Решение № 178 от 03.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20235000500414 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 833/ 20.06.2023 г. по гр. д. № 2111/ 2020 на ОС – Пловдив П.Р.Б. е осъдена да заплати на В. В. П. сумата о т 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на водено срещу ищеца наказателно производство, приключило с Постановление на ОП – Пловдив от 11.01.2018г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 11.01.2018г. до окончателното плащане, като предявеният иск до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен, както и сумата от 209. 84 лв., представляваща лихва върху сумата от 1000 лв., внесена като парична гаранция в производството, дължима за периода от 25.09.2015г. до 18.10.2017 г., като искът до пълния предявен размер от 211. 79 лева, както и искането за присъждане на законна лихва върху паричната гаранция за периода от 11.01.2018г. до окончателното плащане са отхвърлени.

С посоченото решение са отхвърлени предявените против П.Р.Б. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 7 684. 12 лв., представляваща 1 разликата в нетните възнаграждения за длъжностите „******* *********“ и „**********“ за периода от 01.10.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 11.01.2018г., както и за сумата от 2 446 лева, представляваща имуществена вреда за периода от началото на заемане на длъжността „**********“ в РУ – Т., до датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска.

Недоволна от така постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е останала П.Р.Б., която го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение.

Недоволен от постановеното решение в отхвърлителната му част, е останал и ищецът В. В. П., който чрез пълномощника си излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил съобразно тяхната тежест всички релевантни за определяне на обезщетението обстоятелства, които сочат на завишен интензитет на неимуществените вреди.

Излага доводи и за основателност на предявените искове за имуществени вреди, поради което иска да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови ново, с което предявените искове се уважат изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Постановление от 17.09.2015 г. на ОП - Пловдив по ДП №*/2015 г. ищецът В. В. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.

294, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК за това, че на 12.09.2015 г. в гр. А. като полицейски орган е спомогнал на лице – Р.Т.Т., извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, да избегне спрямо него наказателно преследване и да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице преди да е извършил самото престъпление.

С Постановление от 18.09.2015 г. спрямо обвиняемия В. П. е взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена на 25.09.2015 г. С Постановление от 18.10.2017 г. е отменена взетата спрямо В.

2

П. мярка за неотклонение.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 11.01.2018 г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради липса на достатъчно убедителни доказателства, което е връчено на 16.01.2018 г.

Със Заповед № 317з – 3345/ 18.09.2015 г. на директора на ОДМВР – П., считано от същата дата, ищецът е временно отстранен от длъжност като „****** ********** **********“ в група „Т.п.“ на сектор „О.п.“ към РУ - А. при ОДМВР – П. по образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Дисциплинарното производство е приключило със Заповед № 317з – 729/ 29.02.2016 г., с която е възстановен на заеманата длъжност.

По делото са представени извлечения от електронни медии, съдържащи статии за задържането на ищеца В. П. и образуваното наказателно производство.

По делото са събрани и гласни доказателства. Като свидетел е разпитана съпругата на ищеца - Д. П.а, която сочи, че воденото срещу съпругът й наказателно производство се е отразило тежко на него и цялото им семейство. След задържането му изглеждал „смазан“, а след освобождаването му започнали промени в неговото поведение. Отказвал да се храни, бил пребледнял, оплаквал се от главоболие, сърцебиене, ускорен пулс. Оплаквал се, че чувства стягане в гръдния кош, че се чувства притиснат, наблюдавали се промени в кръвното налягане. Задържането на ищеца било отразено в медиите и достигнало до голяма аудитория, сред която и близките на ищеца.

След преживяването ищецът станал затворен, спрял да споделя, съжителството с него станало изключително трудно, започнал да пие.

Отношението на хората от квартала драстично се променило спрямо него, започнали да се държат арогантно и унизително, което довело до отдръпване от страна на ищеца, той не искал да излиза, да ходи до магазина. Отразило се и на отношенията му с колегите, които престанали да общуват с ищеца. След възстановяването му на работа се преместил да работи в с. Т.. След освобождаването от ареста техният син започнал да проявява признаци на психично заболяване, което довело до допълнителни притеснения за семейството. Съпругът й и до момента бил различен човек, често ставал раздразнителен, нервен, гневен, когато си спомнел за случилото се с него.

3

Св. М.У. твърди, че се е срещнал с ищеца непосредствено след задържането му. Той изглеждал отчаян и разочарован от случващото се, съкрушен, споделил, че не се чувства добре, притеснявал се от развоя на събитията. Чувал е други хора да коментират случката. Предоставял е парични средства на ищеца, за да му помага в периода, през който е бил отстранен от работа и не е получавал доходи. И до момента е налице промяна в поведението му, станал по - затворен, не искал да излиза навън.

Св. Л.Н. сочи, че процесното събитие се е отразило пагубно на ищеца, той се „сринал“, демотивирал се, станал разсеян, отнесен. Отношението на колегите им към него се променило, започнали да странят от него и да го коментират, бил изолиран. Наблюдавали се съществени разлики в поведението му от преди задържането и наказателното производство – преди тези събития ищецът бил отдаден на работата си, изключителен професионалист, сърдечен човек, мотивиран да работи, колегите се допитвали до него по професионални въпроси, излизали са в извън работно време. След задържането, всичко това се променило от една страна поради факта, че ищецът се демотивирал, а от друга – защото всички започнали да странят от него. Причината за преместването на ищеца в РУ – Т. била свързана с отрицателното отношение на колегите и началниците и влошената работна обстановка.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че В. П. е психично здрав, като не са установени данни за минало и актуално психично разстройство и качествено нарушение на психичните функции. Обсъжданото събитие е предизвикало за ищеца неудовлетворени изживявания, които за период от време са имали изразеност на субективни оплаквания, съотносими към симптоматиката на ситуитивно обусловено тревожно депресивно разстройство, което е било с продължителност, съответна на времето, посочено за отстраняване на работа и посочено за повлияване от приеманите медикаменти. При проведеното психодиагностично изследване е установено, че ищецът показва склонност към позитивно отношение към настояще и бъдеще, високи нива на емоционална регулация и активност към търсене на решения, което индикира добре функционираща, адаптивна и устойчива на стресови събития личност, с високи познавателни, емоционални и личностови ресурси. Нивото на емоционална зрялост на ищеца е предпоставка за справяне със стреса по 4 реалистичен, насочен към бъдещето начин и формиране на правдиви очаквания. Наблюдава се непреработено и афектогенно негативно житейско събитие, носещо характеристиките на психотравмено събитие, с прояви на раздразнение, гняв, повишена бдителност, раздразнителност. Преживяното нежелано събитие е придружено с остра стресова реакция и постравматично стресово разстройство, без да е последвала житейска дезадаптация.

Според приетите основна и допълнителни счетоводни експертизи разликата между заплатата за длъжност „********** IV – та степен“ и „****** ********** **********“ за периода от м. октомври 2015г. до м. януари 2018г. е 6499 лв. Съгласно допълнителното заключение разликата между нетните възнаграждения (ведно с включените в тях допълнителни константни възнаграждения) е в размер на 7 864. 12 лв.

От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че за периода на воденото наказателно производство, ищецът има 4 посещения при невролог, една хоспитализация с диагноза: ИБС. Нестабилна ангина пекторис. Артериална хипертония и едно посещение при кардиолог.

Според вещото лице артериалната хипертония (която е новодиагностицирано заболяване) представлява многофакторно заболяване, с разнообразни рискови фактори, като при ищеца се открояват следните: наследственост, пол, психиемоционален стрес, тютюнопушене. Заболяването при ищеца протича неусложнено, контролира се с минимално лечение. При престоя на ищеца в МБАЛ „П..“ е поставена диагнозата „Исхемична болест на сърцето“, но не е извършена коронарна антиография по спешност, което изключва висок риск от миокарден инфаркт. Липсата на данни за последващи хоспитализации или усложнения предполага благоприятен изход от болестта или липса на такава.

Като фактори, допринасящи за настъпването или развитието на болестта, налични при ищеца, са дефинирани: тютюнопушенето, артериалната хипертония, дислипидемия, наследственост, пол. Стресът и притеснението от воденото наказателно производство могат да се обсъждат като допълнителни фактори, без да представляват единствена или основна причина за болестното състояние. Според експертът воденото наказателно производство не може да се разглежда като причина за влошеното здравословно състояние на ищеца.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното:

5

Въззивните жалби са подадени в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което са допустими.

Предмет на обжалване е цялото решение на ОС – Пловдив с изключение на частта, в която предявеният иск за сумата от 211. 79 лв., представляваща лихва върху сумата от 1000 лв., внесена като парична гаранция в производството, дължима за периода от 25.09.2015 г. до 18.10.2017 г., е отхвърлен над сумата от 209. 84 лв., в която част решението е влязло в сила поради необжалването му от ищеца.

В. В. П. е предявил против П.Р.Б. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените от повдигнатото му незаконно обвинение неимуществени и имуществени вреди.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.