Решение № 485 от 15.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20211100508713 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8713/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗД “Б.И.” АД ЕИК ***** гр.София срещу решение №20119598 от 19.05.2021 г по гр.дело №29805/2020 г на СРС , 169 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди С.о. да заплати на основание чл.411 КЗ сумата от 288,76 лева – регресна претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Автокаско” за вреди по лек автомобил “Опел Астра” с рег.№***** собственост на СДВР-МВР , транспортни разходи и ликвидационни разноски ; от настъпило на 15.05.2019 г ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр.София на ул.Странджа от ул.Отец Паисий към бул.Скобелев , ведно със законната лихва от 09.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като причините за ПТП са доказани с протокол за ПТП , свидетелски показания и САТЕ.

Въззиваемата страна С.о. е подала писмен отговор на въззивната жалба . Не е доказан механизма на ПТП при условията на пълно доказване.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 28.05.2021 г и е 1 обжалвано в срок на 03.06.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно ищецът е застраховател по „Автокаско“ на пострадалото лице, както и е заплатил застрахователно обезщетение , транспортни разходи и са налице ликвидационни разноски . От друга страна не е доказан по безспорен начин механизмът на ПТП . Свидетелите не помнят кнокретните обстоятелства , а св.Ц. е съставил протокол за ПТП , но в него липсва отбелязване за наличие на дупка на пътното платно .

Решението на СРС е неправилно .

Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта са необходими три предпоставки : възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В случая е безспорно сключването на застрахователен договор , образуването на щета и плащането от застрахователя . Не се спори и че пътят е общински и СО принципно носи отговорност по чл.49 ЗЗД за действията по ремонтирането и поддържането му в безопасен вид / чл.31 и § 1 т.12,13 от ДР на Закона за пътищата и чл.3 ал.1 ЗДвП .

ПТП и вредите от него са доказани . За произшествието е съставен протокол за ПТП от 15.05.2019 г след посещение на място от служител на МВР . В протокола е удостоверен механизма на ПТП – попадане в дупка на пътя , която е запълнена с вода /локва/.

Без значение е обстоятелството , че към протокола за ПТП не е приложена детайлна схема и снимков материал . Изслушаната пред СРС САТЕ потвърждава , че щетите по МПС са вероятно следствие от подобен механизъм на ПТП – увреждания по картера на автомобила от удар в дупка с дълбочина поне 12 см. Според САТЕ заплатеното обезщетение /в частта за сумата за ремонта , ликвидационните разноски и транспортните разходи/ съответстват на средните пазарни цени .

Действително , свидетелите по делото не дават подробни показания , но същите са разпитани 2 години след инцидента , който не е особено съществен . Свидетелят И. Ц. обаче заявява , че е посетил инцидента и е съставил протокола на ПТП. Своевременно е извършен 2 оглед от застрахователя и в него са описани щетите , а МПС е ремонтирано .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и да се уважи иска , както и да се присъдят разноски на ищеца пред СРС и пред настоящия съд .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20119598 от 19.05.2021 г по гр.дело №29805/2020 г на СРС , 169 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА С.о. да заплати на основание чл.411 КЗ на ЗД “Б.И.” АД ЕИК ***** гр.София сумата от 288,76 лева – регресна претенция срещу лице , отговорно за деликт за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Автокаско” за вреди по лек автомобил “Опел Астра” с рег.№***** собственост на СДВР-МВР , транспортни разходи и ликвидационни разноски ; от настъпило на 15.05.2019 г ПТП /попадане в необезопасена дупка на пътното платно в гр.София на ул.Странджа от ул.Отец Паисий към бул.Скобелев / , ведно със законната лихва от 09.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.о. да заплати на ЗД “Б.И.” АД ЕИК ***** гр.София сумата от 810 лева разноски пред СРС и сумата от 125 лева разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3