Решение № 5 от 20.01.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№5 гр. В., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ВЙМ

НДН при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №

20251300500352 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника Ц. И. Т., ЕГН **********, от гр. С***, чрез адв.-пълномощник И. Й. О. от САК, със заявен съдебен адрес: гр. С*** против Решение с рег.№550/20.10.2025г., постановено по гр.д.№ 1342/2025г. по описа на РС-В..

С обжалваното решение РС-В. е уважил подадената от М. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С***, против ответника Ц. И. Т., ЕГН **********, от гр. С., молба за защита срещу домашно насилие, като :

Задължава Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. С***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С***.

Забранява на Ц. И. Т., ЕГН ********** от гр. С***, да приближава М. М. М., ЕГН **********, от гр. В., ул. „С***, жилището по местоживеене, местата за социални контакти, и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осем месеца, считано от 28.05.2025 г. - датата на издаване на заповедта за незабавна защита.

ВРС е постановил да се издаде заповед за защита на М. М. М., препис от която да се изпр. на 3-то РУ - СДВР за изпълнение. Заповедта да съдържа последиците от неизпълнението й, а именно при неизпълнение на заповедта на съда нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгл. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

1

Със същото решение ответникът и настоящ жалбоподател е осъден да запл. на молителката разноски в размер на 850лв., а в полза на РС-В. сумата от 25 лв. за държавна такса по производството.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалният и процесуалният закон.

Жалбоподателят твърди, че главният порок на обжалваното решение е пълната липса на мотиви, чието предназначение било да посочат съображенията на съда, въз основа на които съдията е достигнал до дадено заключение, обективирано в диспозитива на решението. Според него липсвали мотиви въз основа на кои безспорни доказателства съдът приел молба по чл.8 и сл. от ЗЗДН за основателна.

Твърди, че извода на съда за осъществено от него домашно насилие над молителката бил произволен, доколкото по делото липсвали доказателства в тази насока.

Излага, че в производството молителката не установила при условията н пълно и главно доказване твърденията на които основала искането си за съдебна защита. Посочва, че законодателят изрично предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), но нормата не създава презумпция за виновност на ответника, нито дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

Счита, че приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не била годно доказателствено средство за изложените в нея обстоятелства, доколкото не били индивидуализирани твърдените актове на домашно насилие по време, начин и място на извършване.

Излага, че приложеното съдебномедицинско удостоверение №198.05/2025 год., издадено от д-р МЮГ - специалист по съдебна медицина, удостоверяващо здравословното състояние на молителката М. М. М. е издадено по искане на самото лице, поради което представлява частен документ съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК се ползвал само с формална доказателствена сила и не доказва авторството и извършване на твърдения акт на насилие от негова стрА..

Счита, че доказателствата, на които се е позовал първоинстанционния съд:

Удостоверение относно психологическо консултиране на ищцата, пострадат от насилие, удостоверение от Кризисен център „СП" към Фондация „АА", Удостоверение от Фондация „П.У.Л.С. ", Заявление от ищцата за безплатна консултация по проект ,.Заедно за бъдеще без насилие “ и Медицинска характеристика за ползване на социални услуги в общността били тенденциозни, съставени единствено по информация на молителката и за целите на производството.

Твърди, че първоинстанционния съд неправилно приел, че всички вредни последици, за които молителката приложила едностранно съставени писмени доказателства, са безспорно свързани с него, доколкото по делото липсвали доказателства установяващи авторството на твърдения акт на домашно насилие.

Излага, че и от свидетелските показания на ГББ и АВМ също не се установявал 2 твърдения от молителката акт на домашно насилие, т.к. свидетелите преразказват споделени от молителката твърдения, а същите не били очевидци на скандали между страните.

Счита обжалваното решение за необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсвала преценка от стрА. на съда на събрани по делото доказателства.

Въззивникът Ц. Т. прави искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и отхвърляне на молбата за издаване на заповед за защита. Прави искане за присъждане на разноски по въззивното производство. Прави доказателствено искане за оглед на флашпамет по реда на чл.204 от ГПК, т.к. това искане било оставено без уважение от първоинстанционния съд.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата стрА. М. М. М., чрез адв.пълномощник А. Б., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който по същество оспорва жалбата и изразява доводи за неоснователност на същата. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

В.ският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна стрА. следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от стрА. в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Съгласно цитирА.та разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във 3 въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В., като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Делото пред РС-В. е образувано по молба вх.№1342/28.05.2025г./по регистратурата на РС-В./ от М. М. М. срещу Ц. И. Т. с искане за налагане мерки за защита от упражнено, спрямо молителката домашно насилие от стрА. на ответника.

В молбата се твърди, че молителката и ответника от 2016г. са във фактическо съжителство и имат две малолетни деца. От 2018г. до 20.05.2025 г. живее подложена на постоянно физическо, психическо и вербално насилие от ответника, на което стават свидетели децата им, които са силно стресирани от случващото се. Началото на месец май ищцата взела окончателно решение да напусне ответника и семейното им жилище, заедно с децата, за което уведомила ответника. Посочва, че на 14.05.2025 г. бил предпоследният акт на физическо насилие спрямо нея, който се изразявал основно в блъскане и вербална агресия. На 18.05.2025 г. помолила ответника да я закара в гр. В. при майка й, заедно с децата . Той я закарал и на следващият ден - 19.05.2025 г. тя тръгнала обратно с влака за гр.

С., за да вземе остА.лата част от багажа и документи- актовете за раждане на децата, както и пари, които била скрила.

Твърди, че последният акта на физическо насилие от стрА. на ответника спрямо нея е извършен на 19.05.2025 г. около 23 часа в гр. С. в апартамента където живели съвместно с ответника и децата. Посочва, че при пристигането си позвънила на вратата и изчакала около 10 мин. преди Т. да й отвори. В момента, в който отворил вратата ответникът посегнал да я удари и тя инстинктивно вдигнала ръцете си, като в едната си ръка държала ключа от апартамента, за да предпази лицето и главата си. Влязла вътре, започнали да спорят, след което той започнал да се опитва да я изгони от жилището, дърпайки я. Посочва, че ответникът започнал да я скубе за косата, съборил я на земята и докато се отбранявала, започнал да я души, да я ударя в стената, след което отново се опитал да я изхвърли от жилището, но тя се съпротивлявала и той я вкарал в хола, повалил я на земята, като казал, че ще я върже за дивА.. За да го омилостиви говорела му за децата. В един момент ответникът се успокоил и я пуснал. Тя кротко го помолила да я остави да отиде до банята, за да се измие, да вземе някои неща и да си тръгне. Съгласил се и я оставил да отиде до банята. След като излязла от банята му казала, че си тръгва, и че на следващия ден би искала да вземе остА.лата част от багажа.Ответникът не възразил и заявил, че няма да си бъде у дома и може да си взема нещата. На следващия ден - 20.05.2025г . посетила лечебно заведение, където й извършили преглед и издали приложеното медицинско свидетелство, след което отишла до апартамента, за да изнесе багажа си с помощта на ангажирА. бригада и тръгнала 4 с тях за гр.В.. Вечерта, докато приспивала децата ответникът й позвънил, казал, че иска да му върне парите, които била взела от апартамента. Преценила, че не иска излишни конфликти и му казала, че ще му даде каквото поиска, само да я остави на мира. След около половин час, отново й позвънил и казал, че е във В. и иска да се видят, за да му върне парите, от който факт била много притеснена, децата също се уплашили. Не знаела какво да направи, успокоила децата и отишла в полицията, където разказала за случилото се между тях. Полицаите се обадили на Т., защото тя отказвала да си тръгне от там, била уплашена/посочва ужасена/ къде е той и какво ще направи, а той й казал, че изобщо не е във В. и че е звъннал само, за да види колко й е акълът. че до 25.05.2025 г. не е предприела никакви действия, защото се страхувала и защото не знаела към кого да се обърне и какво да направи. На 25.05.2025 г. се свързала с Фондация „А.“, от които поискала съдействие, като й обяснили, че биха могли да й окажат подкрепа, ако е на територията на гр. С. и й дали контакти на кризисен център. Свързала се с тях и от 28.05.2025г. е настанена в кризисен център заедно с децата.

Посочва, че е уплашена за живота и здравето си, притеснена е за психиката на децата си. Посочва, че Т. е военнослужещ, той винаги когато й е посягал е бил изключително внимателен и се е стремял, да не оставя следи по тялото й, за да не може да докаже актовете му на насилие, като последните пъти не успявал да се овладее и не знаела до къде би могъл да стигне. Посочва, че ответникът притежава и служебно оръжие.