Решение № 264838 от 19.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11505/2019
- Вид
- Решение № 264838
- Подписан
- 19.07.2021
- В сила
- 19.07.2021
- Състав
- ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "В" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ …… гр.
София,19.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря
Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 11505/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 112544/13.05.2019 г. по гр. д. № 45019/2018 г. по описа на СРС, 153 с-в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.Л.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******сумите както следва: 952, 96 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 28, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб.
№ 252995 за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г. и сумата 41,72 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до плащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26 495/2018 г. на СРС, 153 състав. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства.
С решенето исковете за главница за разликата до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер на 183, 69 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 16.04.2018 г. и 13, 60 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за същия период са отхвърлени.
Недоволен от решението само частта, в която са отхвърлени до пълните размери претенциите за установяване на задължения за главница и лихви за забава върху сумите за ТЕ и дялово разпределение е останал ищеца „Т.С.“ ЕАД, който го обжалва с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон в тези части. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., обнародвани по установения в ЗЕ ред, в които е определен срока и реда, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ и изпадат в забава. Излагат се съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. СРС не е съобразил, че сумите по фактури за м. 07.2015 г. стават изискуеми едва м. 09.2015 г., поради което неоснователно СРС е приел, че е налице погасяване по давност на част от вземанията. По отношение на задълженията за лихви поддържа, че ответникът е бил длъжен да заплаща месечните си задължения за ТЕ в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. След изтичане на този срок ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Позовава се на чл. 22, ал. 2 от ОУ, съгласно който клиентите заплащат стойността на услугата дялово разпределение, извършена от ФДР. Сумата е включена в общата фактура за периода и в извлечението от сметки на длъжника. Върху тази сума е начислена и лихва за забава, която се дължи от потребителя. Поддържа, че сумата за дялово разпределение е фактурирана и е настъпила суброгация на ищеца в правата на ФДР по отношение на тази сума. По тези съображения моли да се отмени решението в оспорените отхвърлителни части и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за въззивната инстанция, прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна - ответницата Т.Л.К. в срока по чл. 263 ГПК оспорва жалбата с доводи, че е неоснователна, е решението на СРС, в оспорените отхвърлителни части, е правилно и обосновано. Правилен и съобразен със закона е извода на СРР, че за периода м.
05.2014 г. - м. 02.2015 г. вземанията са погасени по давност по смисъла на чл.
111, б. „В“ ЗЗД. Решението е съобразено и с практиката на съдилищата по въпроса, поради което моли въззивната жалба да се остави изцяло без уважение. Претендира разноски а въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената отхвърлителна част. Производството се развива след подадено по реда и в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника Т.Л.К..
Решението е влязло в сила в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са уважени.
Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият състав приема, че в съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Договорното отношение между страните е възникнало от качеството на ответницата на собственик на топлоснабдения имот. Това качество се установява от представените пред СРС доказателства. Освен това, решението е влязло в сила в частите, в които исковете са уважени. Предвид диспозитивното начало в процеса съдът намира, че не може да се преразглежда въпросът за собствеността на топлоснабдения имот, от която възниква и качеството на ответницата на потребител на ТЕ.
На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ, както е приел и СРС в решението си.
Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Т.с.“ ЕООД.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява и от представените от ФДР и документите, касаещи дяловото разпределение за периода.
СРС е приел, че ответницата не е оспорила конкретното количество и стойност на доставената до имота ТЕ в размер на 1 165, 08 лв. за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., както и цената на услугата дялово разпределение от 62, 58 лв. за същия период, като е приел за основателно възражението за погасяване по давност на главницата за ТЕ В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземанията три години назад от подаване на заявлението.
Във връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. в една обща фактура, не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура каквито твърдения ищецът поддържа във въззивната жалба, тъй като падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият - до 30 число на месец, следващ отчетния период. Обратното би означавало да се даде възможност на ищеца да измества произволно периода на изискуемостта на месечните задълженията с оглед течението на срока на погасителната давност за тях, което е в противоречие с нормата на материалния закон уреждащ давностните срокове.
Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК, с подаване на което се прекъсва давността, е депозирано на 26.04.2018 г., следва че вземанията, заявени за периода от м. 05.2014 г. до м. 02.2015 г. вкл. са погасени по давност. СРС е приел, че не са погасени по давност вземанията за доставена ТЕ за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., на стойност 952, 96 лв. съгласно приетите по делото и неоспорени от ответника кредитни известия за стойността на месечните фактури и фактури за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки и вземането за дялово разпределение на стойност 41,72 лв.
Въззивният състав не намира основание за промяна изводите на СРС по размерите на дължимите претенции, относно които не са изложени и никакви конкретни съображения в жалбата.
По отношение претенциите за установяване на лихви за забава върху главните задължения - по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
Основателно
СРС е приел, че по аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
В жалбата не са излагат никакви конкретни съображения за незаконосъбразност на решението в тази част, освен че длъжникът изпада в забава след изтичане на 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Поради това, настоящият състав не намира основание за промяна изводите на СРС в частта, в която изцяло са отхвърлени претенциите за лихви за забава, тъй като при проверката на решението е обвързан само със сочените във въззивната жалба съображения.
Въззивният състав споделя изводите, че съгласно нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно - до 30 число на месеца следващ този, за който се отнасят, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период на интернет страницата на ищеца. Основателно е прието, че представените по делото пред СРС констативните протоколи, се отнасят до публикуването в сайта на дружеството на изравнителни сметки, за периоди 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., за които задълженията са погасени по давност. Поради изложеното, в решението обосновано е прието, че акцесорната претенция в частта, върху непогасената по давност главница, също е неоснователна.
По отношение на лихвите за забава за услугата дялово разпределение, в производството не са ангажирани доказателства, че потребителя е поставен в забава в плащането на задълженията за предоставената услуга дялово разпределение през процесния период, поради което претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху тези суми също са неоснователни, както приема и СРС.
По изложените до момента съображения, според настоящият въззивен състав не са налице основания за промяна в изводите на СРС и решението в оспорените отхвърлителни части следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ответницата. Въззивният съд намира, за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на разноските й по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото се претендират само адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., за който има данни, че действително е заплатен и следва да й бъде присъден.
Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ad401a0-b218-44e6-b38b-c0e5f3554ad2