирайки и помощта на привлеченото трето лице помагач, под угрозата за това трето лице /помагач/, че при неблагоприятен изход за тази страна, помагачът ще бъде обвързан с установеното в отношенията си с подпомаганата страна при условията на чл. 223, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ГПК.

В конкретния случай, правният интерес е налице и той се извлича от конкретните факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба относно бездействието на третото лице за приключване на започналата отчуждителна процедура. Това е напълно достатъчно за да се обоснове искането за привличане на третото лице. В случая е налице отменен с Решение № 82 от 26.09.2011 г., постановено по адм.д.№ 58/2011 г. по описа на Административен съд – К., влязло в сила на 11.10.2011 г., незаконосъобразен акт на административен орган – мълчалив отказ на кмета на Об. К. да издаде заповед по чл. 25, ал.2 от ЗОС, за принудително отчуждаване по Глава ІІІ от ЗОС, на част от процесния поземлен имот и задължаването му да издаде заповед по чл. 25, ал.2 от ЗОС в едномесечен срок, който е изтекъл на 11.12.2011 г. Такава заповед не е издадена. Причинната връзка между отменения мълчалив отказ и исковата претенция за обезщетение, е обоснована с бездействието на кмета, защото същата не би възникнала, ако в посочения в съдебното решение едномесечен срок беше издадена заповед по чл. 25, ал.2 ЗОС, с предвиденото в закона съдържание, в т.ч. беше определено по реда на чл. 22 ЗОС обезщетение за отчуждаваните имоти и разпореждане за изплащането му.

Като е достигнал до извод, различен от направения, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, като се постанови привличането на Об. К. като трето лице помагач на страната на ответника в производството.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Определение № 647/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1736/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на Д., представлявана от м. на ф. – ответник, за привличане на Об. К. като трето лице помагач, вместо което ПОСТАНОВЯВА: