Решение № 555 от 05.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20221001000359 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260658 от 23.02.2022г., постановено по гр.д.№15685/2019г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от Фонд за гарантиране на влоговете в банките против Р. Н.

В. иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 195057,23лв., представляваща платена от ищеца гаранция по влог в „Корпоративна търговска банка“ АД с IBAN ***, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното плащане.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките с искане същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното оплакване се обосновава с твърдението, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест между страните като указал на ищеца, че следва да установи обстоятелството, че влогът е с преференциални условия. В случай, че се приемело, че доказателствената тежест е правилно разпределена, то въззивникът подчертава, че не му е била дадена възможност да ангажира доказателства съобразно указанията, тъй като искането му за допускане на експертиза в тази връзка е било оставено без уважение без да бъдат изложени мотиви. Уговорените по влога на ответника 1 лихвени проценти се различавали драстично от предлаганите от „Корпоративна търговска банка“ АД, които била длъжна да прилага към своите клиенти. Навеждат се доводи, че в чл.

3, раздел III от Скалата на лихвените проценти на банката била уредена процедура за сключване на индивидуални договори, което е в отклонение на обявените от банката условия, с по-висок лихвен процент – до 10% на годишна база. В скалата било посочено, че лихвените условия по раздел I и II са стандартни, което означавало, че индивидуално договорените се отклонявали от тях и не попадали в кръга на защитата, предоставен от ЗГВБ/отм./. Счита, че съгласно чл. 57 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, банките приемали пари на влог само при обявени условия, които са длъжни да прилагат към всички клиенти и този текст касае именно размера на лихвата по тях. По изложените съображения процесните суми били изключени от обхвата на Директива 94/19/ЕО и Закон за гарантиране на влоговете в банките/ЗГВБ(отм.)/. Твърди, че било ирелевантно обедняването на солвенса, защото била налице отрицателна предпоставка за възникване на гаранционно правоотношение между ищеца и ответното дружество, което водело до липса на основание за получаване на извършеното плащане и се субсимирало под разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.

Освен това жалбоподателят счита, че необосновано първоинстанционният съд приел за доказано, че Р. Н. В. има влог в КТБ въпреки наличието на цесия, с която вземането е прехвърлено, а след това и погасено чрез прихващане от цесионера „Ломско пиво“ АД.

Прихващането пораждало действие от момента на достигане на изявлението до банката и това е станало на 21.11.2014г. с оглед на което при прекратяване на договора на 19.12.2014г., респ. на 28.01.2015г. е правно невъзможно вземането да се върне в патримониума на цедента, тъй като вече не съществувало.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове за главница и обезщетение за забавено изпълнение.

Претендира направените разноски пред двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемият Р. Н. В. е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв.Т..

Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника като посочва, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

С подадената искова молба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките е заявена претенция за осъждане на Р. Н. В. да заплати сумата от 195 057,23лв., представляваща вземане за недължимо платена гаранция по реда на чл. 23 ат ЗГВБ/отм./ по влог на ответника В. в „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ с IBAN ***, ведно със законната 2 лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното плащане. Поддържа се, че ответникът сключил договор за индивидуален срочен депозит с „КТБ“ АД. След поставяне на банката под специален надзор с искане вх.№9072/30.09.2014г. В. поскал този договор да бъде прекратен. Впоследствие същият се е разпоредил със всички средства по този влог чрез два договора за цесии съответно с договор от 05.11.2014г. за 204 828,59 евро и по договор от 06.11.2014г. за сумата от 100 000 евро като е прехвърлил същите на „Ломско пиво“ АД.

Последното дружество от своя страна направило изявление за прехващане между придобитите вземания и свои задължения към „КТБ“ АД.

На 28.01.2015г. цесионерът „Ломско пиво“ АД уведомил квесторите на „КТБ“ АД, че със споразумение от 19.12.2014г. вторият договор за цесия - от 06.11.2014г. е прекратен.

Ищецът счита, че това споразумение било антидатирано и е съставено единствено поради факта,че ответникът е получил без правно основание изплащане на гаранция на

14.01.2015г. Счита, че за достоверна може да се счита едва датата, на която е подадено уведомлението от „Ломско пиво“ АД. Дори обаче да се приемело, че договорът за цесия е надлежно прекратен, то това прекратяване не можело да породи действие, тъй като междувременно цесионерът извършил прихващане между придобитото вземане и свои задължения към банката и вземането вече не съществувало. Освен това прекратяването на договора за цесия станало след като лицензът на банката е бил отнет и поради това ответникът нямало как да придобие право на влог, тъй като попадал в хипотезата на чл.4, ал.3 от ЗГВБ/отм./.

Квесторите на „КТБ“ АД предоставили неточна информация на Фонда съгласно която влогът на ответника Р.В. по сметка IBAN *** е в размер на 100 000 евро и е непривилегирован. Въз основа на тази информация на ответника е била изплатена исковата сума.

На следващо място е изложено твърдение, че изплатената сума е била недължима, тъй като договорът за депозит е бил привилегирован и като такъв попада в обхвата на изключенията по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./.

Ответникът оспорва иска като твърди, че е получил процесната сума на правно основание – чл.23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. Освен това ищецът имал възможност да търси исковите суми от други лица по ЗГВБ, а не да предявява иска по общия ред. С оглед на това счита същия за недопустим.

При условията на евентуалност оспорва същия като неоснователен.

Поддържа, че от наличните по делото документи е видно,че към 06.11.2014г. по неговия влог са били налични 100 000 евро и с разпореждане на квесторите сумата била пренасочена за изплащане като гарантирани средства от ФГВБ. Депозитът бил непривилегирован съгласно Скалата на лихвените проценти в сила от 19.01.2009г. В тази връзка се позовава на Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на влогове,действала към 2009г. като поддържа,че съгласно същата изключението от гарантираните влогове се отнася за лихвени условия, които вложителят е постигнал на 3 индивидуална основа. Настоящият случай не бил такъв, защото ноторен факт било обстоятелството, че „КТБ“ АД е прилагала т.нар. „привилегировани лихвени условия“ по отношение на хиляди вложители в банката.

На следващо място се поддържа, че подадената информация от квесторите е била напълно коректна и отговаряла на фактическото положение към 04.12.2014г.

От фактическа страна :

По делото е представен договор за индивидуален срочен депозит №9474 от 12.08.2009г. , сключен между ответника Р. Н. В. и „Корпоративна търговска банка“ АД видно от който В. е депозирал парична сума в размер на 167 664,36 евро за срок от дванадесет месеца срещу което банката се задължава да му заплаща лихва в размер на 8,5%.

Ищецът се позовава на Скала на лихвените проценти,намиращи се на л. 22 от делото съгласно която стандартният лихвен процент за суми в евро за срок от 12 месеца е 4,50 % Ответникът от своя страна е представил друга Скала на лихвените проценти като твърди, че това е бил действащата скала към момента на подписване на договора. Съгласно същата лихвеният процент за срочните депозити в евро за срок от 12 месеца също е 4,5%, но е предвидено, че по договаряне лихвените проценти могат да варират от 1 до 10%.

По делото е налично искане вх.№9072/30.09.2014г., изпратено до квесторите на „КТБ“ АД, с което ответникът е поискал да бъде прекратен депозитът по процесния договор. същото е изпратено след като с решение №82 от 30.06.2014г. УС на БНБ са намалени лихвените проценти по депозити в „КТБ“ АД до средния им пазарен размер.

Със съобщение вх.№12016/11183/06.11.2014г. ответникът е уведомил квесторите на „КТБ“ АД , че с Договор за цесия от 05.11.2014г. е прехвърлил на „Ломско пиво“ АД вземане в размер на 204 828,59 евро като част от вземане в общ размер на 304828,59 евро по сметка с IBAN ***. Със съобщение от вх.№12016/19.11.2014г. ответникът уведомил квесторите на „КТБ“ АД,че с договор за цесия от 06.11.2014г.е прехвърлил на „Ломско пиво“ АД вземане към банката в размер на 100 000евро.

С уведомление за прихващане вх.№ 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане със свои задължения към банката с придобитите от ответника Р.В. активни вземания.

По делото са представени решение по т.д.№1562/2017г. на СГС, решение по т.д.

№4749/2018г. на САС и решение №19 от .03.2021г. по т.д.№437/2020г. на ВКС, І т.о. С решението на СГС изявлението за прихващане направено от „Ломско пиво“ АД със сумата от 100 000 евро, прехвърлена от ответника с договор за цесия от 06.11.2014г. е обявено за относително недействително спрямо масата на несъстоятелността на основание чл.59, ал.5 от ЗБН. САС е потвърдил това решение, но с акта на ВКС същото е обезсилено, тъй като съдът е достигнал до извода, че същото прихващане вече е било обявено за относително недействително на друго правно основание.

При извършената от настоящия състав служебна проверка беше установено, че с влязло в сила решение, постановено по т.д.№ 3862/2015г. на СГС са обявени за относително 4 недействителни спрямо масата на несъстоятелността прихващанията, извършени изявление вх.№ 12169/21.11.2014г. на „Ломско пиво“ АД. с

По делото е приложено споразумение с дата 19.12.2104г., с което Р. Н. В. и „Ломско пиво“ АД се съгласяват да прекратят сключения между тях договор за цесия, сключен между дружеството и Р. Н. В. на 06.11.2014г. съобразно който цедентът Р. Н. В. е прехвърлил на „Ломско пиво“ АД вземане в размер на 100 000 евро по сметка IBAN ***. С исковата молба изрично е оспорена датата на това споразумение като се поддържа, че този документ е съставен единствено поради факта, че на 14.01.2015г. ответникът е получил плащане на гаранцията по ЗГВБ/отм./.

Представено е и писмо вх.№ 602/28.01.2015г., с което „Ломско пиво“ АД уведомява „КТБ“ АД/н/ за това прекратяване.

Видно от представеното нареждане за безскасов превод, намиращо се на л.56 от първоинстанционното дело на 14.01.2015г. ФГВБ е превел на Р. Н. В. сумата от 196 000лв.

По делото са допуснати и приети първоначална и допълнителна съдебноикономически експертизи, изготвени от вещото лице Л. Б.. Експертът е взел данни от автоматизираната система за изплащане на депозити, в която са били отразени салдата по депозити и други сметки, притежавани от ответника Р.В. към 06.11.2014г. и е възпроизвел същите в заключението. От тях се установява, че в системата на банката като преференциален се води само депозитът на ответника,сключен на 20.08.2014г. в щатски долари. По депозитната сметка IBAN *** в евро към посочената датата е имал наличност в размер на 100 000 евро с левова равностойност 195 583 лв.