Решение № 309 от 19.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. ХАСКОВО, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

НЕЛИ Д. ИВАНОВА при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500441 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №111/25.IV.2026 г. постановено по гражданско дело №1229/2025 г. Районен съд-Димитровград отхвърля като неоснователен предявения от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.***, бизнес сграда ***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С. Б., против А. В. С., с ЕГН **********, от***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на А. В. С., с ЕГН **********, че дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, с ЕИК 200644029, по Договор за банков кредит №***г., сключен между "Първа инвестиционна банка“АД и ответника, сумата от 3876,97 евро /три хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и деветдесет и седем цента/, с левова равностойност 7582,69 лева - главница, ведно със законната лихва от 08.05.2025г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 678,04 евро /шестстотин седемдесет и осем евро и четири цента/, с левова равностойност 1326,13 лева — договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.05.2022г. до 02.04.2024г.; сумата от 505,03 евро /петстотин и пет евро и три цента/, с левова равностойност 987,75 лева — лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г.; сумата от 77,80 евро /седемдесет и седем евро и осемдесет цента/, с левова равностойност 152,16 лева — лихва за забава, начислена за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г., ведно с деловодни разноски от 477,54 лева, за 1 които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №398/09.05.2025г. по ч.гр.д. №783/2025г. по описа на РСДимитровград.

Съдът отхвърля като неоснователен и предявения в условията на евентуалност иск от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.***, бизнес сграда ***, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., против А. В. С., с ЕГН **********, от ***, с който се иска А. В. С., с ЕГН **********, да бъде осъдена да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, с ЕИК 200644029, по Договор за банков кредит №***г., сключен между "Първа инвестиционна банка“АД и ответника, сумата от 746,48 евро /седемстотин четиридесет и шест евро и четиридесет и осем цента/ с левова равностойност 1459,99 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства по въззива

„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД са останали недовобни от постановеното решение,искат неговата отмяна и уважаване изцяло на предявените искове.Първоинстанционният акт бил неправилен и незаконосъобразен.Въззивникът сочи,че с изпращането на място, уведомлението за извършената цесия следва да се счита връчено на адреса, посочен в договора за кредит, съгласно договорки между кредитодателяцедент и кредитополучателя.Връчването на особен представител на длъжника на извършената цесия било надлежно и същата пораждала своето действия и спрямо него.От друга страна никой не мчожел да черпи права от собстевоното си противоправно поведение. Видно от книжата, съдържащи се в кориците на делото, ответникът не е изпълнил своите задължения и не е регистрирал надлежно новия си адрес, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да бъде открит от своите кредитори, съдебните и държавни органи. Особеният представител, разполагал с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален може с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска,но няма пречка той да приема материалноправни изявления от името на длъжника.От друга страна договора за цесия пораждал действието си и цесионера е станал кредитор на длъжника,незавосими от връчването или не на последния.

Въззиваемата страна представя отговор на въззивната жалба,с който извежда нейната неосноватеност и правилността на обжалваното решение,което следвало да се потвърди.Излагат се подробни доводи.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици с решението на първоинстанционния съд. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита и е насочена към проверка на решението на районният съд в рамките на изведените доводи за неговата незаконосъобразност.В хода на въззива не се въвеждат доводи в насока нищожност или недопустимост,нито въззивния съд намира основания за наличие на обстоятелства в тази насока или за произнасяне служебно по незаявени в жалбата доводи.

Следователно предметът на въззивното производство в настоящия 2 случай следва очертания във въззивната жалба и представения отговор предмет на инстанционната проверка-доколко е налице известяване на длъжника за осъществената цесия на вземането против него,предвид връчването на книжата на осебен предтсавител на същия и какви са правните последици от това по отношение на заявеното за защита субективно материално право чрез предявените искове.

В рамките на производството пред първата инстанция са установени относимите обстоятелства по надлежния ред.В доклада на съда правилно,ясно и своевременно е разпределена доказателствената тежест и по отношение на ищеца-да установи всички обстоятелства от които извежда заявените за защита субективно права,вкл. и относно сочените договори,така и по отношение на ответника.

Между страните няма спор по установените в хода на производството факти,а за техните правни последици.

Предявените искове пред РС-Димитровград съставляват обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.I, вр. чл.415 ал.I ГПК,

Същите за правилно определени и квалифицирани от съда и са процесуално допустими,като предявени от заявителя по образувано заповедно производство с идентичен предмет срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. V ГПК.

Доказани обстоятелства по делото са

- на 27.05.2016г. между „Първа инвестиционна банка“АД и А. В.

С. е сключен Договор за банков кредит №***, като съгласно същия на ответника е бил предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 5110 евро, който е трябвало да бъде върнат на 120 вноски до 15.05.2026г.

- „Първа инвестиционна банка“АД е продала на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД свои вземания към длъжници по договори за заем, сред които и този сключен с ответника;

-ищецът е заявител в заповедно производство по ч.гр.д.

№783/2025г., по което на 09.05.2025г. съдът издал Заповед №398 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 8952,13 лева главница– задължение по Договор за банков кредит №***г., сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, сумата от 8627,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2018г. до 02.04.2024г., сумата от 1129,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2024г. до 10.03.2025г., сумата от 167,45 лева, сумата от 167,45 лева, представляваща санкционна лихва за периода от 11.03.2025г. до 02.05.2025г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 477,54 лева.

-тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца е указано, че може да предяви установителен иск за вземането си против ответника;

-ищецът не е връчвал на ответника уведомление за извършената цесия на вземанията на кредитора към нея, нито пък изявление за обявяване 3 на тези вземания за изцяло предсрочно изискуеми,като връчването е станало чрез съдебните книжа на особения представител на ответницата.

Предмет на въззивното производство е именно осъществената цесия на вземането по потребителския кредит и доколко същата поражда действието си спрямо ответника,респ. дали същият дължи на цесионера изпълнение.Съобразно императива на чл.99 ал. IV от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.В случая основния въпрос е доколко процесното вземане е надлежно съобщение на ответника като длъжник.Според въззивния съд извода на районният съд в тази насока е правилен и законосъобразен.По делото не се установява,нито преди образуването му,нито в рамките на неговия ход и в хипотезата на чл.235 ал.III от ГПК,да е осъществено такова известяване на длъжника за цесията.Ето защо и същата няма действие спрямо него,предвид чл.99 ал.IV от ЗЗД.От една страна не може да се приеме,че е осъществено съобразно целите на закона,строго формалната и задължителна процедура по чл.47 от ГПК,предвид неустановяването на въззиваемият при процедурата по връчване съобщенията за образуваното дело,респ. и за връчване в хода на тези действия и на известието за цесията.Поради това и не може да се приеме за осъществена правната фикция,че същият е редовно известен,вкл. и за наличието на цесия на вземането по което е длъжник.

Нормата изисква ако ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира наймалко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

Същевременно при неустановяване на този адрес,за субекта на съобщаване възниква задължение да установи постоянния и настоящ адрес,които ако са различни,следва по отношение на тях да се осъществи горната процедура.Възниква задължение и за установяване на местоработата на адресата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност,където да се връчат книжата. В настоящия случай не са изпълнени всички предписани от закона стъпки,поради което и не е налице надлежно известяване на въззиваемият за настъпилата цесия. В случая не е изпълнено и направено изискуемото за откриването на ответника,тъй-като не са предприети всички проучвания, наложени от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността,за да се счита,че същият е надлежно известен,съобразно и решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, само при изпълнение на горните изисквяния и принципи.

От друга страна и приложеното към исковата молба на ищецацесионер уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения 4 на ответника по делото особен представител по реда на чл.47, ал.VI от ГПК. В случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не е надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, а л . III ЗЗД.Съобщението за това е достигнало до знанието единствено на особения представител,не и на носителя на страната по материалноправното отношение и ответник по делото.В случая следва да се съобрази,че особения представител по чл.47 ал.VI от ГПК не представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника,поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.