Решение № 849 от 17.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 164/2024
- Вид
- Решение № 849
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Спасимир Спасов Здравчев
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 849 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330200164 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-001438 / 30.08.2023 година на Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: **, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от същия Кодекс е наложена глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия Пловдив К. М. моли за отмяна на Наказателното постановление, заради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му; претендира разноски, за което представя нарочен списък.
Въззиваемата страна Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 01 РУ - Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител; чрез Началника, не изпраща представител; с Молбастановище УРИ 432000-390 / 09.01.2024 година моли да се остави Жалбата 1 без уважение като неоснователна, а при евентуалното й уважаване, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
Около 04:00 часа на 15.08.2023 година полицаи от 01 РУ на МВР Пловдив ** автоконтрольор Б. Ш. Т. (актосъставител) и А. Р. Ч. забелязват на улица „Коматевско шосе“ срещу № 51 да се движи в посока север-юг лек автомобил „**“ с ДК № **. При извършена проверка на водача органите на реда констатират, че това е К. И. М., че ** е негова собственост и че за моторното превозно средство не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За нарушението на жалбоподателя е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 925179, с който са му иззети свидетелството за правоуправление и свидетелството за регистрация на леката кола.
Малко по-късно от К. М. за автомобила с рег. № ** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие от 18:00:00 часа на 15.08.2023 година до 23:59:59 часа на 24.08.2024 година и документите са му върнати.
Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.
За изясняване на обстоятелствата по предмета на доказване от сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/) по делото са приложени разпечатки с информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в периода: 2021 година - 2023 година за процесния лек автомобил, видно от 2 които „**“ с ДК № ** преди инкриминираната дата има сключена и действаща такава задължителна застраховка с покритие от 11:07:00 часа на 26.01.2023 година до 23:59:59 часа на 25.01.2024 година, но същата е прекратена на 10.08.2023 година.
Горната фактическа обстановка се приема за безспорно установена от приобщените по реда на НПК документи – приложените по административнонаказателна преписка и с Жалбата и изисканите служебно от Съда.
От правна страна:
Текстът на чл. 461, т. 1 от КЗ указва като задължителна застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 (всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства). Разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всеки собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи за него договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такъв застрахователен договор може да сключи и всяко друго лице, различно от собственика. От своя страна, чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда налагане на 250,00 лева глоба за физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственика), което не изпълни задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като санкцията е законово определена и наказващият орган не може да преценява размера й.
Няма спор, че лек автомобил „**“ с ДК № ** е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, нито, че е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, а от фактите се установява, че при управлението му на инкриминираната дата от неговия собственик – К. М., той не е сключил договор за съответната задължителна застраховка.
И актът за установяване на административното нарушение, и издаденият въз основа на него акт на наказващия орган са конкретизирани по време, място, извършител и точно са посочени законовите разпоредби във връзка в вмененото нарушение, но въпреки това Наказателно постановление № 230432-001438 / 30.08.2023 година подлежи на отмяна като незаконосъобразно, 3 тъй като липсва подпис на издателя му.
Императивното изискване на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление да се подписва от издалото го длъжностното лице не е просто формалност, защото, както е посочено още в Решение № 93 / 5.01.2016 година по адм. д. № 185 / 2015 година на ВАС, III о., макар и по друг повод, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, свързана е със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност, а наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, по естеството си е правораздавателен акт.
За това е важно наказателното постановление като официален документ да е подписан от издателя си, тъй като въз основа на законово предоставената административнонаказателна компетентност от наказващия орган се влияе върху правната сфера на конкретно лице с ангажиране на административнонаказателната му отговорност, а при липса на подпис в правораздавателен акт от такъв тип не може да бъде установено нито авторството, нито волята на административнонаказващия орган.
Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл. 143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл.
78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е 01 РУ на МВР - Пловдив и от чийто началник е наложено административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита, като настоящият състав намира, че с оглед невисоката фактическа и правна сложност делото, протекло в едно съдебно заседание, сумата следва да се определи под минимално предвиденото по чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (каквато минимална сума е платена от жалбоподателя на защитника), а именно – в размер на 300,00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 63в и чл.
63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав РЕШИ:
4
Отменя Наказателно постановление № 23-0432-001438 / 30.08.2023 година на Началник Районно управление в Областна дирекция на МВР Пловдив, 01 РУ - Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: ** за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на К. И. М., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 300,00 лева (триста лева) – разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5