Решение № 36 от 20.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Добрич, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230101731 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по молба, подадена от В. Ж. Т. от гр.Д., ул."***" № ***, ет.***, ап.***, чрез адв. Д. Ч. /надлежно упълномощена/, с която срещу ЕТ „ДЪГА ГЕОРГИЕВИ - ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ" с ЕИК 124040029 със седалище и адрес на управление Гр.Добрич, ул."Ропотамо" № 32, вх.А, ет.2,ц ап.1, представляван от Г. Т. Г. ЕГН: ********** са предявени следните кумулативно обективно съединени осъдителни искове:

- за сумата от 14000.52 лв. (четиринадесет хиляди лева и петдесет и две стотинки), представляваща неиздължен остатък от наемно възнаграждение за стопанската 2022/2023 г. на основание Договор за наем на земеделска земя от 10.06.2022 г. за поземлен имот № *** в землището на с. Т., община К., обл.Д. с площ от ***дка и за поземлен имот № *** в землището на с. Т., община К., обл.Д., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното издължаване, както и

- за сумата от 1300.94 лв. (хиляда и триста лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на претендирания остатък от неиздълженото наемно възнаграждение в размер на 14000.52 лв. по Договор за наем на земеделска земя от 10.06.2022 г. за стопанската 2022/2023 г., за периода от 02.10.2023 г. до 04.06.2024 г.

Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал, на осн. чл. 214, ал. 1, изр.3 от ГПК изменение в размера на предявения иск за главница, чрез неговото намаляване, до размера на сумата от 12 250,52 лева, 1 като е прекратил производството по делото за горницата над тази сума до първоначално предявения размер от 14000.52 лева, на осн. чл. 232 от ГПК.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищецът, като наемател, сключил с ответника, в качеството на наемодател, договор за наем на земеделска земя на дата 10.06.2022 г. за поземлен имот № ***в землището на с. Т., общ.К. - нива с площ от *** дка и за поземлен имот № *** в землището на с. Т., общ.К. - нива с площ от *** дка за стопанската 2022/2023 г. За описаните имоти ищецът имал запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, на основание нотариален акт № 8, том IV, д. № 464/2013 г., вх.рег.

№ 1008/10.04.2013 г. на СлВп. гр.К. Според Раздел III „Цена на договора", т.1 от намения договор, сключен между страните, наемната цена и срокът и за плащане са уговорени по следния начин: 35 % от паричната стойност на продукцията за стопанската година, като наемната сума ще се изплати след приключване на стопанската година. Уговорено е пак там, че наемната цена не може да бъде но-малка от най-високата наемна цена или рента, давана в региона плюс 10 лева. Наемната цена според същата точка от договора не може да бъде и по-малка от наемната цена или рента, давана от кооперация „***" с.С., обл.Д. По данни от кооперация „***" с. С., както и по данни на наематели на земеделска земя в землището на с. Т., средният размер на наемно възнаграждение на декар за стопанската 2022/2023 г. е в размер на 130 лв./дка, съгл. представеното към исковата молба удостоверение. Ето защо, претендираното от ищеца наемно възнаграждение по сключения договор е в размер на 22750.52 лв. До датата на подаване на исковата молба /05.06.2024г./ наемателят на имотите е извършил към наемодателя следните частични наемни плащания за стопанската 2022/2023 г.: на дата 13.06.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5250,00 лв. - авансов наем за стопанската 2022/2023 г..; на дата 27.03.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3500 лв. с основание: „допълнителна рента 2022/2023 г.". Общият размер на извършените от ответника към ищеца плащания на наемната цена по сключения договор за наем на земеделска земя за стопанската 2022/2023 г. към датата на завеждане на делото възлиза на сумата от 8750.00 лв .

След многократни разговори между ищеца и ответника, целящи постигането на споразумение за размера на наемното плащане по договора за стопанската 2022/2023 г. и след извънсъдебно установяване между страните по договора за наем на факта, че изплатеното от кооперация „ЗКЧС „****" рентно/наемно плащане на декар обработваема земя за стопанската 2022/2023 г. е в размер на 130.00 лв., първоначално ответникът демонстрирал съгласие и поискал даването на кратък срок за изплащане на остатъка от дължимото наемно възнаграждение в размер на 14000.52 лв. (22750.52 лв - 8750.00 лв.).

До датата на подаване на исковата молба /05.06.2024г./ обаче , ответникът не е заплатил на ищеца претендирания остатък от наемното възнаграждение по договора, в размер на 14000.52 лв.

Според уговорения в договора за наем падеж на задължението за заплащане на наем, същият се дължи след изтичането на стопанската година 01.10.2023 г. (предвид разпоредбата на § 2, т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието). За времето от 02.10.2023 г. до датата на депозиране на 2 настоящата искова молба - 05.06.2024 г., ответникът е в забава за заплащане на дължимият наем, поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи сумата от 1300.94 лв. - обезщетение за забавено плащане на наемната цена.

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се сторените по делото разноски, вкл. По обезпечителното производство.

По искане на ищеца съдът е допуснал обезпечение на предявените искове обезпечителни мерки: „ЗАПОР” върху всички банкови сметки на ответника в „ТБ ТОКУДА БАНК" АД, до размера на сумата от 15301,46 лв.

/петнадесет хиляди триста и един лева и 46 ст./.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа депозираната искова молба. Признава извършено от ответника на дата 15.09.2024г. частично плащане на претендираната главница в размер на 1750 лева. Поради извършеното в хода частично плащане счита, че ответникът дължи в пълен размер лихвата за забава и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Възраженията му по допустимостта се основават на твърдения за изложени от ищеца неверни фактически твърдения. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за наем на земеделска земя на 10.06.2022г. за срок от една стопанска година - 2022/2023г. при уговорена цена на дка в размер на 35% от обема на добива от наетите имоти и пазарната цена на произведената продукция, но не по-малко от най-високата наемна цена или рента, давана за региона плюс 10лв. и не по-малко от наемната цена или рентата, давана от кооперация „***“, с.С., обл.Д. Ответникът признава, че е изплатил на ищеца за процесната стопанска година суми в общ размер на 10500лв. на три вноски, а именно: сумата от 5250лв. на 13.06.2022год - с основание „аванс земеделска земя за 2022/2023год.; сумата от 3500лв. на 27.03.2023год- с основание „допълнителна рента 2022/2023“ и сумата от 1750лв. на 15.09.2024год. - с основание „допълнителна рента съгл.договор от 10.06.2022год.“.

Според ответника ищецът се придържа единствено и само към изпълнението по последното изречение в Раздел III. т. 1 “Цена на договора“ от процесния договор за наем и неоснователно претендира наемно възнаграждение в размер на 22750.52лв. или по 130 лв. на дка. , т.е. размера на рентата, изплащана от кооперация „***“, с.С., обл.Д. Пояснява се, че през стопанската 2022/2023 г. агрометеорологичните условия били много тежки с продължителна липса на дъжд, което довело до значителни загуби на земеделските производители в района на община К., обл.Д. Твърди се ответникът също да е претърпял значителни загуби, което било установено от представители на Министерството на земеделието и храните, които състави протоколи. Процесните ниви били засяти със слънчоглед. Пояснява се, че ответникът изплатил на ищеца сума от по 60лв. на декар, която представлявала най-високата наемна цена в района за стопанската 2022/2023год. плюс 10лева, в изпълнение на точка III от процесния договора 3 за наем. Оспорва се изложеното в исковата молба, че ответникът демонстрирал съгласие да изплати сума от по 130лв. на декар. Последният твърди да е изправна страна по договора за наем и настоява за отхвърляне в цялост на предявените искове.

Редовно уведомен на осн. чл. 41, ал.2 от ГПК, ответникът не взема участие в проведеното по делото съдебно заседание.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правно си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД ичл. 86 от ЗЗД.

Не се нуждае от доказване по смисъла на чл. 155 от ГПК обстоятелството за сключен между страните е сключен договор за наем от 10.06.2022г., по силата на който ищецът, като наемодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника гореописаните земеделски имоти за срок от една стопанска година, а именно: 2022/2023г. Ответникът признава, че е ползвал процесните земеделски имоти през целия срок на договора за наем - стопанската 2022/2023г.

Не е спорно, че по процесния договор ответникът, като наемател, е заплатил на ищеца, като наемодател, до датата на подаване на исковата молба следните суми: 5250,00 лв. на 13.06.2022г. и 3500 лв. на 27.03.2024г.

Установява се, че на 15.09.2024г., т.е. след образуване на делото, ответникът е заплатил и сумата 1750 лева.

По предявения иск за реално изпълнение на задължение за наемно плащане по договор за наем ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи: валиден договор за наем с ответника, с действие за процесната стопанска година /не е спорно/; факта на предаване на процесния имот на наемателя /не е спорно/ ; размера на уговореното наемно плащане за конкретната стопанска година. По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга /по иска за мораторна лихва плащане на падежа/.

Единственият спорен по делото въпрос е относно размера на уговореното между страните наемно плащане на дка. Съобразно клаузите на процесния договор /раздел III, т.1/ то е „в размер на 35 % от паричната стойност на продукцията за стопанската година, като наемната сума ще се изплати след приключване на стопанската година. Наемната цена не може да бъде по-малка от най – високата наемна цена или рента давана за региона плюс 10 лева. Наемната цена не може да бъде по-малка от наемната цена или рента, давана от кооперация „***“ с. С., обл. Д.“. Видно от приложено по делото на л. 6 удостоверение ЗКЧС „***“ с. С., обл. Д. е изплащала на арендодателите и наемодателите по 130 лева на дка за стоп. 2022-2023г.

Ответникът не е оспорил размера на изплащаното от посочената кооперация наемно/арендно плащане.

4

Тълкуване на договора от страна на ответника не отговаря на волята на договарящите. Спорът между страните следва да бъде разрешен според правилото на чл. 20 от ЗЗД, а тълкувателната дейност на съда следва да се основава единствено на съвкупното тълкуване на отделните уговорки във връзка едни с други, смисъла и целта на целия договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Страните по договора изрично са предвидили, че размерът на дължимото наемно плащане не може да е по-малко от това, изплащано за съответната стопанска година от Кооперация „***“ – с. С., обл.

Д. Доколкото по делото не е налице спор, че изплащаната от посочената кооперация наемна цена на дка за стопанската 2022/2023г. е в размер на по 130 лева на дка, то за ползваните общо 175,004 дка ответникът, в качеството на наемател, дължи на ищеца сумата в общ размер от 22 750,52 лева.