Определение № 2455 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2455 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502201 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кеш пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр. *** чрез адв.

Х. М., срещу определение №6142/21.05.2024 г., постановено по гр.д.

№16523/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХV гр. с., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение №1245/20.03.2024 г., постановено по същото дело, в частта му относно разноските.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.

Изтъква, че съдът не е съобразил цитираната съдебна практика и представените доказателства в опровержение на декларираната от ищеца материална затрудненост. Съдът е следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си. Присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост, като се излагат и аргументи. Твърди се, че определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с обема и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че са заведени три дела срещу различни ответници, като излага подробни съображения, че е налице злоупотреба с права и целта на 1 производствата е генериране на разходи. Иска се да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №1245/20.03.2024 г., постановено по гражданско дело №16523/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е уважен предявения от Т.

И. иск срещу „Кеш пойнт България“ ЕООД. Ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски, както и на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 400 лв.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Кеш пойнт България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – присъденото адвокатско възнаграждение на адв. Н..

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, както и не е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

С частната жалба се оспорва наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство. Такова възражение е въведено своевременно с молба, депозирана на 20.02.2024 г. (л.34 и сл. от първоинстанционното дело), като са представени и доказателства. Представеното искане за сключване на договор за кредит обаче не води до извод, че И. разполага с достатъчно средства и не е материално затруднена. Същите възражения са направени и с молбата по 2 чл.248 ГПК. Съдебната практика е категорична, че след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително относно претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК (определение №162/28.04.2022 г. по ч.гр.д. №5096/2021 г. на ВКС, III г.о.). В цитирания акт се отбелязва, че в практиката по приложението на чл. 38, ал. 2 ГПК се приема, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, т. 1-3 – че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно.

Тежестта на доказване на липсата на посочените предпоставки лежи върху оспорващата страна.

От представеното искане за отпускане на кредит обаче не се опровергава твърдението, че липсват средства у ищеца за заплащане на възнаграждение на процесуалния представител.

Действително, представени са доказателства за доходите на И. за периода август – октомври 2023 г., които са над средните за страната. От приложената справка от АВ обаче може да се направи извод за задлъжнялост на ищцата, с оглед отразените вписвания на ипотеки, като не е доказано възражението за липса на материална затрудненост.

Неоснователни са доводите, свързани с наличие на други производства между И. и трети лица, макар и свързани с жалбоподателя. Тези производства са ирелевантни и отново потвърждават извода за задлъжнялост на ищцата.

Не е констатирано и упражняване на правото на иск от И. в разрез с нормата на чл.3 ГПК, както се твърди.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението, в 3 конкретния случай се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 400 лв. е напълно адекватно на вида и характера на делото, неговата фактическа и правна сложност, като се възприемат и съображенията, изложени от първоинстанционния съд.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №6142/21.05.2024 г., постановено по гр.д. №16523/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХV граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4