Решение № 66 от 22.03.2023, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1228/2022
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 22.03.2023
- В сила
- 09.05.2023
- Състав
- Светослав Емилов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Кюстендил, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20221520201228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1139-001086 издадено на 12.10.2020г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на П. И. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец за осъществено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На 09.05.2020 г., около 16:25 ч. в гр. Кюстендил на ул. „Гороцветна“ при сградата на съдебната палата в посока от ул. „Цар Освободител“ към ул. „В. Левски“, П. И. К. управлявал собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР 1000“ с рег. № ***.
На посоченото по-горе място и време се намирали свидетелите С. и В. – служители на ОДМВР гр. Кюстендил. Свид. С. във връзка изпълнение на служебните си задължения излязъл на пътното платно и подал сигнал със „стоп“ палка за спиране на мотоциклета.
Водачът не спрял на подадената „стоп“ палка, показал жест с насочен среден пръст към служителите на МВР, който бил възприет от свид. С. и продължил движението си посока Театъра в гр. Кюстендил.
След извършена справка от служителите на МВР се установило, че мотоциклет „Хонда ЦБР 1000“ с рег. № *** е собственост на П. И. К., който бил установен и доведен на 04.10.2020г. в сградата Сектор „Пътна полиция“ – гр. Кюстендил.
При идването си свид. С. провел разговор с К., като свид. С. твърди в показанията си, че К. признал пред него, че той е бил водача, който не е спрял на подадената стоп палка.
Свид. С. сочи, че водачът, който не е спряла на подадената „стоп“ палка отговаря като структура на тялото с тази на собственика на мотоциклета П. К..
На 04.10.2020г. П. К. попълнил декларация по чл.188 от ЗДВП, като посочил, че на 09.05.2020г. около 16:25 часа мотоциклета му се е управлявал от „няколко лица“ без посочва на данни за самоличност на същите и СУМПС.
С оглед констатираното нарушение, посоченото в декларацията по чл.188 от ЗДВП на П. И. К. е съставен АУАН № 106582 от 04.10.2020г. за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП. К. отказал да подпише и получи съставения му АУАН и отказа на тези действия били удостоверени с подписа на свидетел Д. В..
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации от АУАН. Наложено е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец.
НП е връчено на нарушителя на 12.10.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно
– писмени доказателство съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели.
Съдът намира, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да 2 осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта НП, също е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението.
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че на описаните дата и час управлявайки собствения си мотоциклет, не е спрял на подаден сигнал от униформен контролен орган на МВР и така е нарушил чл. 103 от Закона за движението по пътищата. В тази разпоредба законодателят е регламентирал в задължение за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролни органи, да спре в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че жалбоподателят не е нарушил въпросната разпоредба. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа пояснение на понятието "подаден сигнал за спиране", поради което препраща към текста на чл. 170, ал. 3 от същия закон. Последната задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, при който за водача да е оформено убеждението, че този сигнал е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролният орган място. От представената декларация е видно защитното твърдение на жалбоподателя, че на конкретната дата и час няколко лица са управлявали /без посочване на каквито да са данни за това/ и респ. не попълване на изискуемите реквизити на представената декларация.
От показанията на разпитаните свидетели е видно, че сигналът със „стоп“ палка е подаден по начин, по който е трябвало да бъде възприет от водача и от свидетелските показания на свид. С. е ясно, че сигнала е бил възприет, тъй като е показан неприличен жест към служители на МВР.
Наложените административни наказания са в максимален размер за процесното нарушение и съдът намира, че не следва да бъдат намалявани, тъй като са налице множество отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно множество предходни нарушение по ЗДвП и настоящото нарушение е съпроводено с показване на неприличен жест към подалият „стоп“ палка служител на МВР свид. С., което показва явно неуважение към правилата за движение по пътищата и контролни органи. Липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства в случай и наличието на отегчаващи такава би резонно мотивирало извод и за налагане на административни наказания в максимален размер и следователно наказателното постановление, следва да бъде потвърдено в цялост.
С оглед изхода на делото следва на Областна Дирекция на МВР - Кюстендил да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл.
3
37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случаи на защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическата и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-1139-001086 издадено на 12.10.2020г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, с което на П. И. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. ***., ул. „****“ № ***, на основание чл.175 т.1 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месец за осъществено административно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *** да заплати Областна Дирекция на МВР - Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4