Решение № 316 от 28.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600833 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

С присъда от 24.03.2026г. постановена по н. о. х. д. № 115/25г. Окръжен съд-гр.Кюстендил е признал подсъдимия Й. М. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година,изпълнението на което е отложено за срок от три години.Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан да е извършил и престъпление по чл.142 ал.1 от НК.В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата,в законоустановения срок са постъпили протест от КОП и жалби от подсъдимия и частния обвинител.

С протеста се оспорва оправдателната част на присъдата,като се прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда.Посочва се,че първия съд е подценил значението и относимостта на събраните по делото доказателства,касаещи обвинението по чл.142 ал.1 от 1

НК,поради което е достигнал до неправилни крайни изводи относно неговата доказаност.

Искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част е залегнало и в жалбата на частния обвинител,който претендира и по-висок размер на присъдените му разноски за адвокатски хонорар.

В жалбата на подсъдимия от своя страна се атакува присъдата в осъдителната й част като се прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда,с която подсъдимия да бъде оправдан и по второто обвинение.Доводите на защитата се обединяват около тезата ,че доказаните действия на подсъдимия не се субсупмрат под престъпния състав на чл.143 ал.1 от НК.Алтернативно се излагат доводи и за приложението на чл.9 ал.2 от НК по отношение на това деяние,като се изтъкват ниската степен на обществена опасност на извършеното,конфликтните отношения между подсъдимия и пострадалата и положителните му характеристични данни.

В съдебно заседание,представителят на САП поддържа протеста и доводите изложени в него.Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Частният обвинител ,редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея доводи.Намира ,че подаденият протест е неоснователен.

Подсъдимият моли съда да бъде изцяло оправдан..

Въззивната инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

В хода на проведеното съдебно следствие от първата съдебна инстанция е събран пълният възможен обем доказателства,установяващи всички факти и обстоятелства,свързани с механизма на извършеното деяние и неговото авторство,които имат значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимият.

При извършената самостоятелна проверка на съвкупната доказателствена маса не се установиха съществени основания за промяна на приетата фактология от първата инстанция,а именно:

2

Подсъдимият Й. М. Г. е роден на ********г. в гр. ***, с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***“ № *, българин,с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Пострадалата Д. Е. К. и подс.Й. Г. живеели в гр.***; през периода 2022 г. до пролетта на 2023 година имали приятелски и интимни отношения, като подс.Г. работел в ресторант, взет под наем от бащата на св.К.. Отношенията им се развивали бурно,през месеците май- юни 2023 години се карали постоянно, ангажирали свои приятели с естеството на отношенията си и били в процес на приключване на връзката си.

На 02.06.2023 година поде. Й. Г. (тогава 26 годишен) около 12:00 ч. по обяд тръгнал към ресторанта си и забелязал, че лекия му автомобил марка „Шкода“ с № ******** е изцапан със смес от яйца и брашно по предния капак и предното панорамно стъкло. Решил, че това е сторено от Д. К. (тогава 23 годишна) с цел да привлече вниманието му. Отправил се към дома й, за да си изясня случилото се и с намерение да я накара да измие изцапания от нея автомобил.

Около 12:40 часа той паркирал управлявания от него лек автомобил в гр.

***- на ул. „***“, пред дом № *, където живеела св.Д. К.. Позвънил й по телефона в 12:39 часа (ервн. телефонна разпечатка от “Виваком” ЕАД- л.30, т.

III от ДП), казал й, че е пред дома й и настоял да слезе. Тя излязла с телефона си, при което поде.Г. й казал, че ще я води при баща й, за да му обясни защо му е изцапала колата. Тя влязла в автомобила и той потеглил, като настоявал тя да му измие колата. Откарал я до ул.*** № * в гр.***, където се намирал дома на родителите й. Двамата се качили до етажа на родителите й, но след като никой не отворил при позвъняването, се качили обратно в автомобила му.

Потеглили към бензиностанция “Никстар”, находяща се в града, като по пътя двамата водили спор по повод настояванията на Г. да измие автомобила му.

Междувременно той звъннал на баща й св.Е. К., за да му се оплаква от нея, като последния не му обърнал внимание.

Подс.Г. я закарал до бензиностанцията “НИКСТАР“, намираща се на път 6204 между гр. Дупница и с. Самораново. По същото време там се намирал и св.М. Г., приятел на подсъдимия, който миел колата си в частта на бензиностанцията, където имало клетки за това. Той се намирал в клетка 01, а до него- в клетка №2- спрял подс.Г.. Последният излязъл от автомобила си и 3 двамата се поздравили. Подс.Г. му казал, че св.К. е хвърляла яйца по колата му и че е дошъл да я измие. Св.М. Г. видял, че капака на автомобила е мръсен и че св.К. се намирала в автомобила- отпред на пасажерската седалка, като прозорецът там бил отворен. Поздравил я, тя нищо не казала, не изглеждала притеснена, подс.Г. бил спокоен, след което св.М. Г. потеглил с автомобила си.

Подс.Г. настоял св.К. да излезе и да почисти автомобила (вратата му била отключена), но тя отказала. Тогава той се качил отново и потеглил към автомивка „АКВА КЛИЙН“ в гр. Дупница, ул. „Саморанска“ №60, където отново спрял и слязъл от автомобила. Заобиколил автомобила, отворил рязко вратата откъм предната дясна страна на същия и започнал да вика към пострадалата “Виж колата, бе! Виж колата, бе!”, след което я напсувал. Той се надвесил в автомобила, дръпнал я с ръце и я ритнал, за да я принуди да измие колата му, при което св.К. се съпротивлявала и отказала. Тогава поде.Г. затворил рязко вратата, върнал се обратно и влязъл в автомобила, като потеглил към града.

По време на цялото това движение подс.Г. обиждал св.К., изразявал недоволство от изцапания автомобил и настоявал тя да го измие, което последната отказвала.

В автомобила продължил скандала между двамата, при което св.К. се обадила на тел. 112. Посочила, че бившият й приятел отвлича, води я, бута я и я дърпа; казала, че е в кола и че той я заплашва, че ще й счупи колата.

Обяснила регистрационния номер на автомобила, в който се намира, местоположението си в момента (на Наковия мост) и че не знае къде ще бъде закарана. По време на разговора (запис в централата на тел. 112), подс.Г. се намесвал, като пояснил кои са задните букви на регистрационния номер на автомобила; поискал линейка защото “...“не е добре момичето...”; на въпрос на св.К. къде ще я води, отговорил: “... сега ша измислиме, да. Искам ме попреследват...” Разговорът бил прехвърлен от оператора на тел. 112 към дежурния ^служител на РУ-Дупница. Докато пострадалата разговаряла с него, поде. Й. Г. спрял колата и я оставил да слезе в района на местността „Топлата вода“ в покрайнините на гр. Дупница. Това било съобщено на дежурния полицай, като св.К. му обяснила, че няма нужда от спешна помощ, обяснила, че ще подаде жалба. Било й разпоредено да остане на място до идването на патрул.

4

След това св.К. отишла в РУ на МВ Дупница, придружена от свой приятел- св.С., на когото се обадила с молба да я придружи дотам, като му разказала случилото се. Тя предявила жалба; по този случай била образувана полицейска преписка. На същата дата подс.Г. отишъл доброволно в полицията, където му били снети обяснения и на същата дата му бил издаден предупредителен протокол, връчен му в присъствието на св.Б. Г.- служител на полицията.

Св.М. С.- също полицейски служител, снел писмени сведения от св.К., която му обяснила случая; както и че е заплашвана от подсъдимия; възприел, че е изплашена; след което предприел действия по изземване на записи на камерите от посочените автомивка и бензиностанция. Той посетил бензиностанцията “Никстар”; изгледал записи от охранителни камери; но не ги иззел, тъй като установил, че автомобила спира и няма данни за противоправно поведение на подсъдимия. Отишъл до автомивка “Автоклийн”, откъдето с протокол за доброволно предаване иззел 1 брой СД, съдържащ запис от охранителна камера на автомивката- протокол за доброволно предаване- л.10, т. I от ДП.

След образуване на ДП св. К. оттеглила жалбата си на 15.06.2023 година, като поискала прекратяване на досъдебното производство, считайки, че по този начин приключва отношенията си с подсъдимия.

В хода на ДП впоследствие са представяни на хартиен носител извлечения от текстови съобщения от комуникация между подс.Г. и св.К. за периода след деянието- между 09.10.2023 година и 18.12.2023 г.- срвн. л.202 и сл. от ДП, съдържащи разговори между тях, свидетелстващи за добри отношения- л.202- 206, както и обсъждане на евентуално наказание по висящото дело на подс.Г.- л.209-212.

От приетата от съда съдебновидеотехническа експертиза

№47/12.09.2023 г., с предмет изследване на предадения от автомивка “Автоклийн” запис от охранителна камера, се установява, че записаното изображения е цветно, със звук, без данни за показани на плеъра време и дата.

Установено е, че видеофайла е цветен, с резолюция 1280/720 пиксела и продължителност на записа 00:40 минути. Отразените в него събития са както следва:

Изгледът на камерата представлява автомивка на самообслужване с 3 5 клетки и надпис “Автомивка на самообслужване”. На 4 секунда от записа в средната клетка паркира черен автомобил; момче с бяла блуза минава пред обсега на камерата и се връща след няколко секунди обратно (случаен гражданин); от автомобила с рег.№ ******** слиза мъж с червена тениска (видно от обясненията на поде. Г.- л.98 от делото това е именно той), който обикаля колата откъм вратата на пътника, отваря я рязко, извършва някакви действия вътре в автомобила и я затваря рязко; връща се, влиза през шофьорската врата и сяда вътре; тръгва с колата назад и дясно и излиза от кадър. При излизането му се забелязва бяла течност върху предния капак, както и номера на автомобила ********. Установени са звукови реплики при силен фонов шум:

“виж колата, бе, виж колата, бе (последвано от силен удар на врата на кола, ще ти еба майката, ще ти еба”. Заключението на експерта е, че поради отдалечеността на камерата и недостатъчна запълненост на кадъра представените за изследване кадри не подлежат на лицева идентификация.

От назначената от първия съд фоноскопска техническа експертиза във връзка с установяване наличие на годен фоноскопски материал в записа от охранителната камера, се установява следното: Той съдържа един видео файл, е наименование “ХВРС6112”, записан във формат МР”, с резолюция 1280x720, със звуков съпровод. Установен е текста на звуковия съпровод, посочен по- горе; че същият е с изключително кратка продължителност; репликите на лицето са кратки и ограничени по брой с обща продължителност 3 секунди; изказани са с крещене на далечно разстояние от микрофона на записващото устройство на фона на силни странични шумове.Заключението на вещите лица е, че звуковият съпровод, обект на експертизата се определя като негоден за извършване на сравнително идентификационно фоноскопско изследване и не е възможно да се отговори на въпроса дали гласа на подс.Г. присъства на представения видеозапис.