Решение № 268 от 15.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Русе, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520200683 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. В. А., ЕГН **********, депозирана против Наказателно постановление № 26-3393-000154/31.03.2026 г., издадено от Началника в РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. С. С. от АК - Русе, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените в същата съображения. Навежда евентуални твърдения за маловажност на случаят, представя писмени бележки. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 17.04.2026 г., а жалбата е депозирана на същия ден с вх.

№ УРИ 3393-00-1828/17.04.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е 1 в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

На 13.02.2026 г. около 14:49 ч. в гр. Русе, ул. „Тракия“ до № 25 Н. И. П. и С. Н. В. полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР-Русе установили, че жалбоподателя М. В. А. управлява лек автомобил марка БМВ, модел 318, с рег. № Р5405ВТ, собственост на Н. К. М., което не било регистрирано по надлежния ред. МПС било с прекратена регистрация на 28.10.2025 г. поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Отчитайки гореизложеното, свидетелят Н. П. приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3389211/13.02.2026 г., който бил връчен срещу подпис на последния.

На 16.02.2026 г. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.

На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН така образуваното административнонаказателно производство било прекратено, като материалите по административнонаказателната преписка били изпратени по компетентност в Районна прокуратура - Русе, с оглед осъществяване на проверка дали е налице извършено от жалбоподателя Ш. престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 18.03.2026 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 1397/2026 г. по описа на Районна прокуратура-Русе /преписка № 3393 ЗМ77/2026 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Русе/, като се мотивирал, че извършеното от жалбоподателя А. не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК поради липса на наличие на знание относно обективен признак от състава на престъплението.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура - Русе, Началник на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя М.

А. административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Наказателно постановление № 23-3393-000154/31.03.2026 г., Постановление от 18.03.2026 г. по преписка № 1397/2026 г. на РРП, Писмо рег. № ЗМ-77/14.04.2026 г., Електронна справка за съдимост, Справка рег. № 3393р-3545/05.03.2026 г., Докладна записка рег. № ЗМ-77/17.02.2026 г., АУАН серия GA бл. № 3389211/13.02.2026 г., Застрахователна полица BG/02/126000586346, Обяснение, Справка за нарушител/водач, данни за МПС, Писмо рег. № 3393р2996/20.02.2026 г., Писмо рег. № 1085р-1444/23.02.2026 г., Пълномощно рег. №

5269/11.05.2016 г. на нотариус рег. № 632 при НК, разписки – 2 бр., Приходна квитанция № 157826/11.05.2017 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. Н. И. П..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като 2 всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. При извършване на тази проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Описанието на нарушението в АУАН не е идентично с посоченото в НП, тъй като в последното са въведени нови съществени елементи от обективната страна на деяниетоотносно датата на нарушението.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 13.02.2026 г., а в наказателното постановление е вписана друга дата - 13.03.2026 г. Тъй като наказателното постановление се издава въз основа на АУАН, то при решаване на въпросите по чл. 53 от ЗАНН, релевантни за реализиране административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е ограничен в рамките на фактическото и правното обвинение, формулирано в акта, и не е допустимо обвинението да излиза извън тези рамки. Ето защо, констатираното несъответствие нарушава съществено правилата в административнонаказателното производство.

Датата на извършване на нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените фактически обстоятелства или пък значението на относимите доказателства. Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика и не може да почива на предположения. Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен императивен реквизит от съдържанието на акта и постановлението, съгласно чл. 42, ал. 1, т.

3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото предопределя преценката за приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство по чл. 34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването й или неточното й посочване винаги представлява съществено нарушение на процесуалните изисквания.

В случая с наказателното постановление А. на практика е наказан за деяние, за което не му е предявявано обвинение, което съществено ограничава правото му на защита, тъй като го поставя в невъзможност да разбере за извършено на коя дата деяние е привлечен да отговаря, така че адекватно да се защити.

Следва да се посочи, че предвид характера на наказателните постановления, тези реквизити не само, че не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, но на още по-малко основание, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразен акт. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че настоящият състав счита, че е нарушен и материалния закон. От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка се установява, че 3 жалбоподателят А. не е осъществил от субективна страна състава на нарушението на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП могат да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП (ДВ, бр. 64/2025 г.) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като с изменението на закона с посочения погоре ДВ са заличени думите „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“.

Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда задължение за Информационния център при Гаранционния фонд да уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, както и че следва в 14 дневен срок от изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и при липса на предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд следва да уведоми органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл. 574, ал. 11 от КЗ/. След получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган служебно прекратява регистрацията на пътното превозно средство, за което следва надлежно да уведоми собственика на пътното превозно средство.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Следователно за органът по регистрация не е отпаднало задължението за уведомяване на собственика, че е получено уведомление от гаранционния фонд, че по отношение на превозното средство няма валиден и действащ договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и предстои прекратяване на регистрацията му.

От посочените правни норми се налага изводът, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Следователно за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от момента на уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“. В този смисъл е и Тълкувателно Постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, съобразно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Правно задължение не е въведено и за ползвател (несобственик) на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, който управлява, какъвто е и настоящия случай, доколкото жалбоподателят не е собственик 4 на автомобила.

Разпечатката съдържа 42 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4ad1ca50-4c2e-4950-9956-80afd1d365bd