Присъда № 22 от 21.11.2022, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 22/21.11.2022 г., постановена по НОХД

№ 306/2022 година по описа на Ихтиманския районен съд

Районна прокуратура – С., ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Т. К. И. ЕГН **********, роден на 18.01.1973 г. в гр. С., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, безработен за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - за това, че на 21.06.2021 г. около 03,20 часа в района на 54 - ти км от АМ „Тракия“, в платното на движение с посока град Пловдив, е управлявал моторно превозно средство марка „БМВ“ модел „320“ с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез съдебна – химикотоксикологична експертиза.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като счита, че в хода на производството е доказано, че подсъдимият е управлявал МПС, след като е употребил алкохол – от показанията на свидетелите било установено, че И. е управлявал автомобила по АМ „Тракия“, след което е бил проверен и е установено наличието на алкохол в издишания от него въздух. Впоследствие от заключението на изготвената химикотоксикологичната експертиза е доказано наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Предлага да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и глоба в минимален размер, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

Подсъдимият И. не взема становище по отношение на повдигнатото му обвинение, като защитникът му адв. Т. твърди, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Сочи се, че не е отчетено искането за извършване на повторен анализ на кръвната проба на подзащитния му, което е нарушило правото му на защита. В този смисъл пледира, за недоказаност на обвинението и оправдаването на подзащитния му по повдигнатото обвинение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо производство № 74/2021 г. по описа на РУ – Костенец по реда на чл.

14 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 21.06.2021 г. служителите на ОДМВР-София А. М. и В. Ц. изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния трафик. Около 03,20 часа се намирали в района на 54 км на АМ „Тракия“. Свидетелят Ц. спрял за проверка движещ се в платното с посока град Пловдив лек автомобил марка „БМВ 320”, рег. № ** **** **. При проверката било установено, че водач на автомобила е подс. Т. И. от гр. С., който бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ARDM 0181. Техническото средство отчело положителен резултат от 1,33 на хиляда в издишания въздух. На И. бил съставен АУАН серия G A № 445155/21.06.2021 г. за управление на МПС след употреба на алкохол и му бил издаден талон за изследване бланков № 0056281. Подсъдимият подписал акта без възражения, както и талона за изследване, като заявил, че не приема показанията на техническото средство и желае да даде кръвна проба за извършване на химическа експертиза. В 04,16 ч. И. бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП - Ихтиман, където му била взета кръвна проба от дежурното медицинско лице, за което му бил издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

1

От заключението на изготвената химикотоксикологичната експертиза на лаборатория при „ВМА“ - София, е установено, че в кръвната проба, взета от подсъдимия Т. К. И., се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 1,26 на хиляда.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – показанията на полицейските служители, талон за медицинско изследване, протокол за изследване, справка за техническата годност на техническото средство, разпечатка от фискалната му памет.

Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители А.

М. и В. Ц., които са възприели както обстоятелството, че подс. И. е управлявал МПС, така и времето, мястото и начина на извършената проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Обстоятелството, че свидетелите не са в състояние да възпроизведат подробности от проверката на водача, не може да внесе съмнения в тяхната достоверност, дори напротив – напълно логично е предвид изтеклия период от време /повече от година/ свидетелите да не са в състояние да възпроизведат подробности, още повече, че самата проверка е част от рутинната им работа.

Съдът кредитира закючението на съдебна химикотксикологичната експертиза, от което несъмнено се установява наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия И. – то е извършено от акредитирана лаборатория и по утвърдения газхроматографски метод. Това заключение е подкрепено и от заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза, според която стойността на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на изпробването му с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ /отчело 1,33 промила/ се движи в интервала от 1,29 промила до 1,36 промила, като естествената елиминация на алкохола от организма обяснява установената при медицинското изследване концентрация в кръвта от 1,26 промила.

Подсъдимият Т. К. И. ЕГН ********** е роден на 18.01.1973 г. в гр. С., жител е на същия град, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, безработен.

От справката за съдимост на подс. И. се установява, че той е осъждан двукратно за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, а съгласно справката за нарушител/водач, той има издадено свидетелство за управление на МПС, като многократно е санкциониран за допуснати нарушения на правилата за движението по пътищата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът призна подс. И. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено доказани както от обективна, така и от субективна страна.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се изразява в управляване на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Отсъствието на признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства.

Съдът прие, че авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите В. Ц. и А. М., които непосредствено са възприели обективния факт, че И. е управлявал лекия автомобил „БМВ“ по АМ „Тракия.

Концентрацията на алкохол на И. е установена по надлежния ред съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични 2 вещества или техни аналози. В случая първоначално употребата на алкохол е установена чрез техническо средство в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1, като съгласно изискванията на ал. 2 на чл. 3 от Наредба № 1 на водача е бил издаден талон за изследване.

Впоследствие на подсъдимия са били взети кръвни проби и е осъществено медицинско и химическо лабораторно изследване по чл. 3а от Наредба № 1 от 2017 г., при което се е доказало наличие на алкохол в кръвта му в размер на 1,26 промила.

Вярно е, че въпреки направеното искане за извършване на повторен анализ на кръвната проба на водача, такъв не е извършен поради бездействие на разследващия полицай, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на Наредба № 1 от 2017 г., не може да доведе до извода за нарушаване на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача, съответно – да се приеме, че деянието е несъставомерно поради неустановяване на употребата на алкохол при управлението на МПС по надлежния ред.

В чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 2017 г. е предвидена възможност изследваното лице в седемдневен срок от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б НК да може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата, който при употреба на алкохол е тримесечен . В случая на подсъдимия е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК на 10.09.2021 г, на същата дата му е предявено разследването и защитникът му е поискал провеждане на повторно изследване на контролната проба на водача. С постановление от 17.09.2021 г. на наблюдаващия прокурор искането е било уважено и е указано на разследващия полицай да постанови извършване на повторен анализ на кръвната проба на подс. И.. Разследващият полицай не е изпълнил дадените му указания, като едва на 07.03.2022 г. след подадена нарочна молба от защитника на подсъдимия е допусната повторна съдебна химикотоксикологична експертиза. Тази повторна химикотоксикологична експертиза не е извършена поради отказ на лабораторията при ВМА, а впоследствие и от Националния институт по криминалистика.

Очевидно е, че неизвършването на повторен анализ на кръвната проба на подс. И. не е по вина на подсъдимия, а се дължи на бездействието на разследващите органи. Следва да се има предвид обаче, че повеждането на повторно изследване не представлява задължителен етап от установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача. В хода на производството не възникнаха каквито и да е съмнения във верността на резултата от първоначалното изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Нещо повече, от изслушаната СМЕ се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на И., установена от експертизата е съответна на концентрацията на алкохол, установена в издишания от водача въздух при първоначалната проверка с техническото средство „Алкотест Дрегер“ при съобразяване на естествения процес на елиминация на алкохола от организма. В този смисъл неизвършване на повторното изследване на кръвта на подсъдимия не може да повлияе на изхода на делото, тъй като стойността на алкохолната концентрация в кръвта на водача е изяснена именно по „надлежния ред”.

Съдът намира за уместно да отбележи, че подсъдимият в нито един момент от производството не оспорва спазването на реда по Наредба № 1 от 2017 г. - относно изпробването му с техническото средство „Алкотест Дрегер“, издаването на талона за медицинско изследване, вземането на кръвната проба, нейното съхранение и своевременното изследване в съответната специализирана лаборатория. Възражението за начина на съхранението на контролната проба е неоснователно, след като експертите при изготвянето на химикотоксикологичната експертиза са отразили, че при първоначалния анализ пробата отговаря на изискванията за изследване.

Самата Наредба № 1 от 2017 г. предвижда три метода за установяване на употреба на алкохол на водачите на МПС – чрез техническо средство, доказателствен анализатор или 3 медицинско изследване. В случая за установяване на концентрацията на алкохол на подсъдимия за използвани два от тези метода - техническо средство „Алкотест Дрегер“ и медицинско изследване, при които е получен еднозначен резултат, а именно наличие на алкохол в кръвта на водача, достатъчен за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното обвинение.

В този смисъл настоящият състав приема, че при установяване на употребата на алкохол от страна на подсъдимия е бил спазен надлежния ред, поради което и е доказано от обективна страна извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

От субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е, че е употребил алкохол, но въпреки това е управлявал автомобил. В случая умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до престъпление на просто извършване и е достатъчно деецът да е имал съзнание за обективните свойства на деянието си.