Акт № 3604 от 13.09.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 41

Номер

41

Година

26.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.26

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Иванка Димова дело номер

20124100101314 по описа за

2012 година за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по предявен от М." Д. С. Ч., - гр.В. Т. против " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. искове за заплащане съответно на основание чл.236,ал.2 ЗЗД на сумата 174 000 лева и на основание чл.92,ал.1 ЗЗД - сумата 26000 лева. В исковата си молба М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. твърди, че в изпълнение на сключен между дружеството и "С.Б. ЗА А.Л. ПО К. В.Т.",Е. на 26.05.2008 година договор за наем е предоставило на ответното дружество за временно ползуване за срок до 26.05.2011 година част от собствения си недвижим имот, находящ се в гр.В. Т.,ул."Б." № 1, представляващ части от сграда, построена в УПИ .., в кв.... по ПУП на гр.В. Т. , респективно - втори и трети етаж от сградата, подробно описани в т.т. 6.3 и 6.4 от Акт за държавна собственост № .... от 12.03.1966г. и описания в т.5 от АДС втори етаж. Твърди, че с подписани между тях съответно на 26.05.2011 година, на 24.11.2011 година и на 18.01.2012 година допълнителни споразумения срокът на действие на договора е удължен до 26.03.2012 година. Посочва, че с изтичането на действието на договора за наем действието на последния е прекратено, тъй като с ответното дружество с чл.16 от договора изрично са се договорили, че оставането на наемателя в имота слÕд прекратяването на договора за наем, включително и поради изтичането на срока, не води до продължаване на наемните правоотношения и превръщането му в безсрочен.Посочва в тази връзка , че с чл.19 от сключения между тях договор за наем са се договорили, че ако наемателят остане в имота след прекратяването му, той дължи наемната цена, уговорена в т.2, в троен размер, а с т.17 са договорили неустойка при невръщането на имота в размер на 100 евро за всеки ден от забавата. Твърди, че с писмо от 15.06.2012 година М."Д.С.Ч." е уведомила " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. за прекратяването на действието на договора и я е поканила да освободи и й предаде имота, както и да й заплати полагащото се обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД, отнапред договорено между тях с чл. 19 от договора за наем , както и дължимата по т.17 от договора неустойка. Това обаче ответната Б. не е направила и към датата на предявяване на иска по делото, въпреки отправените й многократно покани за освобождаване на имота и заплащане на дължимите обезщетение и неустойка. Твърди, че към датата на предявяване на иска по делото - 25.10.2012 година, дължимото й от ответника обезщетение по чл.19 от договора, във връзка с чл.236,ал.2 ЗЗД , е в размер на 627057,17 лева с ДДС, а обезщетението по чл.17, във връзка с чл.92,ал.1 ЗЗД, е в размер на 41659,18 лева, от които претендира частично по делото съответно 174000 лева и 26000 лева, или общо 200000лева. Оспорва като неоснователно възражението на ответната Б. за извършено от нея и произвело действие извънсъдебно прихващане при условията на чл.103 ЗЗД. Твърди, че след коригирането с подписаните между тях анекси към договора на наемната цена, чл.19 от договора не е променен, а продължава да се отнася до чл.2 от договора, без да се отнася до номинално определена сума, поради което смисълът на посочената разпоредба е точно обратният на този, който ответникът се опитва да вложи в това обстоятелство, респективно - дължимото от последния обезщетение е трикратният размер на договорената месечна наемна цена в размер на 30000 лева. Признава, че принципно в случая върху претендираното обезщетение ДДС не се начислява. Твърди, че възражението за прекомерност на договорената неустойка по чл.92,ал.2 ЗЗД е неоснователно съгласно чл.309 ТЗ, при което сключеният между двете болници договор за наем е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ. Оспорва предявените против дружеството от "СБАЛК В. Т.",Е. - гр.В. Т. насрещни искове. Развива съображения за допусната от закона възможност за едновременна договореност на обезщетението по чл.236,ал.2 и неустойка по чл.92,ал.1 ЗЗД като израз на договорната свобода съгласно чл.9 ЗЗД. Цитира практика в тази насока. Моли съда да уважи предявените от дружеството по делото частични искове и да отхвърли предявените против него от "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т.",Е. - гр.В. Т. насрещни такива .Претендира разноски.

Ответникът " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. оспорва предявените против дружеството от М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. искове. Не спори, че между тях на 26.05.2008 година е сключен договор за наем, срокът на действие на който е изтекъл на 26.03.2012 година. Не спори, че след прекратяването на действието на договора не е освободила и върнала на ищеца предоставения й от последния по договора за временно ползуване имот. Признава, че е ползвала същия и към датата на предявяване на иска по делото.Твърди обаче, че претенцията на М."Д.С.Ч." по чл.236,ал.2 ЗЗД е недопустима, тъй като претендираното вземане е прихванато и продължава да се прихваща със значително по-голямо по размер нейно насрещно и изискуемо вземане в размер на 1230342,96 лева към ищцовата Б. съгласно уведомление, вх.№...../01.08.2012 година .Посочва че вземането й представлява стойността на извършени от болницата в наетите помещения, които при наемането им са били в окаяно състояние, СМР. Оспорва по основание и размер както иска по чл.92, ал.1, така и този с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД, като в тази връзка твърди, че дължимият от дружеството наем не е в сочения от ищцовото дружество троен размер. Посочва, че сключеният между " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. и М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. на 26.05.2008 година договор за наем инкорпорира в себе си съдържанието на договор за изработка по смисъла на чл.258 ЗЗД, поради което не са налице посочените от ищцовата Б. кумулативни изисквания за търсенето на неустойка от нея, при което същата е неизправна по договора за наем страна, която не е заплатила строително-монтажни работи в размер на 1154742,96 лева. Твърди, че разпоредбата на чл.19 от сключения договор препраща към уговорения ­азмер на наема съгласно чл.2 от договора, който е 5040 лева, а не 30000 лева. В тази връзка признава, че действително наемната цена е била коригирана с последващи анекси, за да достигне сумата 30000 лева, колкото е дължимият наем в момента, но анексирането касае само наемната цена, а не уговорената неустойка в чл.19 от договора. Твърди, че волята на страните по договора е достатъчно ясна относно размера на неустойката и препращането към чл.2 от договора категорично го потвърждава. Посочва в заключение, че претенцията на ищеца за заплащане на месечно обезщетение в тройния размер на последно договорения наем от 30000 лева, т.е. 90000 лева, е абсолютно неоснователна. Твърди, че от коректното тълкуване на договора подобен извод за дължим наем в посочения размер не може да бъде обоснован, при което и съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а тя не е била да се уговори месечно обезщетение в размер на 90000 лева за ползването на имота след изтичането на наемния срок.Посочва в тази връзка, че дължимото обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД би могло да бъде най - много в размер на 105840 лева. Твърди, че абсолютно противоправно и неоснователно ищецът приема, че има право да кумулира двете форми на неустойка, уговорени съответно в чл.17 и чл.19 от договора. Посочва, че в двете посочени разпоредби са уговорени две алтернативни форми на неустойка, които наемодателят може да претендира срещу него като наемател за ползването на имота след изтичането на наемния срок, без обаче да може да търси едновременно обезщетение и по двата текста, както всъщност е направил с предявените от него по делото искове. Посочва и развива съображения, че в претендираното обезщетение не следва да се включва ДДС, тъй като то не е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Прави възражение по чл.92,ал.2 ЗЗД за прекомерност на договорената неустойка, като в тази връзка развива съображения , че сключеният между двете дружества договор за наем, от който ищцовата Б. черпи правата си по делото, не е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, тъй като не е сключен от тях по занятие. "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. е предявила против М."Д.С.Ч." - гр.В. Т. насрещни искове, приети за съвместно разглеждане в производство с предявените от М. " Д. С. Ч. " , по делото такива с определение на съда по делото от 28.01.2013 година. Насрещните искови претенции на "С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. са с предмет: Ако не бъде уважено възражението на болницата за неоснователност на претенцията на М." Д. С. Ч. ", за неустойка за разликата над 35280 лева до 174000 лева ,респективно - за сумата над 105840 лева до 174000 лева, да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗЗД, във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и справедливостта и като надхвърляща многократно разумните стойности на неустойката, клаузата на чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем, както и независимо от това , на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.9 ЗЗД, във връзка с чл.26,ал.4 ЗЗД, да бъде обявен за нищожен чл.17 от договора за наем в частта му за договорената неустойка поради това,че последната дублира по функция уговорената с чл.19 от договора неустойка и противоречи на добрите нрави и справедливостта, а освен това и двете неустойки са уговорени за една и съща форма на неизпълнение. Моли предявеният иск по чл.236,ал.2 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а претендираната неустойка по чл.17 от сключения договор да бъде намалена поради прекомерност ,евентуално - ако не бъде уважено това й искане - да бъдат уважени предявените от болницата насрещни искове. Претендира разноски.

Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ М. "Д. С. Ч.", - ГР.В. Т. ЧАСТИЧНИ ИСКОВЕ :

М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. основава исковите си претенции по делото съответно на чл.236,ал.2 и чл.92,ал.1 ЗЗД, като претендира " С. Б. ЗА А. Л. ПО К. В. Т. ",Е. - гр.В. Т. да бъде осъдена да й заплати общо сумата 200000 лева, в това число сумата 174000 лева, представляваща част от общо дължимото й обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД в размер на 627057,17 лева, равняващо се на наемната цена от 30000 лева с ДДС в троен размер съгласно чл.19 от сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем за периода от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година и 26000 лева, представляващи част от общо дължимата й неустойка в размер на 41659,18 лева по чл.17 от договора за наем за непредаване владението на имота за времето от 27.03.2012 година до 25.10.2012 година - 213 дни, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумата.

По делото е установено и не се спори, че между страните на 26.05.2008 година е сключен договор за наем, по силата на който М. "Д. С. Ч.", - гр.В. Т. е предоставила на "С.Б. ЗА А.Л. ПО К. В.Т.",Е. - гр.В. Т. за временно ползуване за срок до 26.05.2011 година собствения си недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул. "Б." № ..., подробно описан в договора, срещу поето от ответната Б. задължение да й заплаща месечен наем общо в размер на 5040 лева, без ДДС / чл.2 от договора/. Не се спори, че с подписани между страните съответно на 26.01.2011 година, 26.05.2011 година , 24.11.2011 година и 18.01.2012 година допълнително споразумение, анекс и други две допълнителни споразумения към договора, страните са удължавали срока на сключения между тях на 26.05.2008 година договор за наем и са променяли договорената с него наемна цена. Видно от последното подписано от страните на 18.01.2012 година допълнително споразумение към договора/ л.21/ , срокът на действие на договора по волята на страните е удължен до 26.03.2012 година, а наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя срещу ползването на наетия имот месечен наем в размер на 25000 лева, без включен ДДС. С подписания на 26.05.2008 година договор страните са се договорили, че оставането на наемателя в имота след прекратяването на договора за наем, включително и поради изтичане на срока, не води до продължаване на наемните отношения и превръщането на договора в безсрочен / чл.16/; че при прекратяването на договора ,наемателят е длъжен да предаде на наемодателя владението на имота, като при неизпълнение на това задължение му дължи заплащане на наемната цена, както и обезщетение в размер на 100 евро за всеки ден на забавата / чл.17/ и че наемателят дължи наемната цена , уговорена в чл.2, в троен размер, ако остане в имота след прекратяването на договора / чл.19/. Страните не спорят, че след изтичането на срока на действие на договора на 26.03.2012 година ответната Б. не е върнала на ищеца предоставения й за временно ползуване с договора за наем от 26.05.2008 година имот; продължила е да ползва имота; ползва го и към датата на предявяване на иска по делото - 25.10.2012 година.